Пеевски & Прокуратурата срещу Дунарит – 0 : 4
Основата на пеевските апетити към завода стоеше един контракт за необикновен залог
Може без пресилване да се каже, че в продължение на 7 години съумелият (не)млад ДПС-депутат Делян Пеевски по всякакъв начин се опитваше да налапа Дунарит – едно от най-успешните и печеливши предприятия в България. Беше видно, че той твърдо има вяра в следното – оръжейният цех му принадлежи по право като част от „ наследството “ на КТБ.
Иначе казано, след раздора с неговия някогашен „ нравствен татко “ Цветан Василев, ДПС-депутатът очакваше да прилапа и Дунарит – по метода, по който докопа да вземем за пример Техномаркет (а и не само). Разбира се, в това си начинание той компактно разчиташе на „ цялостен съпорт “ (казано по домусчиевски) от разнообразни регулатори и държавни органи – и най-много от своята първокласна, централизирана адвокатска адвокатска фирма, официално известна като Прокуратура на Република България. За благополучие обаче, този път не се получи – и в този момент ще ви разкажем как/защо. Или както се пееше в една от емблематичните песни на Протеста от 2020 – „ този път Прасето ще остане гладно! “, написа.
Доколкото – най-малко при започване на „ войната за Дунарит “ – тематиката получи необятно медийно отразяване, ние няма да преповтаряме към този момент известни обстоятелства и условия. Ще напомним единствено на нашите читатели, че в основата на пеевските апетити към завода стоеше един контракт за необикновен залог, посредством който италианският бизнесмен Едоардо Миролио избави огромна част от депозитите си във банкрутиралата КТБ. Впоследствие правата на залога на Миролио върху Дунарит бяха добити от трето лице – а точно, от офшорката-фантом Виафот. След което въпросният призрак се опита да се впише като заложен заемодател на мястото на Миролио, с цел да може да пристъпи към осъществяване на залога – и по този начин да стане едноличен притежател на завода. Разследване на БИВОЛЪ потвърди, че зад тази офшорка в действителност стои довереният юрист на Пеевски, Александър Ангелов. Последва дълга и комплицирана плетеница от каузи, които към днешна дата – по всичко наподобява – са дефинитивно изгубени от Пеевски и неговите проксита.
Дълга плетеница от каузи
Ще маркираме единствено по-важните борби обратно във времето, преди да ви разкажем за главната победа на Дунарит отпреди няколко месеца. И по този начин, да караме подред.
През юни 2018 трети търговски състав на САС отхвърля опитите на Виафот да блокира нарастването на капитала на Дунарит. Офшорката не посмява да апелира пред Върховен касационен съд и по този начин решението влиза в действие. Единственото, което можем да прибавим, е това – популярност богу, че към този миг Стефан Гроздев (известен като „ съдията на Движение за права и свободи “) към този момент не е в САС. В противоположен случай… сещайте се. Фантомът обаче се бори кански и във Върховен административен съд, където в негова изгода „ съдът на Жоро “ произнася извънредно скодоумно решение на петчленен състав, като докладчикът Христо КОЙчев (не, не е каламбур) е командирован от Варна тъкмо преди „ инцидентното “ систематизиране на делото. Така или другояче обаче, това решение идва с прекомерно огромно забавяне и не съумява да помогне на Пеевски да спре придобиването на Дунарит от оръжейния търговец Емко. Струва си да се помни това решение на Върховен административен съд, обаче – от него следва, че всевъзможни сейшелски/каймански пощенски кутии и сламени лица имат „ юридически интерес “ да бърникат в стратегически браншове на българската стопанска система – какъвто е оръжейният. Струва си да се помни и това, че съгласно арбитър от тричленния състав, който пожела да остане неизвестен, персонално Георги Чолаков е упражнявал напън върху съдиите делото да бъде решено в интерес на Пеевски. Така или другояче, откакто не съумява да си свърши мръсната работа, пощенската кутия се самоликвидира и самозаличава през декември 2019, видно от Търговския Регистър.
Междувременно, през лятото на 2017 на сцената излиза ново прокси на Пеевски – новият стопански министър Емил Караниколов. Макар на по-късен стадий той да се прочу с безмисления си и смешен полет-за-фурми до Дубай, към оня миг Караниколов има основна роля в схемата – да задейства ДКК, която да се опита да се впише като притежател на Дунарит на мястото на Виафот. Чрез поредност от съмнителни покупко-продажби, в които с цялостна пара вземат участие и синдиците на КТБ, ДКК се пробва да направи това, което Виафот не съумява – да придобие оръжейния цех посредством контракта за необикновен залог. И тук обаче Дунарит дава яростен отпор – стремително заплаща отговорностите си към ДКК, след което завежда дело, с което да отстрани всевъзможни вероятни искания от страна на държавната компания. Няма да занимаваме читателите с детайлите по тази обособена правосъдна сага, само че е задоволително да посочим единствено окончателното решение на Върховен касационен съд от септември 2021 в интерес на Дунарит. В него висшите съдии уличават ДКК в „ корист с право “, която е „ само за да повреди ищеца – дебитор “. По-голям пестник от това, здраве му кажи. Същевременно, до ден-днешен не излиза наяве къде се е дянало заплащането от Дунарит към ДКК – съгласно одита на служебното държавно управление от предходната година, това са едни 50 милиона лв., които „ просто ги няма “. Да не би въпреки всичко да са стигнали до Пеевски, през някоя друга карибска пощенска кутия? Кой знае… евентуално адв. Александър Ангелов знае. А за какво не и Гешев? Но неотдавна BIRD разбра и друго. За да бъде батакът сред ДКК и КТБ цялостен, синдиците завеждат дело против ДКК през 2021 заради неплащане на уговорена цена от 21 милиона лв. – очевидно под половината от цената на мътната „ договорка “, подписана през 2017. Но даже и тази частична сума няма да влезе в масата на несъстоятелността на банкрутиралата банка – тъй като преди броени дни синдиците губят делото. И за каймак са наказани да платят един милион лв. такси и разходи. Хубаво е. Готово е.
Както писахме нагоре, с по-нова дата оръжейното сдружение отбелязва две съществени победи в съда. Те действително поставят точка (поне в тази и част) на сагата околко собствеността на Дунарит. Първо, през ноември 2021 съдът дефинитивно задължи Агенция по Вписванията да заличи залога върху комерсиалното дружество. На фона и на извоюваното дело във Върховен касационен съд (което споменахме по-горе), това дефинитивно поставя кръст на апетитите на Пеевски и неговите проксита – били те Виафот, КТБ или ДКК – да овладеят оръжейния производител. Второ, на 10 февруари съдът в Русе анулира отхвърли на Агенция по Вписванията да впише нарастване на капитала на сдружението. Това в действителност беше вторият основен съставен елемент в сагата, доколкото точно през това нарастване се циментираше и финализираше придобиването на Дунарит от Емко. През годините против него се бореха кански освен Виафот, само че и цацаровата КПКОНПИ. Тези конпирови щения обаче бяха дефинитивно порязани още през 2018 от Върховния Касационен Съд. Към днешна дата КПКОНПИ към момента има искания към Дунарит (неясно на какво основание) в границите на мега-делото за конфискация на два милиарда лв. около банкрута на КТБ – което към този момент 6-та година цикли в Софийски градски съд. Как ще се развие то, занапред ще забележим. Показателно е обаче, че неотдавна съдът приключи едно друго, вторично конфискационно дело против Емко и Дунарит – като най-общо претекстовете на арбитър Кюркчиев бяха, че КПКОНПИ май не знае какво прави. По това прекъснато дело занапред цацаровата комисия ще заплаща и солени разходи.
В съда не става – давайте с Прокуратурата!
