Заплащане на труда при командироване в чужбина
Още по тематиката
Има две хипотези, при които това може да се случи
Кои хонорари се взимат при изчислението му
Осигурените лица са длъжни да го показват на работодателя си или да го уведомят за него до два дни от издаването му
Във връзка с новите разпореждания за командироване на служащи и чиновници в границите на даването на услуги, пораждат и въпроси отнасящи се до възнагражденията на командированите лица. Както и в България, в доста страни от Европейски Съюз има нормативно избрана минимална работна заплата или минимални ставки на възнаграждение на труда. При установяване на минималния размер на трудовото заплащане на служащи или чиновници, командировани или изпратени на съображение член 121а от КТ следва да се има поради наредбата на член 6, алинея 2 от Наредба за командироването и изпращането, според която, работодателят, надлежно предприятието, което обезпечава краткотрайна работа, и служащият или служителят, не могат да договорят размер на трудовото заплащане за периода на командироването или изпращането, който е по-нисък от минималната работна заплата или от минималните ставки на възнаграждение, открити за същата или сходна работа в приемащата страна със законови, подзаконови или административни разпореждания, групови трудови контракти, арбитражни решения, оповестени за общоприложими по съответния ред.
Елементите на трудовото заплащане, по които би трябвало да се договорят страните, се дефинират от трудовото законодателство на приемащата страна. Освен това, належащо е да се има поради и наредбата на член 6, алинея 4 от Наредба за командироването и изпращането, според която " работодателят или предприятието, което обезпечава краткотрайна работа е задължен да начислява и да изплаща на служащия или служителя уговореното трудово заплащане, само че не по-малко от минималната работна заплата или минималните ставки на възнаграждение, открити за същата или сходна работа в приемащата страна, за целия период на командироването или изпращането ".
Какви са ставките
Преди командироване работодателят би трябвало да се осведоми за използваните ставки на възнаграждение в приемащата страна, като употребява източниците на информация за всяка обособена страна. Работодателят има и задължението да запознае служащия или служителя с изискванията на работа в приемащата страна, които са оповестени на единния народен уеб страница на съответната страна, не по късно от един работен ден преди началната дата на командироването или изпращането.
В случай, че в страната членка, където ще бъде командирован служащия или служителя, няма общоприложима минимална заплата или минималната работна заплата е по-ниска от признатата по българското законодателство, страните по трудовото правно отношение следва да договорят трудово заплащане, което не е по-ниско от откритото в Република България. Целта е да се подсигурява опазване на по-благоприятните условия на възнаграждение на командированите служащи и чиновници, защото изборът на използвано право не би трябвало да лишава служащия или служителя от отбраната, която му обезпечават повелителните правила на правото, което би се приложило, в случай че нямаше избор на използвано право.
Командироването в границите на даване на услуги доста се разграничава от командироването в чужбина по член 121 от КТ във връзка с отговорностите, които има работодателят за погашение на командировъчни пари. Съгласно наредбата на член 215, алинея 1 от КТ " при командироване по член 121 от КТ служащият или служителят има право да получи с изключение на брутното си трудово заплащане още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, избрани от Министерския съвет ".
Заплащането на командировъчни пари при командироване в границите на даването на услуги е уредено в наредбата на член 215, алинея 2 от КТ, според която " при командироване по член 121а, алинея 1, т. 1 и при изпращане по член 121а, алинея 2, т. 1 служащият или служителят има право да получи с изключение на брутното си трудово заплащане още и пътни пари при условия, избрани в наредбата по член 121а, алинея 8. "., това значи, че пътните пари се изплащат наложително.
Работодателят, надлежно предприятието, което обезпечава краткотрайна работа заплаща пътните пари на командированото или изпратеното лице за отиване до мястото на работа в другата страна и за връщането му назад след приключването на периода на командироването или изпращането, както и пътните пари, свързани с използването на платения годишен отпуск за връщане на служащия или служителя и за отиването му назад до мястото на работа в другата страна.
С член 5 от Наредбата за командироването и изпращането категорично се регламентира и опцията за погашение на квартирни пари, в случай че страните се договорят за това. В тази връзка работодателят или предприятието, което обезпечава краткотрайна работа има обвързване да изплаща квартирни пари, единствено в случай че те са контрактувани в съглашението или трудовия контракт.
Данъчно отнасяне
Съгласно Закона за налозите върху приходите на физическите лица (ЗДДФЛ) пътните, дневните и квартирните пари (в избран размер, посочен в нормативен акт и при съществуване на документална обосновка), се приспадат от прихода от трудови правни отношения на лицата, т.е. те не подлежат на облагане с налози и наложителни обществено и здравно осигурителни вноски. Основанието е в член 24, алинея 2, т. 5 от ЗДДФЛ, според който в облагаемия приход от трудови правни отношения не се включва цената на - пътните и квартирните пари, потвърдени писмено по реда на настоящото законодателство, както и дневните командировъчни пари, само че не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт.
