Майкъл Бей бърза да осребри апокалипсиса
Още преди цифровата си премиера Songbird (в превод " Пойна птица " ) завоюва врагове. Общата оценка бе, че продукцията на Майкъл Бей ( " Лоши момчета ", " Армагедон ", " Трансформърс " ) минава границата на положителния усет с двеста. Да чертаеш апокалиптични сюжети за пандемия, в която светът се люшка към този момент месеци без излаз, и да печелиш от това, демонстрира или предвидливост, или цялостна липса на угризения.
Идеята на сценаристите Адам Мейсън и Саймън Бойс се ражда още по време на мартенския локдаун. През май към този момент " огромната съчка " Бей е на борда, а на 8 юли това е първата кино продукция, която получава зелена светлина за фотоси в Лос Анджелис. Разрешението е получено на база съобразително определената тематика - актьорите носят маски, поддържат връзка по интернет, движат се по празни улици, а снимачният екип е редуциран до 40 души и тестван непрекъснато за Covid-19. Използвани са и доста " подръчни " средства като уебкамери и дронове. През декември филмът вече е подготвен.
Но актуалността на Songbird не успява да го избави. Филмите за бедствия в доста от случаите са подготвена рецепта за касов триумф - самият Бей го е реализирал нееднократно. В този случай небрежно скалъпеният резултат е недоносен. Не е толкоз огромен проблем, че е неетично да разказваш сходна история - просто филмът е слаб.
" Какъв е най-лошият вероятен сюжет? " - евентуално е въпросът, който Мейсън и Бойс са си задали. И стигнали до немного истинската концепция, че надали ваксини или натурален имунитет ще се появят скоро. Според тях през 2023-та вирусът ще е мутирал в нещо още по-смъртоносно, а ние ще бъдем заключени в домовете си за четвърта поредна година. Единици щастливци с потвърден имунитет ще се разхождат свободно - главно в ролята на куриери. Всеки всекидневно ще се диагностицира с приложение на смарт телефона, а ако се разболее - ще попада не в болница, а в нещо като концлагер, от който няма изплъзване.
Songbird стартира с псевдодокументални фрагменти, рисуващи мрачна картина на близкото бъдеще. Камери летят над унилите авенюта на Ей Ей и демонстрират изцяло изоставения мегаполис, а гласове от обществените мрежи и новините подреждат " това е краят на света, човек ". Впоследствие завива към романс между свободния пощальон Нико и виртуалната му обичана, чиято баба се разболява. Останалите персонажи на този нереален свят са богаташко семейство, което търгува с пропуски на черно (Деми Мур и Брадли Уитфорд), садистичен началник на РЗИ (Питър Стормеър), млада певица, която пее в инстаграм от спалнята си (Александра Дадарио) и деец от войната, който за многообразие е прикрепен отпреди епидемията - поради инвалидната количка и компликациите си да поддържа връзка (Пол Уолтър Хаузър от " Ричард Джуъл " ). Сериозният актьорски арсенал по-скоро скучае в баналните си подиуми и реплики - само Стормеър се любува на амплоато на архизлодей, плосък като комиксов воин. Въпреки апокалипсиса към тях, влюбените птички не съумяват да реализират нито драматизма, нито любовната горещина на " Титаник " - или даже на " Армагедон "!
И хепиендът е стряскащо плосък - свободата е единствено на стотина мили от Лос Анджелис, нищо че бедствието е световно. Макар че визуално наподобява шлагерите на Майкъл Бей - свръхнасечен монтаж, преосветяване и ниско сложена камера, даже механически Songbird не свети. Няма ни един зрелищно взривен хеликоптер! Може би повода е, че създателят на блокбастъри единствено обезпечава парите, а режисира Адам Мейсън - създател на 8 кино лентата, които никой не е чувал.
Все отново, сходно на автомобилна катастрофа, край която всички понижават и извръщат любопитно взор, и Songbird притегля вниманието.
Идеята на сценаристите Адам Мейсън и Саймън Бойс се ражда още по време на мартенския локдаун. През май към този момент " огромната съчка " Бей е на борда, а на 8 юли това е първата кино продукция, която получава зелена светлина за фотоси в Лос Анджелис. Разрешението е получено на база съобразително определената тематика - актьорите носят маски, поддържат връзка по интернет, движат се по празни улици, а снимачният екип е редуциран до 40 души и тестван непрекъснато за Covid-19. Използвани са и доста " подръчни " средства като уебкамери и дронове. През декември филмът вече е подготвен.
Но актуалността на Songbird не успява да го избави. Филмите за бедствия в доста от случаите са подготвена рецепта за касов триумф - самият Бей го е реализирал нееднократно. В този случай небрежно скалъпеният резултат е недоносен. Не е толкоз огромен проблем, че е неетично да разказваш сходна история - просто филмът е слаб.
" Какъв е най-лошият вероятен сюжет? " - евентуално е въпросът, който Мейсън и Бойс са си задали. И стигнали до немного истинската концепция, че надали ваксини или натурален имунитет ще се появят скоро. Според тях през 2023-та вирусът ще е мутирал в нещо още по-смъртоносно, а ние ще бъдем заключени в домовете си за четвърта поредна година. Единици щастливци с потвърден имунитет ще се разхождат свободно - главно в ролята на куриери. Всеки всекидневно ще се диагностицира с приложение на смарт телефона, а ако се разболее - ще попада не в болница, а в нещо като концлагер, от който няма изплъзване.
Songbird стартира с псевдодокументални фрагменти, рисуващи мрачна картина на близкото бъдеще. Камери летят над унилите авенюта на Ей Ей и демонстрират изцяло изоставения мегаполис, а гласове от обществените мрежи и новините подреждат " това е краят на света, човек ". Впоследствие завива към романс между свободния пощальон Нико и виртуалната му обичана, чиято баба се разболява. Останалите персонажи на този нереален свят са богаташко семейство, което търгува с пропуски на черно (Деми Мур и Брадли Уитфорд), садистичен началник на РЗИ (Питър Стормеър), млада певица, която пее в инстаграм от спалнята си (Александра Дадарио) и деец от войната, който за многообразие е прикрепен отпреди епидемията - поради инвалидната количка и компликациите си да поддържа връзка (Пол Уолтър Хаузър от " Ричард Джуъл " ). Сериозният актьорски арсенал по-скоро скучае в баналните си подиуми и реплики - само Стормеър се любува на амплоато на архизлодей, плосък като комиксов воин. Въпреки апокалипсиса към тях, влюбените птички не съумяват да реализират нито драматизма, нито любовната горещина на " Титаник " - или даже на " Армагедон "!
И хепиендът е стряскащо плосък - свободата е единствено на стотина мили от Лос Анджелис, нищо че бедствието е световно. Макар че визуално наподобява шлагерите на Майкъл Бей - свръхнасечен монтаж, преосветяване и ниско сложена камера, даже механически Songbird не свети. Няма ни един зрелищно взривен хеликоптер! Може би повода е, че създателят на блокбастъри единствено обезпечава парите, а режисира Адам Мейсън - създател на 8 кино лентата, които никой не е чувал.
Все отново, сходно на автомобилна катастрофа, край която всички понижават и извръщат любопитно взор, и Songbird притегля вниманието.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