Търговско-съдебната сага обаче е единствено едната страна на монетата. Виждайки, че напъните му да пробие през съда (или по-скоро да пробие съда) не се увенчават с триумф, Пеевски задейства своята обичана, вездесъща адвокатска адвокатска фирма – Прокуратурата. През август 2017, малко откакто Виафот губи на първа инстанция в Софийски градски съд и по едно и също време с офанзивата, подхваната от Караниколов, на амбразурата се хвърля и Цацаров. И по-конкретно, Специализираната Прокуратура и нейният началник Гешев. Изведнъж се оказва, че всички изпълнителни шефове на Дунарит са опаковани в и упрекнати като ОПГ – обичаната юридическа глупост/измислица, употребена от спец-прокуратурата с цел да „ хване “ подсъдност. Същото стремително се прави и по повод новия притежател на Дунарит, оръжейният търговец Емилиян Гебрев – като във второто ОПГ „ за численост “ са залепени и синът му, и комерсиалният шеф на Емко. Източник от прократурата показа за BIRD, че и до ден-днешен това досъдебно произвеждане „ цикли “, като се търсят все нови и нови поводи/предлози то да бъде удължавано, само че действително да не стига до съд – като да вземем за пример тройни, петорни, седморни и така нататък експертизи, които да дадат „ верния “ резултат. Но както се споделя, от бялото черно не става – та в случай че ще и целия лист с движимости лица да „ изджуркаш “ (казано по барниръбъловски). Същевременно, с помощта на законовите ремонти на чудото Барни Ръбъл, през 2017 възкръсна обичаната на Цацаров фигура на „ безконечния обвинен “ – т.е. беше отстранена опцията обвиненият да желае от прокурора да внесе делото в съда откакто изтекат 2 години – или напряко да го приключи. От което следва, че обвинен към този момент можеш да си седиш и до Второ Пришествие (т.е. до момента в който реши Инструментът на Бог). Въпреки това, към момента съществува опцията съдът да задължи прокурора да завърши следствието – още веднъж по самодейност на засегнатата страна. Или най-малко по този начин е на доктрина. С определение по ЧНД 2530/2020 от 25.10.2020, арбитър Христина Михайлова от СНС дава инструкции на прокуратурата за привършване на досъдебното произвеждане в двумесечен период. И до ден-днешен Специализираната Прокуратура отхвърля да извърши правосъдния акт. Това е невиждана прокурорска безочливост и надменност – само че надали е изолиран случай. Просто за този случай ние имаме сигурни данни. Какво вършим, когато закононарушителят е самият прокурор?! Въпросът е риторичен – не се хабете да отговаряте, другарю Гешев.
Прокурорски автогол
Същевременно обаче, с това ОПГ прокуратурата си вкара голям автогол. Припомняме – през февруари 2019 английските служби обществено оповестиха, че офицерите от съветското ГРУ, осъществили терористична офанзива с химическото оръжие „ Новичок “ на английска земя, са тъкмо същите сътрудници, организирали и покушението против Гебрев. Обърнете внимание – терористичната офанзива на българска земя през 2015 е употребила по-ранен вид на „ Новичок “ – с който са атакувани същите трима индивида, които през 2017 спец-каскетите „ сглобиха “ в ОПГ. Доста конфузно, не мислите ли?! Хайде да бъде по този начин добра прокуратурата да реши – ОПГ ли са тези трима обвинени индивида, или жертви на една от най-наглите терористични офанзиви в новата българска история (за благополучие, без летален изход). На фона на всичко това, Главният Сотир имá наглостта да твърди (поне първоначално), че в действителност това било хранително отравяне с рукола и кафе. Смятай!! Притиснати от разкритията на английските служби, след това господа прокурорите оповестиха, че са изпратили правосъдна поръчка до Съединени американски щати за лицево различаване на офицерите от ГРУ от запис на камера. От тогава минаха над две години – премного време за осъществяването на такава поръчка. Резултат от дълго време има, само че се крие. Защо ли се крие – ами с цел да не стигне делото до съд, явно. Така или другояче, прокуратурата отхвърля да дава каквито и да било вести по тематиката.
По информация на BIRD по това дело в СГП към този момент са работили най-малко трима прокурори – Бойко Конакчийски, Стефан Рачев и (отскоро) Зоя Мананска. Към днешна дата първият е към този момент нараснал във ВКП. Архивите обаче пазят забавна информация – през далечната 2006 неговият началник в СРП Славчо Кържев го уличава в „ корупционни договорености, свързани с делата “. Интересното е, че в резултат на това самия Кържев е наказан от Конакчийски за клюка – само че пък през 2017 Европейски съд по правата на човека „ обръща “ тази присъда и присъжда на Кържев 11 хиляди лв. обезщетение. Равносметката – данъкоплатците заплащат. Отново.
