Основателят на Space X и Тесла Илън Мъск има визия

Основателят на Space X и Тесла Илън Мъск има визия за колонизиране на Марс, учредена на огромна ракета създавана в неговата компания, нуклеарните детонации и последователното основаване на инфраструктура за превозване на милиони хора там.

Това е считано за доста амбициозно начинание с доста механически провокации. Най-видимите измежду тях са разпоредбите за планетарна отбрана и компликациите за тераформиране на планетата (превръщането й в гостоприемна за живот, да вземем за пример посредством стопляне на климата и основаване на атмосфера), както и оправянето с тежката радиация.

Безспорно, Мъск направи първата крачка към задачата си през февруари тази година с стартирането на кола на Tesla в орбита с първата ракета Falcon Heavy. Това трагично илюстрира възходящата опция за пускане на бъдещи задачи, предоставени посредством партньорства сред търговски и държавни организации.

Но шест месеца по-късно, проектите започнаха да наподобяват по-скоро като фантастика. Оттогава научихме, че може да има живот под повърхността на Марс и че може да е невероятно да се обработи повърхността му по този начин, че да стане допустимо да се живее там.

Темата за съществуването на живот сега на Червената планета, беше повдигната още веднъж в края на юли, защото учените оповестиха за откриването на солено водно езеро под повърхността на Марс. Езерото е на 1,5 километра под южната полярна шапка и е минимум 20 километра в диаметър. Това се открива от разбора на подземните радарни данни от галактическия транспортен съд „ Марс експрес “. Предполага се, че водата е солена, като евентуалните магнезиеви, калциеви и натриеви перхлоратни соли работят като антифриз до температури от към -73° С.

Това е вълнуващо, защото е първото разкриване на течна вода на Марс и е допустимо да има и други дълбоки езера другаде под повърхността на планетата. Това значи, че има действителна опция за живот на Марс.
Вече знаем, че животът може да е съществувал на Марс и в предишното. Има няколко доказателства, които сочат, че Марс е бил населен преди 3,8-4 милиарда години.

Данните от неотдавнашните задачи – в това число Mars Global Surveyor, Odyssey, Opportunity, Curiosity и Mars Express – демонстрират, че е имало вода на повърхността в потоци и езера с умерена киселинност, и че е съществувала вярната химия за основаване на живот по време, по което животът се е развивал и на Земята.

Марс обаче е изгубил своето магнитно поле преди 3,8 милиарда години, което би защитило живота от мощната радиация от космоса. Това също значи, че атмосферата му е почнала да се губи и разсейва в космоса, което го прави все по-неподходящ за живот.

Новото изобретение може да радва мечтаещите за бъдещо колонизиране на Марс, като водата в подземното езеро може да бъде употребена за поддържане на човешко наличие, само че действителността е доста по-различна.
Рискът от замърсяване на планетата значи, че не трябва да се изпращат хората там, до момента в който не се знае сигурно дали има естествено развъртян живот на Марс – нещо, което може да отнеме десетилетия. Ще би трябвало да се сондира под повърхността и да се проучват пробите, или на място или от материали, върнати на Земята, и да се види дали ще се намерят подобаващи биомаркери, с цел да сме сигурни за съществуването на живот.

Може би даже още по-неизпълнима е от дълго време препоръчаната концепция за тераформатиране на Марс, която към този момент е твърдо заключена в региона на научната фантастика. Мъск декларира, че желае да форматира по този начин планетата, че да стане по-зелена, с цел да може „ да се разхождаме на открито без никакви костюми и съоръжение “. Това най-лесно би станало, като се сътвори атмосфера на Марс, като се освободят затворените в скалите и леда топли парникови газове, с цел да покачат температурата и налягането. Мъск предлага за задачата да пуснем термоядрени бомби върху леда на полюсите, с цел да го загреем и да освободим въглеродния диоксид.

Но съгласно ново изследване, оповестено в Nature Astronomy, Марс е изгубил толкоз от своите евентуални парникови газове в пространството в продължение на милиарди години, че в този момент няма опция да се трансформира останалата атмосфера в такава за дишане от хората с наличната технология.

Изследването се основава на измервания на скоростта на изпускане на газове в космоса, измерена през последните 15 години от Марс Експрес и последните четири години от MAVEN. Изследването ни демонстрира, какъв брой ефикасни парникови газове въглероден диоксид и вода са разполагаем на Марс. Измерванията, съчетани с познанията за запасите от въглероден двуокис и вода на Марс от последните галактически задачи, демонстрират, че парниковите газове, блокирани в ледените шапки, не са задоволителни, с цел да обезпечат нужното стопляне на климата на планетата.

Повече въглероден диоксид може да бъде наличен на по-голяма дълбочина в планетата, само че извличането му е надалеч оттатък актуалната технология. Също по този начин, атмосферата към момента се губи заради неналичието на магнитно поле, тъй че тези загуби би трябвало да бъдат забавени по някакъв метод, с цел да се поддържат всички промени, реализирани посредством тераформиране на Марс. Това значи, че евентуалните откриватели ще би трябвало да употребяват тежки, херметически затворени здания, с цел да обезпечат подобаващата атмосфера и нужния щит предпазващ от галактическото лъчение.

Търсенето на признаци на живот на Червената планета ще продължи с ESA-руски Rover ExoMars 2020, с задачата на НАСА Марс 2020, която ще събере проби за вероятно връщане в лаборатории на Земята до към 2030. Резултатите от всичко това може да ни кажат по-категорично дали има и дали е имало живот на Марс. В нашата слънчева система най-хубавите вероятни места за възможен живот отвън Земята са Марс, спътникът на Юпитер, Енцелад и Луните на Сатурн – Европа и Титан.

Публикувано в space.com.