Ние сме мрежата
Още по тематиката
Мобиле сапиенс: Как непрекъснатата съгласуваност промени човечеството
Съвместният план на " Капитал " и А1 приказва за телекомуникационната гражданска война и какво ще се случи в идващите години, когато ще сме свързани от ново потомство мобилни мрежи
8 юни 2018 Помните ли по какъв начин почивахме през 2005 година? Освен наложителния слънцезащитен крем от плажната чанта стърчаха най-малко една книга, вестник или списание, карти за игра или табла, топка, " Монополи " или друга бордна игра, mp3 плеър, портфейл, ключове, фотоапарат.
През 2018 на море се върви единствено със зареден смарт телефон. От него може да струи релаксираща плейлиста, да върви занимателен подкаст или пък стрийминг на мач на Григор Димитров. Вярно, в случай че не внимавате, може да ви залее и целият поток от работни имейли, изключителни вести и разпалени Фейсбук полемики. Но в случай че умеете да изключвате, оставате сами с морските талази, които ще увековечите в Instagram, несъмнено.
С непрекъсната съгласуваност и интелигентен телефон от почивката отпадна стресът на ориентирането в чужд град; на връзката с домакини, които не приказват непознати езици; на намирането на добър ресторант или денонощна аптека. През 2018 можете даже да поръчате и платите пица за децата на плажа, без да ставате от шезлонга. Или да включите камерата у дома, с цел да ревизирате дали сте изключили ютията. И не на последно място, където и да пътувате, има 100 и един метода да известите майка ви, че сте пристигнали.
Скоростното развиване на телекомуникационните услуги през последните години промени незабелязано освен метода, по който прекарваме ваканциите си. Достъпът до интернет и устройствата, които носим в джоба си, улесниха и форсираха персоналния и обществения ни живот. И оказаха голямо въздействие върху това по какъв начин се срещаме, по какъв начин поддържаме връзка, по какъв начин се обичаме, по какъв начин работим и по какъв начин управляваме времето си. Никой към този момент не изпитва паника за мегабайти или настройки на интернет достъп, защото телекомуникационните компании се трансфораха в универсални приносители на комфорт.
А за по-малко от десетилетие смарт телефоните се трансфораха от първокласна стока в незаменими устройства. Първото нещо, което хващаме заран, и последното, което оставяме вечер, преди да заспим. От средство за диалози с близки и познати еволюираха в нашия мозък отвън телата ни. Той резервира, помни и архивира всяко парче информация, която влиза и излиза от живота ни. И ни държи непрестанно свързани със света към нас.
" Има App за това "
стана повсеместен отговор на съвсем всяко предизвикателство, с което се сблъскваме в всекидневието си. През приложения управляваме финансите си, пазарим, следим какъв брой калории изгаряме и какъв брой спим), плащаме битовите си сметки. И въпреки поради скоростта на живеене (от доста мегабити в секунда) чувството да е сякаш все нещо ни се изплъзва, всичко това ни икономисва тонове време, старания и стрес.
Благодарение на непрекъснатата съгласуваност взимаме и доста по-информирани решения за живота си - от това какъв автомобил да купим до това кое е най-хубавото учебно заведение за децата ни. Мобилните устройства освен ни осигуриха непрекъснат достъп до познание и наличие и в някакъв смисъл ни направиха еднообразно умни, само че и направиха допустимо да държим цялата информация на едно място. Изборът дали да я използваме за развлечение или обогатяване е наш.
Забравихме що е то досада. Дори да имаме 5 минути, до момента в който чакаме идната мотриса на метрото, можем да пишем с другар, да наваксаме с последния сезон на обичан сериал, да проверим по какъв начин се движат пазарите в Ню Йорк или просто да помятаме птици по свине.
Но също по този начин научихме, че непрекъснатият достъп до всякакво наличие е апетитен и пристрастяващ. Откакто Twitter измислиха жеста " издърпай, с цел да освежиш " (pull-to-refresh) живеем с непрекъснатото предпочитание за нещо ново. А нескончаемият поток от тласъци и възбуденост се оказа същинско предизвикателство за умеенето ни да се концентрираме в някоя съответна задача.
Телекомуникационната гражданска война промени изоснови и работния развой. Първо направи офисите непотребни, а след това и съвсем невероятно да си тръгнеш от виртуалния си офис. Днес да си постоянно " на линия " е тип бизнес просвета и упованието по дифолт е, че всеки може да реагира на служебна неотложност, без значение дали се намира в болница или на отдалечен остров.
Днес доста по-малко поддържаме връзка с глас и доста повече с подбрани написани думи. Разговорите ни към този момент нямат начало и край, а текат в непрекъснато отворен чат на Viber, WhatsApp или Messenger. Дори и в служебна връзка е признато да показваме страстите си с emoji. Силата на сантименталните връзки се тества в (не)търпението да изчакаме отговор на някое " обичам те " или " скърбя ".
С едно придвижване на палеца по екрана можем да намерим компания, разтуха, обич. Да се скрием в " балона " на желаната ни обществена мрежа и да заменяем мисли и хрумвания със съидейници. Да се свържем със фамилията си, колкото и на хиляди километри да се намира сега то. Да преживеем още веднъж и още веднъж моменти с обичани хора дълго откакто те са си отишли от този свят.