Прокурор Рачев е главно прочут с работата си по делото „ Наглите “, което няма доста общо със комплицирани, трансгранични закононарушения като покушението против Гебрев. Също по този начин, той дълго време е бил командирован в СГП от Софийска Районна Прокуратура – обичан прийом за обезпечаването на съответни резултати по съответни каузи. На последно място, прокурор Зоя Мананска е главно известна с работата си по убийството на Георги Игнатов в Борисовата Градина, по което предходната година Софийски градски съд постанови оправдателна присъда. Отново не излиза наяве какво общо има това с следствие на терористична офанзива с химически оръжия. В интерес на истината, като цяло не излиза наяве какво изобщо прави това дело в СГП, доколкото мястото на тероризма като подсъдност е в Специализираната Прокуратура – пък и Гешев нееднократно е употребил това като аргумент срещу закриването и. Още повече, че сътрудниците на ГРУ са били тъкмо трима – ами, ето ви го „ готово ОПГ “. От друга страна, делото против „ убийците на Пеевски “ пък е в СП – въпреки те да са единствено двама. Иди, че дръж прокурорската „ логичност “. Явно аршинът е двоен – съгласно това до каква степен би трябвало (или не трябва) да стигне делото.
Става повече от явно, че и тук се прави всичко допустимо делото да се протака – и по този начин към този момент 7(!) години. Така да вземем за пример, съгласно Бойко Ноев българската прокуратура по всякакъв начин саботира опитите на Организацията за Химическите Оръжия (ОХО) да взе участие в изясняването на случая, на което ОХО има право по силата на интернационалните конвенции, утвърдени от България. Нещо повече – нашата информация е, че през 2020 прокуратурата прави опит да спре делото – с аргумента, че офицерите от ГРУ физически се намират на територията на Русия – и че „ разглеждането на делото в отсъствието на обвинените би попречило да се разкрие обективната истина по делото “. Това е много чудноват мотив в случай, че делото против Цветан Василев да вземем за пример към този момент 5 години е в правосъдна фаза, без той да е в България и без даже да е разпитан. Явно аршинът и тук е двоен. Чест прави на съда обаче, че и в този случай си е на мястото. С определение по ЧНД 3290/2020 от 17.09.2022 арбитър Тони Гетов анулира прекъсването на следствието. Най-общо казано съдията показва, че откакто по делото са събрани 16 тома и 6 класьора доказателства, не излиза наяве защо са му притрябвали на прокурора тримата обвинени съветски офицери – против които следствието по този начин или другояче се води при изискванията на задочно произвеждане. И указва на прокурора да продължи да проверява. От тогава и до момента, по делото сякаш се труди прок. Мананска. Показателно е обаче, че по този начин и не е поискано от Русия изгонването на тримата обвинени. Не че ще ни ги дадат – само че явно прокуратурата я е боязън даже да си ги изиска. Сакън, да не ядосаме генералоберпрокурора Юрий Чайка – който и Цацаров, и Гешев топло посрещаха в София, и с който задушевно се прегръщаха (в София, че след това и в Москва). Даже и общо изявление дадоха Чайка и Цацаров – нещо като фамилно показване в светската хроника на „ 24 часа “. По зла подигравка на ориста, заглавието на това изявление е „ Юрий Чайка: Русия е миролюбива страна, не сме опасност за никого “.
Всъщност, съглашението за съдействие сред българската и съветските прокуратури, подписано тогава от Чайка и Цацаров, остава интензивно и до ден-днешен. На 4 април тази година, по време на следващото чуване във Висш съдебен съвет по отношение на отстраняването на Гешев, Министърът на правораздаването Йорданова изрази неразбиране, че Гешев към момента не е прекратил това съглашение. Това беше съответно в подтекста на Точка 9 от настояването за неговото премахване – а точно, бездействието му по „ случая Гебрев “. Отговорът на Гешев, разполагаем на страница 100 от протокола, беше поразителен. Въпреки формалната дезигнация на Русия като държава-агресор и макар изключването и от редица интернационалните организации, съгласно Гешев „ обикновено е да има взаимоотношение сред правоохранителните органи на всички страни, без значение от политиката, и макар политиката, тъй като ние не сме политици, а сме експерти “. Т.е. за Гешев генералоберпрокурорът Чайка – макар че бе забъркан в брутални корупционни кавги – продължава да бъде „ експерт “, а определянето на Русия като държава-агресор било „ политика “. Може би съгласно Гешев сега Русия организира „ специфична политическа интервенция “ в Украйна?! Подобно дебелокожо, безочливо и бездушно изявление е следващото доказателство за това, кой е един от главните крепители на петата колона в България. И за какво този поддръжник би трябвало да бъде изхвърлен от правосъдната система час по-скоро. Господи, прибери си Инструмента. Амин.
