Още при визитата си в Северна Македония премиерът Кирил Петков

...
Още при визитата си в Северна Македония премиерът Кирил Петков
Коментари Харесай

България и Северна Македония разширяват граничния си капацитет

Още при визитата си в Северна Македония министър председателят Кирил Петков очерта целите, по които двете страни ще работят през идващите няколко години. Един от тях бе по-бързото създаване на граничния пункт „ Клепало “ сред Струмяни и Берово, който ще помогне за развиването на туризма и икономическото съдействие.

При извършените срещи през днешния ден за същото са се договорили и районният министър Гроздан Караджов и македонските му сътрудници – министрите на превоза и известията Благой Бочварски и на локалното самоуправление Горан Милевски, оповестяват от отрасловото ведомство. Министрите участваха в съвещанието на работна група „ Инфраструктура, превоз, съгласуваност “ в границите на държавната среща сред двете страни.

Строителството на новия граничен пункт ще се финансира с 10.3 млн. евро от Програмата за трансгранично съдействие България – Северна Македония в интервала 2021-2027 година По нея ще се доизградят и рехабилитират довеждащите пътища до границата от Струмяни и от Берово. До края на февруари се чака да бъде извършено първото публично съвещание на Смесена експертна комисия за установяване на параметрите му.

България е почнала да работи по възстановяване на пътищата към бъдещия пункт. Извършен е предпазен ремонт на почти 20 км от третокласния път Струмяни-Раздол. За оставащите към 17 км до границата има направен план с два разновидността за създаване на трасето. До края на февруари експертната комисия към АПИ ще избере един, след което ще стартират нужните екологични процедури. Изграждането на правата е заложено в капиталовата стратегия на пътната организация.
Разширение на Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Станке Лисичково “
Министър Караджов осведоми, че следва уголемение на граничен пункт „ Станке Лисичково “ сред Благоевград и Делчево. Пълната рационализация от българска страна включва планиране и създаване на нови обособени трасета на пункта, които да поемат повишен трафик на пасажери и транспортни средства. Ще има и нови здания за осъществяване на граничния и митническия надзор. Така ще се облекчи доста пътуването сред двете страни и ще се понижи чакането в пикови моменти.
Коридор номер 8
Министрите разискаха и различен основен план – завършването на Общоевропейския транспортен кулоар № 8 „ Дурас-Тирана-Кафтан/Kaфaсан-Скопие-Деве баир-ГКПП „ Гюешево “-София-Пловдив-Бургас-Варна “. Той реализира връзката сред Адриатическо море и страните от Черноморския район, Русия и Централна Азия.

Караджов означи, че пътната инфраструктура по направлението от българска страна е построена като се изключи автомагистрала „ Черно море “. Приоритет за държавното управление ще е уголемение на трасето сред Гюешево и Дупница, също част от кулоар 8. Модернизацията на сектора с дължина 62 км ще обезпечи по-бърза връзка сред автомагистрала „ Струма “ и границата. Обектът е включен в програмата на АПИ, като следва оповестяване на социална поръчка за планиране. Финансирането е планувано в тригодишната бюджетна рамка на пътната организация.

Министрите разискаха и подготовката на Програмата за трансгранично съдействие до 2027 година, която следва да бъде утвърдена от Европейската комисия. По програмата двете страни ще имат достъп до над 31 млн. евро, с които с изключение на градежът на новия граничен пункт, ще се финансират и планове в региона на опазването на околната среда, възстановяване на районната съгласуваност и поощряване на икономическия напредък, културата, естественото завещание, устойчивия туризъм и сигурността в граничните региони. Средствата за интервала 2021-2027 година са съвсем двойно повече от предходния интервал, което дава съществени благоприятни условия за граничните обитаеми места от двете страни на границата.

В интервала 2014-2020 година в пограничните региона на двете страни са осъществени 73 плана за над 18.1 млн. евро.
Източник: economic.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР