Още с влизането се чувствате различно – толкова е спокойно

Още с влизането се чувствате друго – толкоз е умерено и безшумно, не наподобява на никой различен парк в София. Не е асфалтирано, излъскано и актуализирано, просто си е една остаряла градина – с големи дървета, шума и шишарки по земята, каменни пътеки и резбована беседка. 
  Бях оставила парка на академията в оня лист от места, които са близо и не са незабавни и все ще стигна някой ден. И по този начин и не бях ходила до през вчерашния ден. Поводът беше самодейността „ Библиотека под листата “ на фондация „ За Оборище “ – същите тези хора са се преборили паркът да бъде отворен за визити и в този момент отново те вършат допустимо човек да прекара няколко идилични часа там с брошура в ръка, взета от особено поставения долап с книги. Има всевъзможни заглавия, за всевъзможни усети, а най-старото издание са разкази на Джек Лондон от 1938-ма година. Стар квартал – остарели книги. Отидох да оставя малко книги, а останах дълго и през днешния ден се върнах отново. Толкова изключително чувство е да прекрача за момент в напълно различен свят, умислен и есенно топъл, все едно съм някъде в планината, върховете на дърветата са високо в небето, уединен каменен лъв дебне на края на пътечката и съвсем чакам да притичат Хензел и Гретел. 
  Едно умерено странствуване измежду природата, което не изисква авансово обмисляне, дълго пътешестване или вложения. Просто отидете в парка.