Калоян Паргов: Българската работническа партия се е изправила с всички сили срещу насаждането на расова омраза и антисемитизъм в България в периода 1941 – 1944 г.
Още с влизането в действие на Закона за отбрана на нацията при започване на 1941 година Българската работническа партия се е изправила с всички сили против насаждането на расова ненавист и антисемитизъм в България. Това сподели водачът на Българска социалистическа партия – София Калоян Паргов в отчета, който изнесе по време на Научна сесия в читалището в гр. Брезник, отдадена на 75 години от събитията през март – април 1943 година
Сесията се организира след церемонията по разкриване на мемориална плоча в памет на евреите, полагали насилствен рабски труд в пясъчната кариера „ Главан “. Това е безчовечна и репресивна мярка, настояща според антиеврейския Закон за отбрана на нацията, признат през декември 1940 г и прилаган против българските евреи до септември 1944 година
В отчета си Калоян Паргов цитира думите на левия народен представител по това време Тодор Поляков: „ Този законопроект е законопроект за оскверняване на нацията “. Поляков е подсилен от други леви депутати като Любен Дюгмеджиев и доктор Никола Сакаров. „ Комунисти и ремсисти се изправят остро против Закона за отбрана на нацията и изрично декларират, че посредством антиеврейските ограничения държавното управление се пробва да скрие парливите стопански проблеми и приканват за отбрана на еврейската трудеща се юноша “, акцентира Паргов.
Лидерът на столичните социалисти напомни, че българските комунисти са в авангарда на бранителите на евреите в България и приведе образци за това: „ През 1942 година Васил Коларов осъжда антиеврейските ограничения, подхванати от българското държавно управление, а признатата Наредба от 29 август 1942 година е оприличена на 59 „ скрижали “. Той акцентира и се пробва да потвърди, че задачите на антиеврейския поход е да бъдат заграбени еврейските капитали. В емисията от 20 декември 1942 година по радио „ Москва “ „ Антисемитският бяс на хитлеристите и предизвестието на държавните управления на свободолюбивите народи” Коларов привежда редица образци за убийства и нечовешко отношение към евреи от страна на хитлеристките палачи “.
„ А позивът на Българската работническа партия от 23 май 1943 година е потвърдено най-въздействащата пропагандна демонстрация на българските комунисти и е категоричен акт на морална поддръжка към бедстващите сънародници – евреи “, безапелационен бе Паргов. В обръщението към българите, към народните представители, някогашните министри, общественици, писатели, хората на физическия и мисловен труд, към свещениците, към българските майки, от Българска работническа партия приканват всички намерено и с разнообразни начини и средства да се опълчват на подхванатото от Комисариата по еврейските въпроси наложително изселване. Евреите са призовани към „ геройска битка и гибел пред гибел в ръцете на палача Хитлер”.
„ Днес повече от всеки път са ни нужни тези образци от историята. Защото напоследък все по-често ставаме очевидци на надигащи се в Европа и по света прояви на назадничавост и ксенофобия. Длъжни сме изрично и безкомпромисно да се противопоставим на всички прояви, символизиращи най-мрачните моменти от европейската история на ХХ век. Времена, които фактически сътвориха потребността от Обединена Европа като поръчител злополуката да не се повтори “, приключи отчета си Калоян Паргов.
Сесията се организира след церемонията по разкриване на мемориална плоча в памет на евреите, полагали насилствен рабски труд в пясъчната кариера „ Главан “. Това е безчовечна и репресивна мярка, настояща според антиеврейския Закон за отбрана на нацията, признат през декември 1940 г и прилаган против българските евреи до септември 1944 година
В отчета си Калоян Паргов цитира думите на левия народен представител по това време Тодор Поляков: „ Този законопроект е законопроект за оскверняване на нацията “. Поляков е подсилен от други леви депутати като Любен Дюгмеджиев и доктор Никола Сакаров. „ Комунисти и ремсисти се изправят остро против Закона за отбрана на нацията и изрично декларират, че посредством антиеврейските ограничения държавното управление се пробва да скрие парливите стопански проблеми и приканват за отбрана на еврейската трудеща се юноша “, акцентира Паргов.
Лидерът на столичните социалисти напомни, че българските комунисти са в авангарда на бранителите на евреите в България и приведе образци за това: „ През 1942 година Васил Коларов осъжда антиеврейските ограничения, подхванати от българското държавно управление, а признатата Наредба от 29 август 1942 година е оприличена на 59 „ скрижали “. Той акцентира и се пробва да потвърди, че задачите на антиеврейския поход е да бъдат заграбени еврейските капитали. В емисията от 20 декември 1942 година по радио „ Москва “ „ Антисемитският бяс на хитлеристите и предизвестието на държавните управления на свободолюбивите народи” Коларов привежда редица образци за убийства и нечовешко отношение към евреи от страна на хитлеристките палачи “.
„ А позивът на Българската работническа партия от 23 май 1943 година е потвърдено най-въздействащата пропагандна демонстрация на българските комунисти и е категоричен акт на морална поддръжка към бедстващите сънародници – евреи “, безапелационен бе Паргов. В обръщението към българите, към народните представители, някогашните министри, общественици, писатели, хората на физическия и мисловен труд, към свещениците, към българските майки, от Българска работническа партия приканват всички намерено и с разнообразни начини и средства да се опълчват на подхванатото от Комисариата по еврейските въпроси наложително изселване. Евреите са призовани към „ геройска битка и гибел пред гибел в ръцете на палача Хитлер”.
„ Днес повече от всеки път са ни нужни тези образци от историята. Защото напоследък все по-често ставаме очевидци на надигащи се в Европа и по света прояви на назадничавост и ксенофобия. Длъжни сме изрично и безкомпромисно да се противопоставим на всички прояви, символизиращи най-мрачните моменти от европейската история на ХХ век. Времена, които фактически сътвориха потребността от Обединена Европа като поръчител злополуката да не се повтори “, приключи отчета си Калоян Паргов.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