#Нашите7: Преоткривам се наново!
Още помня вълнението си от новината, че " Момичетата от града " търсят създател от Пловдив. Приех го като знак в верния миг. Бях си пожелавала сходна опция неведнъж. Междувременно бях написала няколко текста, само че не бях имала смелостта да ги изпратя на редакцията без мотив и покана.
На уеб страницата попаднах инцидентно по време на майчинството си. Започнах да надничам там все по-често, до момента в който скоро и напълно естествено той се трансформира в обичаното ми онлайн местенце. По това време към момента доста малко хора знаеха за съществуването му, имаше доста друга визия, доста по-малко наличие и единствено четирима създатели. Още тогава обаче мощно усещане правеше забавно и интелигентно поднесената информация. Повечето тематики изумително пасваха на ползите и лайфстайла ми, бях изчела съвсем всички материали, вълнувах се дружно с създателите – за мен това беше една самобитна загадка дребна момичешка общественост, към която принадлежах. Писането в блога ми носеше голямо ентусиазъм и задоволство. Постепенно започнах да се връщам към себе си и по-важното, да се преоткривам отначало, и то по най-неочакван метод. Днес тази момичешка общественост наброява съвсем 100 000 почитатели във Facebook, измежду които има и не малко момчета. Междувременно " Момичетата от града " станаха на 7, аз – на 37, а обичаният ми Пловдив се пребори за привилегията да бъде Европейска столица на Културата през 2019 година
През същите тези няколко години в персонален проект аз прекосих през редица промени, и то все огромни. Смених града, дома, фамилното състояние, работата, целите, станах майка. Очевидно изживявах сложен интервал и се усещах доста объркана. Имах крещяща потребност още веднъж да намеря пътя, откакто се бях изгубила някъде из безбройните кръстопътища и завои на пътуването си.
Точно в този миг се появиха " Момичетата от града " и имам вяра, че това не беше инцидентно. Писането в блога ми носеше голямо ентусиазъм и задоволство, с него се възвърнаха усмивката и блясъкът в очите ми. Постепенно започнах да се връщам към себе си и по-важното, да се преоткривам отначало, и то по най-неочакван метод. Благодарна съм на ориста за тази опция.
Благодарна съм и за познанството си с всички прелестни, въодушевени и будни девойки, които са създатели тук. Благодарна съм на Косара и Левена за това, че са неуморните мотори на всичко това и че имат волята и решителността да не престават напред. Благодарна съм и за това, че от тази естрада имам опция да ви представям необикновено надарени създатели, чието творчество заслужава да бъде забелязано и оценено от вярната публика. Благодарна съм и за това, че тук мога да споделям с вас за забавните хора, места и събития на обичания ми Пловдив.
Честит седми рожден ден, благи девойки! Щастлива съм да бъда една от вас!
На уеб страницата попаднах инцидентно по време на майчинството си. Започнах да надничам там все по-често, до момента в който скоро и напълно естествено той се трансформира в обичаното ми онлайн местенце. По това време към момента доста малко хора знаеха за съществуването му, имаше доста друга визия, доста по-малко наличие и единствено четирима създатели. Още тогава обаче мощно усещане правеше забавно и интелигентно поднесената информация. Повечето тематики изумително пасваха на ползите и лайфстайла ми, бях изчела съвсем всички материали, вълнувах се дружно с създателите – за мен това беше една самобитна загадка дребна момичешка общественост, към която принадлежах. Писането в блога ми носеше голямо ентусиазъм и задоволство. Постепенно започнах да се връщам към себе си и по-важното, да се преоткривам отначало, и то по най-неочакван метод. Днес тази момичешка общественост наброява съвсем 100 000 почитатели във Facebook, измежду които има и не малко момчета. Междувременно " Момичетата от града " станаха на 7, аз – на 37, а обичаният ми Пловдив се пребори за привилегията да бъде Европейска столица на Културата през 2019 година
През същите тези няколко години в персонален проект аз прекосих през редица промени, и то все огромни. Смених града, дома, фамилното състояние, работата, целите, станах майка. Очевидно изживявах сложен интервал и се усещах доста объркана. Имах крещяща потребност още веднъж да намеря пътя, откакто се бях изгубила някъде из безбройните кръстопътища и завои на пътуването си.
Точно в този миг се появиха " Момичетата от града " и имам вяра, че това не беше инцидентно. Писането в блога ми носеше голямо ентусиазъм и задоволство, с него се възвърнаха усмивката и блясъкът в очите ми. Постепенно започнах да се връщам към себе си и по-важното, да се преоткривам отначало, и то по най-неочакван метод. Благодарна съм на ориста за тази опция.
Благодарна съм и за познанството си с всички прелестни, въодушевени и будни девойки, които са създатели тук. Благодарна съм на Косара и Левена за това, че са неуморните мотори на всичко това и че имат волята и решителността да не престават напред. Благодарна съм и за това, че от тази естрада имам опция да ви представям необикновено надарени създатели, чието творчество заслужава да бъде забелязано и оценено от вярната публика. Благодарна съм и за това, че тук мога да споделям с вас за забавните хора, места и събития на обичания ми Пловдив.
Честит седми рожден ден, благи девойки! Щастлива съм да бъда една от вас!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