Още с влизането в Багри се потапяме в една по-различна

Още с влизането в Багри се потапяме в една по-различна среда: кори за яйца и мрежи за кокошки са в ролята на полилеи, престилките на личния състав са направени от остарели дънки, ръчно направени чинии, декорирани с ядливо злато, а в този момент чакат и сламките си от картофени обелки. Това е единствено първото усещане. Създаването на ресторанта, съгласно шефа му Димитър Николов, имало идеална цел - поддръжка на дребните производители в България, а „ Багри ” пристигнало от цветовете на сезоните.

Сезонните менюта обаче не са 4, а от 20 до 40 годишно, според от реколтата и опциите, които се оферират. Идеологията им от „ от семка до паница ” не разрешава използването на артикули, чийто генезис не може да се наблюдава.

С идването на студения интервал Багри ускорява процеса на ферментация както на зеленчуци, по този начин и на плодове. Един забавен образец е техният „ кюкърмелън ” - хибрид сред краставица и любеница. Менюто с питиета също предстои на непрекъснати промени - даже сезонни коктейли. Всъщност единствено бирата и виното не са персонално произвеждане на заведението.
Основната философия на Багри е в „ същинската храна ”. Те залагат на уравновесеното хранене, с което да си набираме нужните хранителни субстанции и поддържането на локалните производители. Смятат, че е тяхна отговорност да запазят традициите на българската кухня, само че пречките за това не са дребни. „ В България сега културата на бързото хранене има огромна мощ. Това лимитира мисленето на клиента по отношение на какво може да яде. ”


В Багри всеки има опция да се допре до приготвянето на храната - основният готвач е разполагаем да отговори на всички въпроси.

„ Това е нашата цел - хем да дадем поле за изява на дребното стопанство, хем да направляваме клиентите за това какво считаме ние за натурални артикули и естествено хранене ”