Може без пресилване да се каже, че в продължение на 7 години съумелият (не)млад ДПС-депутат Делян Пеевски по всякакъв начин се опитваше да налапа Дунарит – едно от най-успешните и печеливши предприятия в България. Беше видно, че той твърдо има вяра в следното – оръжейният цех му принадлежи по право като част от „ наследството “ на КТБ.
Иначе казано, след раздора с неговия някогашен „ нравствен татко “ Цветан Василев, ДПС-депутатът очакваше да прилапа и Дунарит – по метода, по който докопа да вземем за пример Техномаркет (а и не само). Разбира се, в това си начинание той компактно разчиташе на „ цялостен съпорт “ (казано по домусчиевски) от разнообразни регулатори и държавни органи – и най-много от своята първокласна, централизирана адвокатска адвокатска фирма, официално известна като Прокуратура на Република България. За благополучие обаче, този път не се получи – и в този момент ще ви разкажем как/защо. Или както се пееше в една от емблематичните песни на Протеста от 2020 – „ този път Прасето ще остане гладно! “, написа.
Доколкото – най-малко при започване на „ войната за Дунарит “ – тематиката получи необятно медийно отразяване, ние няма да преповтаряме към този момент известни обстоятелства и условия. Ще напомним единствено на нашите читатели, че в основата на пеевските апетити към завода стоеше един контракт за необикновен залог, посредством който италианският бизнесмен Едоардо Миролио избави огромна част от депозитите си във банкрутиралата КТБ. Впоследствие правата на залога на Миролио върху Дунарит бяха добити от трето лице – а точно, от офшорката-фантом Виафот. След което въпросният призрак се опита да се впише като заложен заемодател на мястото на Миролио, с цел да може да пристъпи към осъществяване на залога – и по този начин да стане едноличен притежател на завода. Разследване на БИВОЛЪ потвърди, че зад тази офшорка в действителност стои довереният юрист на Пеевски, Александър Ангелов. Последва дълга и комплицирана плетеница от каузи, които към днешна дата – по всичко наподобява – са дефинитивно изгубени от Пеевски и неговите проксита.
Дълга плетеница от каузи
Ще маркираме единствено по-важните борби обратно във времето, преди да ви разкажем за главната победа на Дунарит отпреди няколко месеца. И по този начин, да караме подред.
През юни 2018 трети търговски състав на САС отхвърля опитите на Виафот да блокира нарастването на капитала на Дунарит. Офшорката не посмява да апелира пред Върховен касационен съд и по този начин решението влиза в действие. Единственото, което можем да прибавим, е това – популярност богу, че към този миг Стефан Гроздев (известен като „ съдията на Движение за права и свободи “) към този момент не е в САС. В противоположен случай… сещайте се. Фантомът обаче се бори кански и във Върховен административен съд, където в негова изгода „ съдът на Жоро “ произнася извънредно скодоумно решение на петчленен състав, като докладчикът Христо КОЙчев (не, не е каламбур) е командирован от Варна тъкмо преди „ инцидентното “ систематизиране на делото. Така или другояче обаче, това решение идва с прекомерно огромно забавяне и не съумява да помогне на Пеевски да спре придобиването на Дунарит от оръжейния търговец Емко. Струва си да се помни това решение на Върховен административен съд, обаче – от него следва, че всевъзможни сейшелски/каймански пощенски кутии и сламени лица имат „ юридически интерес “ да бърникат в стратегически браншове на българската стопанска система – какъвто е оръжейният. Струва си да се помни и това, че съгласно арбитър от тричленния състав, който пожела да остане неизвестен, персонално Георги Чолаков е упражнявал напън върху съдиите делото да бъде решено в интерес на Пеевски. Така или другояче, откакто не съумява да си свърши мръсната работа, пощенската кутия се самоликвидира и самозаличава през декември 2019, видно от Търговския Регистър.