От посочените текстове е видно, че без значение от режима на командироване, разноските за пътни и квартирни пари са регламентирани по подобен метод, с потребление на една и съща терминология и при командироването по реда на член 121 от КТ и при командироването в границите на даване на услуги по член 121а от КТ. В тази връзка, приложението на данъчния закон е еднопосочно - пътните и квартирните пари при положение на командироване или изпращане по член 121а от КТ, не се включват в облагаемия приход от трудови правни отношения на служащите и чиновниците, сходно на пътните и квартирните пари при положение на командироване по член 121 от КТ. За да не се включат в облагаемия приход е належащо тези разноски да са потвърдени писмено.
По отношение на " дневните пари " следва да се има поради, че в член 121а от КТ и Наредбата за командироването и изпращането не се употребява термина " дневни пари ". Също по този начин няма категорично регламентирано обвързване работодателят да изплаща " дневни пари " на командирования или изпратения служащ или чиновник по разпоредбите на член 121а от КТ. На съображение член 2, алинея 2, т, 7 или член 3, алинея 2, т. 5 от Наредбата за командироването и изпращането страните по трудовото правно отношение при командироване или изпращане на служащ или чиновник в границите на даването на услуги могат да договарят и други финансови условия, например пари за изхранване, бонуси за командироване и други. Допълнително контрактуваните финансови средства по своята същина съставляват в допълнение трудово заплащане, опцията за даване на което е уредена в НСОРЗ. В тази връзка, те следва да бъдат включени в брутната работна заплата на служащите и чиновниците.
От цитираните разпореждания е видно, че в Кодекса на труда и в Наредбата за командироването и изпращането не се планува обвързване за погашение на " дневни пари " от работодателя или предприятието, което обезпечава краткотрайна работа при командироване в границите на даване на услуги. В тази връзка, в допълнение контрактуваните средства по член 2, алинея 2, т. 7 или по член 3, алинея 2, т. 5 от Наредбата за командироването и изпращането не следва да се третират по аналог като дневни пари по смисъла на трудовото законодателство. Тъй като в допълнение контрактуваните средства по Наредбата за командироването и изпращането са част от брутното трудово заплащане, за тях се ползват общите правила за установяване на прихода, върху който се дължат осигурителни вноски - до оптималния месечен размер на осигурителния приход, избран със ЗБДОО за съответната година.
Също по този начин от позиция на ЗДДФЛ, в допълнение контрактуваните средства не могат да бъдат избрани като " дневни пари " за задачите на данъчното законодателство, с което да бъдат третирани като необлагаем приход. Разпоредбата на член 6, алинея 4 от Наредба за командироването и изпращането, дефинира, че " работодателят или предприятието, което обезпечава краткотрайна работа е задължен да начислява и да изплаща на служащия или служителя уговореното трудово заплащане, само че не по-малко от минималната работна заплата или минималните ставки на възнаграждение, открити за същата или сходна работа в приемащата страна, за целия период на командироването или изпращането ". По този метод, без да регламентира погашение на дневни пари, поради по-различния темперамент на този тип командироване, законодателството планува обезпечаване на най-малък витален стандарт на командированите или изпратените служащи, който е сравним с локалните лица в приемащата страна.
Има две хипотези, при които това може да се случи
Кои хонорари се взимат при изчислението му
Осигурените лица са длъжни да го показват на работодателя си или да го уведомят за него до два дни от издаването му
Във връзка с новите разпореждания за командироване на служащи и чиновници в границите на даването на услуги, пораждат и въпроси отнасящи се до възнагражденията на командированите лица. Както и в България, в доста страни от Европейски Съюз има нормативно избрана минимална работна заплата или минимални ставки на възнаграждение на труда. При установяване на минималния размер на трудовото заплащане на служащи или чиновници, командировани или изпратени на съображение член 121а от КТ следва да се има поради наредбата на член 6, алинея 2 от Наредба за командироването и изпращането, според която, работодателят, надлежно предприятието, което обезпечава краткотрайна работа, и служащият или служителят, не могат да договорят размер на трудовото заплащане за периода на командироването или изпращането, който е по-нисък от минималната работна заплата или от минималните ставки на възнаграждение, открити за същата или сходна работа в приемащата страна със законови, подзаконови или административни разпореждания, групови трудови контракти, арбитражни решения, оповестени за общоприложими по съответния ред.
Елементите на трудовото заплащане, по които би трябвало да се договорят страните, се дефинират от трудовото законодателство на приемащата страна. Освен това, належащо е да се има поради и наредбата на член 6, алинея 4 от Наредба за командироването и изпращането, според която " работодателят или предприятието, което обезпечава краткотрайна работа е задължен да начислява и да изплаща на служащия или служителя уговореното трудово заплащане, само че не по-малко от минималната работна заплата или минималните ставки на възнаграждение, открити за същата или сходна работа в приемащата страна, за целия период на командироването или изпращането ".
Какви са ставките
Преди командироване работодателят би трябвало да се осведоми за използваните ставки на възнаграждение в приемащата страна, като употребява източниците на информация за всяка обособена страна. Работодателят има и задължението да запознае служащия или служителя с изискванията на работа в приемащата страна, които са оповестени на единния народен уеб страница на съответната страна, не по късно от един работен ден преди началната дата на командироването или изпращането.
