Хората взимат безлихвени ковид-заеми, за да плащат бързи кредити
Основната част от българите, които желаят да се възползват от антикризисната мярка " безлихвен банков заем ", имат потребност от средствата, с цел да създадат заплащания по бързи заеми. Това демонстрира изследване на финансовия портал " Моите пари ", извършено в края на февруари и в първите дни на март. В изискванията на пандемия хората всеобщо губят работа и приходи, затрудняват се да си покриват отговорностите и по тази причина прибягват до безлихвената помощ, въведена поради следствията от Ковид-19. Допитването до посетителите на портала разкрива, че близо 40% от интервюираните не са кандидатствали за безлихвен заем, тъй като нямат потребност от подобен, а 34% не са осведомени с тази опция. 29% признават, че са притиснати финансово, като част от тях към този момент са получили безлихвен заем, други са " в процедура " и изчакват отговор от банката, а трети имат намерение да аплайват.
На въпрос защо им е безлихвеният запас, 29% от участниците в изследването отговорят, че ще употребяват средствата за заплащане на битови сметки - ток, вода, парно, телефон, тв и интернет и други 16% желаят парите, с цел да си оказват помощ в бизнеса. Най-малобройната група са длъжници, които имат намерение или са рефинансирали (пълно или частично) банкови кредити - 13 %. А максимален е делът на хората, за които безлихвеният заем е нужен поради взети бързи заеми.
Едно от вероятните пояснения за този висок % е, че у нас - за разлика от Румъния да вземем за пример, длъжниците могат в спешната конюнктура да острочат отговорности към банки, само че не и към компании за бързи заеми, напомня финансовият анализатор Десислава Николова от " Моите пари ". Тя показва, че в сравнение с данните от предходното сходно изследване от предходната година в този момент делът на лицата, които имат намерение да употребяват безлихвен запас, с цел да погасяват бързи заеми, е повишен два пъти.
Още числа
Резултатите от новото допитване демонстрират, че над половината (58%) от интервюираните, търсят или към този момент са взели безлихвен заем в размер на 1500-4500 лева Възможният таван е 6900 лв.. По последни данни, изнесени от ББР - държавната банка, която е админ на мярката, междинният размер на отпуснатите заеми за физически лица е 4337 лева.
Промените в програмата направиха допустимо усвояването на сумите да бъде по избор на клиента – еднократно или на траншове, като 75% от далите отговор избират първият вид.
Общо 86% от далите отговор декларират, че ще употребяват или употребяват сега гратисен интервал по заема. Гратисният интервал, който може да бъде употребен по програмата е от 6 до 24 месеца, като 50% от тях ще употребяват оптимално избраният до 24 месеца.
Резултатите демонстрират, че пожеланият период за погашение на заема е оптимално избраният по програмата от 60 месеца (32%). С това се цели установяване на по-ниска дължима месечна погасителна вноска, след приключване на определеният гратисен интервал.
И още забавни данни от изследването - става известно, че делът на отводите все още е много невисок, едва 6 на 100. Основната причина, заради която банките отхвърлят безлихвен заем, е лоша кредитна история на кандидата - това е обяснението в 63% от случаите.
За програмата " без рента "
Мярката се осъществя посредством акционерно присъединяване от страна на страната в капитала на Българска банка за развиване, която от своя страна насочва избраният запас към комерсиалните банки, които играят ролята на медиатор по даване на този тип заеми. Подкрепата е и за жители, и за компании.
Като физически лица за безлихвен заем могат да аплайват заети на трудов контракт и самоосигуряващи се, земеделски производители и сезонни служащи, чиито приходи са наранени от пандемията.
За да е по ефикасна мярката, бяха напревени някои промени в изискванията:
- увеличаване на оптималната сума на заема до 6900 лева,
- увеличаване оптималния период на погашение до 60 месеца,
- увеличаване на гратисния период до 24 месеца.
Успоредно с това срокът на програмата бе продължен до юни 2021 година
По последни данни на ББР общият размер на утвърдените заеми възлиза на 305 млн. лева, с което беше привършен в началото плануваният размер от 300 млн. лева. Вчера Министерският съвет взе решения за ориентиране на допълителен запас към ББР, а оттова и към банките, с цел да може мярката да продължи.
На въпрос защо им е безлихвеният запас, 29% от участниците в изследването отговорят, че ще употребяват средствата за заплащане на битови сметки - ток, вода, парно, телефон, тв и интернет и други 16% желаят парите, с цел да си оказват помощ в бизнеса. Най-малобройната група са длъжници, които имат намерение или са рефинансирали (пълно или частично) банкови кредити - 13 %. А максимален е делът на хората, за които безлихвеният заем е нужен поради взети бързи заеми.
Едно от вероятните пояснения за този висок % е, че у нас - за разлика от Румъния да вземем за пример, длъжниците могат в спешната конюнктура да острочат отговорности към банки, само че не и към компании за бързи заеми, напомня финансовият анализатор Десислава Николова от " Моите пари ". Тя показва, че в сравнение с данните от предходното сходно изследване от предходната година в този момент делът на лицата, които имат намерение да употребяват безлихвен запас, с цел да погасяват бързи заеми, е повишен два пъти. Още числа
Резултатите от новото допитване демонстрират, че над половината (58%) от интервюираните, търсят или към този момент са взели безлихвен заем в размер на 1500-4500 лева Възможният таван е 6900 лв.. По последни данни, изнесени от ББР - държавната банка, която е админ на мярката, междинният размер на отпуснатите заеми за физически лица е 4337 лева.
Промените в програмата направиха допустимо усвояването на сумите да бъде по избор на клиента – еднократно или на траншове, като 75% от далите отговор избират първият вид.
Общо 86% от далите отговор декларират, че ще употребяват или употребяват сега гратисен интервал по заема. Гратисният интервал, който може да бъде употребен по програмата е от 6 до 24 месеца, като 50% от тях ще употребяват оптимално избраният до 24 месеца.
Резултатите демонстрират, че пожеланият период за погашение на заема е оптимално избраният по програмата от 60 месеца (32%). С това се цели установяване на по-ниска дължима месечна погасителна вноска, след приключване на определеният гратисен интервал.
И още забавни данни от изследването - става известно, че делът на отводите все още е много невисок, едва 6 на 100. Основната причина, заради която банките отхвърлят безлихвен заем, е лоша кредитна история на кандидата - това е обяснението в 63% от случаите.
За програмата " без рента "
Мярката се осъществя посредством акционерно присъединяване от страна на страната в капитала на Българска банка за развиване, която от своя страна насочва избраният запас към комерсиалните банки, които играят ролята на медиатор по даване на този тип заеми. Подкрепата е и за жители, и за компании.
Като физически лица за безлихвен заем могат да аплайват заети на трудов контракт и самоосигуряващи се, земеделски производители и сезонни служащи, чиито приходи са наранени от пандемията.
За да е по ефикасна мярката, бяха напревени някои промени в изискванията:
- увеличаване на оптималната сума на заема до 6900 лева,
- увеличаване оптималния период на погашение до 60 месеца,
- увеличаване на гратисния период до 24 месеца.
Успоредно с това срокът на програмата бе продължен до юни 2021 година
По последни данни на ББР общият размер на утвърдените заеми възлиза на 305 млн. лева, с което беше привършен в началото плануваният размер от 300 млн. лева. Вчера Министерският съвет взе решения за ориентиране на допълителен запас към ББР, а оттова и към банките, с цел да може мярката да продължи.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