Всичко това промени и разбиранията ни за персонално пространство. Отказахме се от интимното. Днес никое прекарване не се брои, в случай че не го заснемеш, качиш онлайн и споделиш с познати и непознати. След появяването на бутона " одобрявам " във Фейсбук всичко се трансформира в материал за шерване - домът, децата, кучето - а обществените мрежи - във витрината на облика, който желаеме да изградим за себе си.
В идващите 10 години
благодарение на нашия телеком ще сътворяваме и откриваме още на практика изгоди на мобилната гражданска война. Ще се свързваме в ново потомство мобилни мрежи, които ще създадат допустимо навлизането на самостоятелните коли, виртуалната действителност и изкуствения разсъдък във всекидневието ни.
Ще влезем изцяло в епохата на безкешовата стопанска система, когато всички парични транзакции ще станат виртуални. Ще избираме, пазарим и плащаме в магазините, без да се постанова да беседваме с никого на касата. Ще разчитаме от ден на ден на интелигентните цифрови помощници от вида на Siri да провеждат всекидневието ни. Ще управляваме всички уреди в дома си и автомобила си от от " облака ", а устройството за достъп ще е ненадейно без значение - телефон, компютър, публичен терминал. Важен ще е персоналният акаунт на потребителя, равнищата му на достъп до услуги и персоналният му начин на живот.
Следващите 10 години ще са и за осмисляне на всичко, което ни се случи дотук. И което ни откри нови метафизичен и морални територии за проучване. Както написа израелският професор по история Ювал Ноа Харари, създател на международния бестселър " Homo Deus. Кратка история на утрешния ден ": " Индивидът се трансформира в дребен чип в една гигантска система, която никой не схваща напълно. Този непрестанен поток от данни възпламенява искрата на нови открития, които никой не е възнамерявал, не управлява или не схваща. "
Може би това ще ни направи по-селективни към технологиите, които използваме. Ще избираме тези, които ни разрешават да живеем гъвкаво и ни освобождават време за себе. Ще пазиме правото си " да се изключиш " и да изтриеш цифровите си следи. Ще търсим лукса на офлайн съществуването. А за онлайн живота си ще разчитаме на сигурен сътрудник, с който ще сме свързани, който ще ни свързва и който ще прави въпросите на утрешния ден още по-неусетно лесни за задаване.
Статията е част от общия план на " Капитал " и А1 " Мобиле сапиенс "
Мобиле сапиенс: Как непрекъснатата съгласуваност промени човечеството
Съвместният план на " Капитал " и А1 приказва за телекомуникационната гражданска война и какво ще се случи в идващите години, когато ще сме свързани от ново потомство мобилни мрежи
8 юни 2018 Помните ли по какъв начин почивахме през 2005 година? Освен наложителния слънцезащитен крем от плажната чанта стърчаха най-малко една книга, вестник или списание, карти за игра или табла, топка, " Монополи " или друга бордна игра, mp3 плеър, портфейл, ключове, фотоапарат.
През 2018 на море се върви единствено със зареден смарт телефон. От него може да струи релаксираща плейлиста, да върви занимателен подкаст или пък стрийминг на мач на Григор Димитров. Вярно, в случай че не внимавате, може да ви залее и целият поток от работни имейли, изключителни вести и разпалени Фейсбук полемики. Но в случай че умеете да изключвате, оставате сами с морските талази, които ще увековечите в Instagram, несъмнено.
С непрекъсната съгласуваност и интелигентен телефон от почивката отпадна стресът на ориентирането в чужд град; на връзката с домакини, които не приказват непознати езици; на намирането на добър ресторант или денонощна аптека. През 2018 можете даже да поръчате и платите пица за децата на плажа, без да ставате от шезлонга. Или да включите камерата у дома, с цел да ревизирате дали сте изключили ютията. И не на последно място, където и да пътувате, има 100 и един метода да известите майка ви, че сте пристигнали.
Скоростното развиване на телекомуникационните услуги през последните години промени незабелязано освен метода, по който прекарваме ваканциите си. Достъпът до интернет и устройствата, които носим в джоба си, улесниха и форсираха персоналния и обществения ни живот. И оказаха голямо въздействие върху това по какъв начин се срещаме, по какъв начин поддържаме връзка, по какъв начин се обичаме, по какъв начин работим и по какъв начин управляваме времето си. Никой към този момент не изпитва паника за мегабайти или настройки на интернет достъп, защото телекомуникационните компании се трансфораха в универсални приносители на комфорт.
А за по-малко от десетилетие смарт телефоните се трансфораха от първокласна стока в незаменими устройства. Първото нещо, което хващаме заран, и последното, което оставяме вечер, преди да заспим. От средство за диалози с близки и познати еволюираха в нашия мозък отвън телата ни. Той резервира, помни и архивира всяко парче информация, която влиза и излиза от живота ни. И ни държи непрестанно свързани със света към нас.
