Още с появата си на английски през 2021 г. приносното

Още с появяването си на британски през 2021 година приносното издание от един от пионерите на осведомителната гражданска война Джеф Хокинс притегли вниманието на водещи експерти в региона на невронауката, а също и на огромни популяризатори на науката като Ричард Докинс и Бил Гейтс.

Сега забележителното издание, което показва революционна доктрина за действието на човешкия мозък, се появява и на български език с увод от самия Ричард Докинс и в превод на Елена Филипова (ИК „ Сиела “).

В него компютърният инженер и труженик на науката ни оказва помощ да разберем по-добре по какъв начин мислим, учим и запомняме, само че също по този начин и по какъв начин да копираме тези процеси, с цел да създадем същински изкуствен интелект.

По какъв метод си взаимодействат мозъчните кафези, с цел да се сътвори съзнанието? Как могат да прочетат книга, да родят концепция или да научат нов език? Въпреки огромния прогрес в региона на невронауката през последните години, в нея към момента има доста повече въпроси, в сравнение с отговори. Прозрението на екипа на Хокинс през 2016 година обаче предначертава напълно насоката на проучванията в тази област.

Според него нашето схващане се ражда от синхрона на хиляди дребни „ мозъци “, мрежи от неврони, всяка от които извършва едни и същи функционалности, само че в разговора си с останалите поправя своите показа. Така мозъкът действа посредством взаимоотношение, посредством „ народна власт “.

Сред страниците на „ 1000 мозъка “  на наличен език създателят изяснява механизмите на това взаимоотношение – какви „ калкулации “ съгласно него стоят в основата на нашето мислене и какво значи това за метода, по който възприемаме света, помним, учим. Както и дали бихме могли да използван същите „ калкулации “ в една мислеща и възприемаща света машина, повсеместен изкуствен интелект, какъвто към момента не е основан.

Хокинс преглежда и за какво езикови модели, които се основават на статистика, като GhatGPT съгласно него не са същински изкуствен интелект и за какво към момента не сме достигнали до стадия на основаването на подобен.

Макар и книгата да излиза на британски преди революционния пробив на GhatGPT и конкурентните му артикули, в „ 1000 мозъка “ е разказан и методът на работа на сходни модели на по-ранен стадий на развиването им и е проследена цялата история на региона на машинния разсъдък.

Сред страниците на това удивително издание ще откриете и отговор и за какво не трябва да се усещаме застрашени от самия изкуствен интелект и за какво фантастичните сюжети по какъв начин той завладява света са нереалистични. Подобно на доста други технологии и тук, съгласно Хокинс, главната опасност идва от хората, които ги употребяват.

Написана на наличен и занимателен език, „ 1000 мозъка “ от Джеф Хокинс припомня, че ние сме първият тип на Земята, който се дефинира от интелекта и знанието си, а не от гените си. И изборът, пред който сме изправени, когато мислим за бъдещето, е единствено по какъв начин да се възползваме от нововъзникналия си разсъдък, с цел да продължи да се развива цивилизацията ни.

Джеф Хокинс е един от пионерите на осведомителната гражданска война. Създател на един от първите таблети в историята – GriDPad, още в края на 80-те години на XX век, и на цифровия персонален помощник Palm – през 1996 година, той предсказва ерата на смарт телефоните и таблетите.

По-късно той се преориентира към неврологията и стартира да изследва работата на мозъчната кора. В началото на новия век основава фондация и компания, които си слагат цел да схванат логаритъма на работа на мозъчната кора, тъй че да могат да приложат знанието при вероятно създаване на изкуствен интелект.

* * *
Снимка " Сиела "

Из „ 1000 мозъка: Нова доктрина за интелекта “ от Джеф Хокинс

ЧАСТ 1
Ново схващане за мозъка
Клетките в главата ви четат тези думи. Замислете се какъв брой за­бележително е това. Клетките са обикновени. Отделната клетка не може да чете, да мисли или въобще да направи кой знае какво. И въпреки всичко, в случай че съберем дружно задоволително кафези, с цел да изградим мозък, те освен четат книги, само че ги и пишат. Те проектират здания, изобретяват технологии и разкриват загадките на Вселената. Как мозъкът, изгра­ден от обикновени кафези, поражда разсъдък, е извънредно забавен въпрос и той си остава мистерия.

Да проумеем по какъв начин работи мозъкът, се счита за едно от най-големите провокации пред човечеството. Това търсене е нароило десет­ки национални и интернационалните начинания, като европейския Проект „ Човешки мозък “ и Международната самодейност „ Мозък “. Десетки хиляди невроучени работят в голям брой специалности, на практика във всяка страна по света, пробвайки се да схванат мозъка. Макар те да учат мозъка на разнообразни животни и задават разнообраз­ни въпроси, крайната цел на невронауката е да узнае по какъв начин човешкият мозък поражда човешкия разсъдък.

