Основател на модерната политическа наука и етика, неговите разсъждения и

Основател на модерната политическа просвета и нравственос, неговите разсъждения и трудове звучат прекомерно настоящо епохи по-късно. Прозорливост или жестока истина ~ за законите на ръководещите и какъв брой надалеч може да стигне човек в ненаситността си за власт.

Statue of Nicolo Machiavelli (1469 ~ 1527), Uffizi Gallery Florence, Italy

Хората по природа са неблагодарни, променливи, лицемерни, страхливи и сребролюбиви. Докато извличат от тебе облаги и потребността да прибегнеш до услугите им е надалеч, те са ти правилни и ти оферират кръвта си, парцела си, живота и децата си, само че усетят ли, че тази нужда се доближава, незабавно ти обръщат тил. Владетел, който се доверява на уверенията им и не подхваща нищо, с цел да се подсигури, рискува да се провали. Не може да се разчита на другари, които се печелят с пари, а не с величието и благородството на духа. Хората с по-малко съмнение отиват срещу държател, който буди любов, в сравнение с срещу подобен, който буди у тях страх.

Съдбата демонстрира своята мощност тогава, когато не срещне опозиция.

Трябва да се предпазваш от корист с състрадание.

Човек не може да принуди себе си да се отбие от пътя, по който до момента непроменяемо е преуспявал.

Разликата в човешките ориси се дължи на събитието, че едни желаят да имат повече,а други да не изгубят и това което имат.

Който желае да прозре бъдещето, би трябвало да се допита до предишното.

Няма по-трудно и рисково занятие със подозрителен триумф от това, да се заменят старите порядки с нови.

Хората постоянно са неприятни до момента в който нуждата не ги принуди към положително.

Целта оправдава средствата.

Мъдрият човек би трябвало постоянно да избира пътищата, тествани от великите хора, и да подражава на най-забележителните, тъй че даже и да не стигне тяхното великолепие, ще одобри най-малко прочут отблясък от него.

Съдбата е жена и в случай че вие желаете да господствате над нея, нужно е да я завладеете със мощ.

За да постигнеш задачите си, би трябвало да се прикриваш.

Мъдрост е да се преструваш от време на време на вманиачен.

Жаждата за превъзходство е онази, която последна угасва в човешкото сърце.

Всички въоръжени пророци са били спечелили, а всички невъоръжени пророци са били унищожени.

Тези, които от прекалено здравомислие или нелепост не се решат да прибягнат до нечестни средства, с всеки минал ден затъват все по-дълбоко в иго и мизерия.

Когато всички хора страдат, малко на брой се стремят към отплата, тъй като общата неволя се понася по-леко от персоналното огорчение.

Народ, свикнал да живее под властта на държател и с помощта на случая станал свободен, мъчно може да запази свободата си.

Една смяна неизбежно влече след себе си и друга.

Може да възникне спор кое е по-добре: дали владетеля да го обичат или да се боят от него. Казват, че е най-добре да се боят от него и да го обичат едновременно; само че любовта не съжителствува добре със страха, по тази причина, в случай че се наложи да се избира, по-надеждното е да се избере страха.

Трябва да се знае, че с врага можем да се борим по два метода: първо - посредством закони, второ - посредством мощ. Първият метод е характерен на индивида, вторият - на звяра; само че тъй като първият метод постоянно е непълен, то се постанова да се прибягва и към втория.

За мозъка на властимащия първо съдят по това какви хора той е позволил до себе си; в случай че тези хора са предани и способни, то може постоянно да сме уверени в неговата мъдрост, тъй като той е съумял да разпознае техните качества и да задържи тяхната лоялност. Ако те не са такива, то и за владетеля ще се мисли същото, тъй като първия гаф той към този момент е направил, избирайки си неприятни помощници.

Хората са такива, че виждайки положително от страна на тези, от които са очаквали зло, изключително се привързват към благодетелите си.

С положителни каузи можеш да навлечеш на себе си същата злоба, както и с неприятни.

Искам да попадна в пъкъла, а не в парадайса. Там ще мога да се любувам на обществото на папи, крале и херцози, до момента в който парадайса е обитаем единствено с сиромаси, монаси и апостоли.

Не би трябвало на никой да се дават препоръки и да се употребяват непознати препоръки, с изключение на общия съвет - предписание за всеки - следвай повелите на душата си и действай самоуверено.

Войната се води, когато е необходима; въоръжаването е възможно, когато няма никаква друга вяра.

Врагът не трябва да бъде довеждан до извънредно обезсърчение.

Губи оня, който знае какво ще стори, в случай че завоюва. Печели оня, който знае какво ще загуби.

Хората са по-склонни да бъркат в изводите си, в сравнение с в наблюденията.

Единственото средство да се избавиш от ласкателствата, е да дадеш на хората да схванат, че не се обиждаш, когато ти споделят истината.

Има три типа мозъци: първите проумяват всичко независимо, вторите проумяват мислите на другите, а третите не проумяват нито сами, нито като им се изяснява. Първите са висши, вторите - положителни, а третите безполезни.

Когато си изправен пред борба, всеки подробност е от изключителна значимост.

Който желае непрекъснат триумф, би трябвало да трансформира държанието си с времето.

Монархията елементарно се изражда в робия, аристократическото ръководство - в олигархия, а демократичното - в произвол.

Мъдрият държател в никакъв случай не би трябвало да държи на думата си, когато това би било срещу неговите ползи.

На античните писатели принадлежи мисълта че хората страдат, когато са в неволя, и се отегчават, когато са щастливи, само че и двете пораждат едни и същи последствия.

Най-трудното състояние - когато мирът е нужен, а войната неизбежна.

Никой не би желал да падне единствено поради вярата, че ще се откри кой да го вдигне.

Обичаен минус на индивида е, че не планува стихия, когато времето е хубаво.

Онзи, който с цел да резервира властта си, не желае да поеме по пътя на положителното, ще се принуди да поеме по пътя на злото. Хората обаче вървят по средата сред тия два пътя и по този начин се излагат на голям брой рискове.

От известно време аз не споделям това, което мисля, нито мисля това, което споделям и в случай че от време на време ми се изплъзва някоя истина, я укривам всред толкоз неистини, че е мъчно да се припознае.

От тромавост постоянно се пропиляват сгодни случаи, а от припряност - силите.

Пилеейки непознатото, ти се сдобиваш със популярност, до момента в който прахосвайки своето, вредиш единствено на себе си. Нищо друго не те изтощава по този начин, както щедростта: проявявайки я, ти по едно и също време губиш самата опция да я изявяваш и или изпадаш в немота, будеща пренебрежение, или разоряваш другите, с което си навличаш злоба.

Предприемачите са тези, които схващат, че има дребна разлика сред спънка и опция и са в положение да трансфорат и двете в своя изгода.

Хората не помнят по-лесно бащината си гибел, в сравнение с бащиния си парцел.

Хората имат табиет да хвалят предишното и да порицават сегашното.

Макар и да охулват моите книги, те въпреки всичко ще ме четат.

Изображение: Statue of Nicolo Machiavelli (1469 ~ 1527), Uffizi Gallery Florence, Italy