" Има App за това "
стана повсеместен отговор на съвсем всяко предизвикателство, с което се сблъскваме в всекидневието си. През приложения управляваме финансите си, пазарим, следим какъв брой калории изгаряме и какъв брой спим), плащаме битовите си сметки. И въпреки поради скоростта на живеене (от доста мегабити в секунда) чувството да е сякаш все нещо ни се изплъзва, всичко това ни икономисва тонове време, старания и стрес.
Благодарение на непрекъснатата съгласуваност взимаме и доста по-информирани решения за живота си - от това какъв автомобил да купим до това кое е най-хубавото учебно заведение за децата ни. Мобилните устройства освен ни осигуриха непрекъснат достъп до познание и наличие и в някакъв смисъл ни направиха еднообразно умни, само че и направиха допустимо да държим цялата информация на едно място. Изборът дали да я използваме за развлечение или обогатяване е наш.
Забравихме що е то досада. Дори да имаме 5 минути, до момента в който чакаме идната мотриса на метрото, можем да пишем с другар, да наваксаме с последния сезон на обичан сериал, да проверим по какъв начин се движат пазарите в Ню Йорк или просто да помятаме птици по свине.
Но също по този начин научихме, че непрекъснатият достъп до всякакво наличие е апетитен и пристрастяващ. Откакто Twitter измислиха жеста " издърпай, с цел да освежиш " (pull-to-refresh) живеем с непрекъснатото предпочитание за нещо ново. А нескончаемият поток от тласъци и възбуденост се оказа същинско предизвикателство за умеенето ни да се концентрираме в някоя съответна задача.
Телекомуникационната гражданска война промени изоснови и работния развой. Първо направи офисите непотребни, а след това и съвсем невероятно да си тръгнеш от виртуалния си офис. Днес да си постоянно " на линия " е тип бизнес просвета и упованието по дифолт е, че всеки може да реагира на служебна неотложност, без значение дали се намира в болница или на отдалечен остров.
Днес доста по-малко поддържаме връзка с глас и доста повече с подбрани написани думи. Разговорите ни към този момент нямат начало и край, а текат в непрекъснато отворен чат на Viber, WhatsApp или Messenger. Дори и в служебна връзка е признато да показваме страстите си с emoji. Силата на сантименталните връзки се тества в (не)търпението да изчакаме отговор на някое " обичам те " или " скърбя ".
С едно придвижване на палеца по екрана можем да намерим компания, разтуха, обич. Да се скрием в " балона " на желаната ни обществена мрежа и да заменяем мисли и хрумвания със съидейници. Да се свържем със фамилията си, колкото и на хиляди километри да се намира сега то. Да преживеем още веднъж и още веднъж моменти с обичани хора дълго откакто те са си отишли от този свят.
Всичко това промени и разбиранията ни за персонално пространство. Отказахме се от интимното. Днес никое прекарване не се брои, в случай че не го заснемеш, качиш онлайн и споделиш с познати и непознати. След появяването на бутона " одобрявам " във Фейсбук всичко се трансформира в материал за шерване - домът, децата, кучето - а обществените мрежи - във витрината на облика, който желаеме да изградим за себе си.
В идващите 10 години
благодарение на нашия телеком ще сътворяваме и откриваме още на практика изгоди на мобилната гражданска война. Ще се свързваме в ново потомство мобилни мрежи, които ще създадат допустимо навлизането на самостоятелните коли, виртуалната действителност и изкуствения разсъдък във всекидневието ни.
Ще влезем изцяло в епохата на безкешовата стопанска система, когато всички парични транзакции ще станат виртуални. Ще избираме, пазарим и плащаме в магазините, без да се постанова да беседваме с никого на касата. Ще разчитаме от ден на ден на интелигентните цифрови помощници от вида на Siri да провеждат всекидневието ни. Ще управляваме всички уреди в дома си и автомобила си от от " облака ", а устройството за достъп ще е ненадейно без значение - телефон, компютър, публичен терминал. Важен ще е персоналният акаунт на потребителя, равнищата му на достъп до услуги и персоналният му начин на живот.
Следващите 10 години ще са и за осмисляне на всичко, което ни се случи дотук. И което ни откри нови метафизичен и морални територии за проучване. Както написа израелският професор по история Ювал Ноа Харари, създател на международния бестселър " Homo Deus. Кратка история на утрешния ден ": " Индивидът се трансформира в дребен чип в една гигантска система, която никой не схваща напълно. Този непрестанен поток от данни възпламенява искрата на нови открития, които никой не е възнамерявал, не управлява или не схваща. "
Може би това ще ни направи по-селективни към технологиите, които използваме. Ще избираме тези, които ни разрешават да живеем гъвкаво и ни освобождават време за себе. Ще пазиме правото си " да се изключиш " и да изтриеш цифровите си следи. Ще търсим лукса на офлайн съществуването. А за онлайн живота си ще разчитаме на сигурен сътрудник, с който ще сме свързани, който ще ни свързва и който ще прави въпросите на утрешния ден още по-неусетно лесни за задаване.
Статията е част от общия план на " Капитал " и А1 " Мобиле сапиенс "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