Междувременно, през лятото на 2017 на сцената излиза ново прокси на Пеевски – новият стопански министър Емил Караниколов. Макар на по-късен стадий той да се прочу с безмисления си и смешен полет-за-фурми до Дубай, към оня миг Караниколов има основна роля в схемата – да задейства ДКК, която да се опита да се впише като притежател на Дунарит на мястото на Виафот. Чрез поредност от съмнителни покупко-продажби, в които с цялостна пара вземат участие и синдиците на КТБ, ДКК се пробва да направи това, което Виафот не съумява – да придобие оръжейния цех посредством контракта за необикновен залог. И тук обаче Дунарит дава яростен отпор – стремително заплаща отговорностите си към ДКК, след което завежда дело, с което да отстрани всевъзможни вероятни искания от страна на държавната компания. Няма да занимаваме читателите с детайлите по тази обособена правосъдна сага, само че е задоволително да посочим единствено окончателното решение на Върховен касационен съд от септември 2021 в интерес на Дунарит. В него висшите съдии уличават ДКК в „ корист с право “, която е „ само за да повреди ищеца – дебитор “. По-голям пестник от това, здраве му кажи. Същевременно, до ден-днешен не излиза наяве къде се е дянало заплащането от Дунарит към ДКК – съгласно одита на служебното държавно управление от предходната година, това са едни 50 милиона лв., които „ просто ги няма “. Да не би въпреки всичко да са стигнали до Пеевски, през някоя друга карибска пощенска кутия? Кой знае… евентуално адв. Александър Ангелов знае. А за какво не и Гешев? Но неотдавна BIRD разбра и друго. За да бъде батакът сред ДКК и КТБ цялостен, синдиците завеждат дело против ДКК през 2021 заради неплащане на уговорена цена от 21 милиона лв. – очевидно под половината от цената на мътната „ договорка “, подписана през 2017. Но даже и тази частична сума няма да влезе в масата на несъстоятелността на банкрутиралата банка – тъй като преди броени дни синдиците губят делото. И за каймак са наказани да платят един милион лв. такси и разходи. Хубаво е. Готово е.
Както писахме нагоре, с по-нова дата оръжейното сдружение отбелязва две съществени победи в съда. Те действително поставят точка (поне в тази и част) на сагата околко собствеността на Дунарит. Първо, през ноември 2021 съдът дефинитивно задължи Агенция по Вписванията да заличи залога върху комерсиалното дружество. На фона и на извоюваното дело във Върховен касационен съд (което споменахме по-горе), това дефинитивно поставя кръст на апетитите на Пеевски и неговите проксита – били те Виафот, КТБ или ДКК – да овладеят оръжейния производител. Второ, на 10 февруари съдът в Русе анулира отхвърли на Агенция по Вписванията да впише нарастване на капитала на сдружението. Това в действителност беше вторият основен съставен елемент в сагата, доколкото точно през това нарастване се циментираше и финализираше придобиването на Дунарит от Емко. През годините против него се бореха кански освен Виафот, само че и цацаровата КПКОНПИ. Тези конпирови щения обаче бяха дефинитивно порязани още през 2018 от Върховния Касационен Съд. Към днешна дата КПКОНПИ към момента има искания към Дунарит (неясно на какво основание) в границите на мега-делото за конфискация на два милиарда лв. около банкрута на КТБ – което към този момент 6-та година цикли в Софийски градски съд. Как ще се развие то, занапред ще забележим. Показателно е обаче, че неотдавна съдът приключи едно друго, вторично конфискационно дело против Емко и Дунарит – като най-общо претекстовете на арбитър Кюркчиев бяха, че КПКОНПИ май не знае какво прави. По това прекъснато дело занапред цацаровата комисия ще заплаща и солени разходи.
В съда не става – давайте с Прокуратурата!