Може да сте сюрпризирани от моето изказване, че човешкият мозък си остава мистерия. Всяка година се афишират нови открития, свързани с мозъка, издават се нови книги за мозъка, а откривателите от някои близки области, като изкуствения разсъдък, претендират, че техните творения се приближават по просветеност до, да речем, мишка или котка. От това елементарно би могло да се заключи, че учените имат много добра визия по какъв начин работи мозъкът. Но в случай че запитате невроучените, съвсем всички те ще признаят, че към момента не сме наясно. Натрупали сме голямо количество познания и обстоятелства за мозъка, само че не разбираме доста добре по какъв начин работи цялото нещо.

През 1979 година Франсис Крик, фамозен с работата си по ДНК, написа есе за положението на науката за мозъка, озаглавено „ Мислене за мозъка “. В него разказва огромното количество обстоятелства, които учените са събрали за мозъка, и въпреки всичко, заключава той, „ макар непрекъснатото трупане на подробни познания по какъв начин работи човешкият мозък към момента е надълбоко загадъчно “. По-нататък той споделя: „ Онова, което несъмнено липсва, е една необятна идейна рамка, в която да бъдат интерпретирани тези резултати “.

Крик отбелязва, че учените събират данни за мозъка от десети­летия. Те знаят доста обстоятелства. Но никой не е измислил по какъв начин да сглоби тези обстоятелства в нещо свястно. Мозъкът е като голям пъзел с хиляди детайли. Елементите на пъзела стоят пред нас, само че ние не можем да ги проумеем. Никой не знае по какъв начин би трябвало да наподобява решението. Според Крик мозъкът е мистерия не тъй като не сме събрали достатъч-но данни, а тъй като не знаем по какъв начин да подредим детайлите, които към този момент имаме. През четиридесетте години, минали от есето на Крик до момента, е имало редица значими открития за мозъка, за няколко от които ще стане дума по-нататък, само че като цяло неговото наблюдаване към момента е правилно. Как от клетките в главата ви поражда разсъдък към момента е дълбока мистерия. Със събирането на от ден на ден детайли от пъзела всяка го­дина от време на време се получава чувството, че по-скоро се отдалечаваме от разбирането на мозъка, вместо да се приближаваме.

Прочетох есето на Крик, когато бях млад, и то ме въодушеви. Почувствах, че бихме могли да решим загадката на мозъка в границите на моя живот, и преследвам тази цел от този момент насам. През послед­ните петнайсет години управлявам проучвателен екип в Силицие­вата котловина, който учи частта на мозъка, наречена неокортекс, или нова кора. Неокортексът заема към 70% от размера на човешкия мозък и е виновен за всичко, което свързваме с разсъдъка, от сетива­та като зрение, усещане и слух, през речта във всичките ѝ форми до нереалното мислене като да вземем за пример математиката и философията. Целта на нашето проучване е да разберем в задоволителни подробнос-ти по какъв начин работи неокортексът, тъй че да можем да разбираем биоло­гията на мозъка и да създадем интелигентни машини, работещи на същите правила.

В началото на 2016 година напредъкът в проучванията означи дра­матична смяна. Постигнахме пробив в разбирането. Осъзнахме, че и ние, и другите учени сме пропущали една основна съставна част. С това ново просветление ние видяхме по какъв начин се сглобяват детайлите на пъзела. С други думи, мисля, че открихме рамката, за която пишеше Крик, рам­ка, която освен изяснява главните правила в работата на неокор­текса, само че поражда и нов метод на мислене за разсъдъка. Все още нямаме приключена доктрина за мозъка – надалеч не. Научните области нормално стартират с някаква теоретична рамка и едвам по-късно биват разрабо­тени детайлностите. Може би най-прочутият образец е Дарвиновата доктрина за еволюцията. Дарвин предлага самоуверен нов метод на мислене за произхода на типовете, само че детайлностите, като да вземем за пример по какъв начин функци­онират гените и ДНК, ще станат известни едвам години по-късно.

За да бъде образован, мозъкът би трябвало да научи доста неща за света. Нямам поради единствено това, което учим в учебно заведение, а такива съществени неща като да вземем за пример по какъв начин наподобяват и звучат предметите от всекидневието и какво е чувството за тях при досег. Нужно е да научим по какъв начин се държат предметите – от метода, по който се отварят и затварят вратите, до това, което вършат приложенията на смарт телефоните ни, когато докоснем екрана. Трябва да научим къде се намира всичко в света – от местата, на които държим персоналните си движимости вкъщи, до това къде се намират библиотеката и пощата в града ни. И несъмнено, научаваме и понятия от по-високо ниво, като смисъла на „ съчувствие “ и „ ръководство “. Отгоре на всичко това всеки от нас научава смисъла на десетки хиляди думи. Всеки един от нас има голямо коли­чество познания за света. Някои от базовите ни умения са обусловени от гените ни, като да вземем за пример храненето или отдръпването при болежка. Но множеството от това, което знаем за света, е научено.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.