Ослепително бял, страстно червен, убийствено черен. Нажежен до липса на

Ослепително бял, буйно червен, убийствено черен. Нажежен до липса на цвят, мъчителен като кръв, тъмен до смъртоносно черно. Този театър приказва с всичко – с декори, костюми и текст, само че най-много с красноречивите във всеки жест артисти отпред с безапелационната Радина Кърджилова в ролята на Йерма.Това е вторият театър на Диана Добрева по текстове на Лорка, който виждам – след прелестния и награждаван „ Къщата на гнева “ – още веднъж бях пленена от първата минута и си потеглих с отпечатани в мен облици и думи.

В „ Йерма “ Диана Добрева е единствено режисьор, като е поверила сценографията и костюмите на Нина Пашова. Последната се оправя прелестно, създавайки една колкото типична за Андалусия, толкоз и отвлечено митологична картина, измежду която се разпростира драмата на бездетната Йерма. Невъзможността на Йерма да зачене е единствено едно от нещастията в живота на младата жена, разкъсвана в брак с безучастен мъж, злобни съседки и строги зълви. Ролите на зълвите се извършват от мъже – характерен детайл в театъра на Диана Добрева.

Моментите без думи, изпълнени с музика, танци и лирика, са задоволително доста, с цел да може да се осмисли текстът, съсредоточен в страстите и смисъла си до прекаленост. Без да прави никакви взаимни отстъпки с публиката, този театър изисква цялостна централизация и съпреживяване. Точно както би трябвало да бъде в същинския спектакъл.