Търговско-съдебната сага обаче е единствено едната страна на монетата. Виждайки, че напъните му да пробие през съда (или по-скоро да пробие съда) не се увенчават с триумф, Пеевски задейства своята обичана, вездесъща адвокатска адвокатска фирма – Прокуратурата. През август 2017, малко откакто Виафот губи на първа инстанция в Софийски градски съд и по едно и също време с офанзивата, подхваната от Караниколов, на амбразурата се хвърля и Цацаров. И по-конкретно, Специализираната Прокуратура и нейният началник Гешев. Изведнъж се оказва, че всички изпълнителни шефове на Дунарит са опаковани в и упрекнати като ОПГ – обичаната юридическа глупост/измислица, употребена от спец-прокуратурата с цел да „ хване “ подсъдност. Същото стремително се прави и по повод новия притежател на Дунарит, оръжейният търговец Емилиян Гебрев – като във второто ОПГ „ за численост “ са залепени и синът му, и комерсиалният шеф на Емко. Източник от прократурата показа за BIRD, че и до ден-днешен това досъдебно произвеждане „ цикли “, като се търсят все нови и нови поводи/предлози то да бъде удължавано, само че действително да не стига до съд – като да вземем за пример тройни, петорни, седморни и така нататък експертизи, които да дадат „ верния “ резултат. Но както се споделя, от бялото черно не става – та в случай че ще и целия лист с движимости лица да „ изджуркаш “ (казано по барниръбъловски). Същевременно, с помощта на законовите ремонти на чудото Барни Ръбъл, през 2017 възкръсна обичаната на Цацаров фигура на „ безконечния обвинен “ – т.е. беше отстранена опцията обвиненият да желае от прокурора да внесе делото в съда откакто изтекат 2 години – или напряко да го приключи. От което следва, че обвинен към този момент можеш да си седиш и до Второ Пришествие (т.е. до момента в който реши Инструментът на Бог). Въпреки това, към момента съществува опцията съдът да задължи прокурора да завърши следствието – още веднъж по самодейност на засегнатата страна. Или най-малко по този начин е на доктрина. С определение по ЧНД 2530/2020 от 25.10.2020, арбитър Христина Михайлова от СНС дава инструкции на прокуратурата за привършване на досъдебното произвеждане в двумесечен период. И до ден-днешен Специализираната Прокуратура отхвърля да извърши правосъдния акт. Това е невиждана прокурорска безочливост и надменност – само че надали е изолиран случай. Просто за този случай ние имаме сигурни данни. Какво вършим, когато закононарушителят е самият прокурор?! Въпросът е риторичен – не се хабете да отговаряте, другарю Гешев.
Прокурорски автогол
Същевременно обаче, с това ОПГ прокуратурата си вкара голям автогол. Припомняме – през февруари 2019 английските служби обществено оповестиха, че офицерите от съветското ГРУ, осъществили терористична офанзива с химическото оръжие „ Новичок “ на английска земя, са тъкмо същите сътрудници, организирали и покушението против Гебрев. Обърнете внимание – терористичната офанзива на българска земя през 2015 е употребила по-ранен вид на „ Новичок “ – с който са атакувани същите трима индивида, които през 2017 спец-каскетите „ сглобиха “ в ОПГ. Доста конфузно, не мислите ли?! Хайде да бъде по този начин добра прокуратурата да реши – ОПГ ли са тези трима обвинени индивида, или жертви на една от най-наглите терористични офанзиви в новата българска история (за благополучие, без летален изход). На фона на всичко това, Главният Сотир имá наглостта да твърди (поне първоначално), че в действителност това било хранително отравяне с рукола и кафе. Смятай!! Притиснати от разкритията на английските служби, след това господа прокурорите оповестиха, че са изпратили правосъдна поръчка до Съединени американски щати за лицево различаване на офицерите от ГРУ от запис на камера. От тогава минаха над две години – премного време за осъществяването на такава поръчка. Резултат от дълго време има, само че се крие. Защо ли се крие – ами с цел да не стигне делото до съд, явно. Така или другояче, прокуратурата отхвърля да дава каквито и да било вести по тематиката.
По информация на BIRD по това дело в СГП към този момент са работили най-малко трима прокурори – Бойко Конакчийски, Стефан Рачев и (отскоро) Зоя Мананска. Към днешна дата първият е към този момент нараснал във ВКП. Архивите обаче пазят забавна информация – през далечната 2006 неговият началник в СРП Славчо Кържев го уличава в „ корупционни договорености, свързани с делата “. Интересното е, че в резултат на това самия Кържев е наказан от Конакчийски за клюка – само че пък през 2017 Европейски съд по правата на човека „ обръща “ тази присъда и присъжда на Кържев 11 хиляди лв. обезщетение. Равносметката – данъкоплатците заплащат. Отново.
Прокурор Рачев е главно прочут с работата си по делото „ Наглите “, което няма доста общо със комплицирани, трансгранични закононарушения като покушението против Гебрев. Също по този начин, той дълго време е бил командирован в СГП от Софийска Районна Прокуратура – обичан прийом за обезпечаването на съответни резултати по съответни каузи. На последно място, прокурор Зоя Мананска е главно известна с работата си по убийството на Георги Игнатов в Борисовата Градина, по което предходната година Софийски градски съд постанови оправдателна присъда. Отново не излиза наяве какво общо има това с следствие на терористична офанзива с химически оръжия. В интерес на истината, като цяло не излиза наяве какво изобщо прави това дело в СГП, доколкото мястото на тероризма като подсъдност е в Специализираната Прокуратура – пък и Гешев нееднократно е употребил това като аргумент срещу закриването и. Още повече, че сътрудниците на ГРУ са били тъкмо трима – ами, ето ви го „ готово ОПГ “. От друга страна, делото против „ убийците на Пеевски “ пък е в СП – въпреки те да са единствено двама. Иди, че дръж прокурорската „ логичност “. Явно аршинът е двоен – съгласно това до каква степен би трябвало (или не трябва) да стигне делото.
Става повече от явно, че и тук се прави всичко допустимо делото да се протака – и по този начин към този момент 7(!) години. Така да вземем за пример, съгласно Бойко Ноев българската прокуратура по всякакъв начин саботира опитите на Организацията за Химическите Оръжия (ОХО) да взе участие в изясняването на случая, на което ОХО има право по силата на интернационалните конвенции, утвърдени от България. Нещо повече – нашата информация е, че през 2020 прокуратурата прави опит да спре делото – с аргумента, че офицерите от ГРУ физически се намират на територията на Русия – и че „ разглеждането на делото в отсъствието на обвинените би попречило да се разкрие обективната истина по делото “. Това е много чудноват мотив в случай, че делото против Цветан Василев да вземем за пример към този момент 5 години е в правосъдна фаза, без той да е в България и без даже да е разпитан. Явно аршинът и тук е двоен. Чест прави на съда обаче, че и в този случай си е на мястото. С определение по ЧНД 3290/2020 от 17.09.2022 арбитър Тони Гетов анулира прекъсването на следствието. Най-общо казано съдията показва, че откакто по делото са събрани 16 тома и 6 класьора доказателства, не излиза наяве защо са му притрябвали на прокурора тримата обвинени съветски офицери – против които следствието по този начин или другояче се води при изискванията на задочно произвеждане. И указва на прокурора да продължи да проверява. От тогава и до момента, по делото сякаш се труди прок. Мананска. Показателно е обаче, че по този начин и не е поискано от Русия изгонването на тримата обвинени. Не че ще ни ги дадат – само че явно прокуратурата я е боязън даже да си ги изиска. Сакън, да не ядосаме генералоберпрокурора Юрий Чайка – който и Цацаров, и Гешев топло посрещаха в София, и с който задушевно се прегръщаха (в София, че след това и в Москва). Даже и общо изявление дадоха Чайка и Цацаров – нещо като фамилно показване в светската хроника на „ 24 часа “. По зла подигравка на ориста, заглавието на това изявление е „ Юрий Чайка: Русия е миролюбива страна, не сме опасност за никого “.
Всъщност, съглашението за съдействие сред българската и съветските прокуратури, подписано тогава от Чайка и Цацаров, остава интензивно и до ден-днешен. На 4 април тази година, по време на следващото чуване във Висш съдебен съвет по отношение на отстраняването на Гешев, Министърът на правораздаването Йорданова изрази неразбиране, че Гешев към момента не е прекратил това съглашение. Това беше съответно в подтекста на Точка 9 от настояването за неговото премахване – а точно, бездействието му по „ случая Гебрев “. Отговорът на Гешев, разполагаем на страница 100 от протокола, беше поразителен. Въпреки формалната дезигнация на Русия като държава-агресор и макар изключването и от редица интернационалните организации, съгласно Гешев „ обикновено е да има взаимоотношение сред правоохранителните органи на всички страни, без значение от политиката, и макар политиката, тъй като ние не сме политици, а сме експерти “. Т.е. за Гешев генералоберпрокурорът Чайка – макар че бе забъркан в брутални корупционни кавги – продължава да бъде „ експерт “, а определянето на Русия като държава-агресор било „ политика “. Може би съгласно Гешев сега Русия организира „ специфична политическа интервенция “ в Украйна?! Подобно дебелокожо, безочливо и бездушно изявление е следващото доказателство за това, кой е един от главните крепители на петата колона в България. И за какво този поддръжник би трябвало да бъде изхвърлен от правосъдната система час по-скоро. Господи, прибери си Инструмента. Амин.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