В случай, че в страната членка, където ще бъде командирован служащия или служителя, няма общоприложима минимална заплата или минималната работна заплата е по-ниска от признатата по българското законодателство, страните по трудовото правно отношение следва да договорят трудово заплащане, което не е по-ниско от откритото в Република България. Целта е да се подсигурява опазване на по-благоприятните условия на възнаграждение на командированите служащи и чиновници, защото изборът на използвано право не би трябвало да лишава служащия или служителя от отбраната, която му обезпечават повелителните правила на правото, което би се приложило, в случай че нямаше избор на използвано право.
Командироването в границите на даване на услуги доста се разграничава от командироването в чужбина по член 121 от КТ във връзка с отговорностите, които има работодателят за погашение на командировъчни пари. Съгласно наредбата на член 215, алинея 1 от КТ " при командироване по член 121 от КТ служащият или служителят има право да получи с изключение на брутното си трудово заплащане още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, избрани от Министерския съвет ".
Заплащането на командировъчни пари при командироване в границите на даването на услуги е уредено в наредбата на член 215, алинея 2 от КТ, според която " при командироване по член 121а, алинея 1, т. 1 и при изпращане по член 121а, алинея 2, т. 1 служащият или служителят има право да получи с изключение на брутното си трудово заплащане още и пътни пари при условия, избрани в наредбата по член 121а, алинея 8. "., това значи, че пътните пари се изплащат наложително.
Работодателят, надлежно предприятието, което обезпечава краткотрайна работа заплаща пътните пари на командированото или изпратеното лице за отиване до мястото на работа в другата страна и за връщането му назад след приключването на периода на командироването или изпращането, както и пътните пари, свързани с използването на платения годишен отпуск за връщане на служащия или служителя и за отиването му назад до мястото на работа в другата страна.
С член 5 от Наредбата за командироването и изпращането категорично се регламентира и опцията за погашение на квартирни пари, в случай че страните се договорят за това. В тази връзка работодателят или предприятието, което обезпечава краткотрайна работа има обвързване да изплаща квартирни пари, единствено в случай че те са контрактувани в съглашението или трудовия контракт.
Данъчно отнасяне
Съгласно Закона за налозите върху приходите на физическите лица (ЗДДФЛ) пътните, дневните и квартирните пари (в избран размер, посочен в нормативен акт и при съществуване на документална обосновка), се приспадат от прихода от трудови правни отношения на лицата, т.е. те не подлежат на облагане с налози и наложителни обществено и здравно осигурителни вноски. Основанието е в член 24, алинея 2, т. 5 от ЗДДФЛ, според който в облагаемия приход от трудови правни отношения не се включва цената на - пътните и квартирните пари, потвърдени писмено по реда на настоящото законодателство, както и дневните командировъчни пари, само че не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт.
От посочените текстове е видно, че без значение от режима на командироване, разноските за пътни и квартирни пари са регламентирани по подобен метод, с потребление на една и съща терминология и при командироването по реда на член 121 от КТ и при командироването в границите на даване на услуги по член 121а от КТ. В тази връзка, приложението на данъчния закон е еднопосочно - пътните и квартирните пари при положение на командироване или изпращане по член 121а от КТ, не се включват в облагаемия приход от трудови правни отношения на служащите и чиновниците, сходно на пътните и квартирните пари при положение на командироване по член 121 от КТ. За да не се включат в облагаемия приход е належащо тези разноски да са потвърдени писмено.
По отношение на " дневните пари " следва да се има поради, че в член 121а от КТ и Наредбата за командироването и изпращането не се употребява термина " дневни пари ". Също по този начин няма категорично регламентирано обвързване работодателят да изплаща " дневни пари " на командирования или изпратения служащ или чиновник по разпоредбите на член 121а от КТ. На съображение член 2, алинея 2, т, 7 или член 3, алинея 2, т. 5 от Наредбата за командироването и изпращането страните по трудовото правно отношение при командироване или изпращане на служащ или чиновник в границите на даването на услуги могат да договарят и други финансови условия, например пари за изхранване, бонуси за командироване и други. Допълнително контрактуваните финансови средства по своята същина съставляват в допълнение трудово заплащане, опцията за даване на което е уредена в НСОРЗ. В тази връзка, те следва да бъдат включени в брутната работна заплата на служащите и чиновниците.
От цитираните разпореждания е видно, че в Кодекса на труда и в Наредбата за командироването и изпращането не се планува обвързване за погашение на " дневни пари " от работодателя или предприятието, което обезпечава краткотрайна работа при командироване в границите на даване на услуги. В тази връзка, в допълнение контрактуваните средства по член 2, алинея 2, т. 7 или по член 3, алинея 2, т. 5 от Наредбата за командироването и изпращането не следва да се третират по аналог като дневни пари по смисъла на трудовото законодателство. Тъй като в допълнение контрактуваните средства по Наредбата за командироването и изпращането са част от брутното трудово заплащане, за тях се ползват общите правила за установяване на прихода, върху който се дължат осигурителни вноски - до оптималния месечен размер на осигурителния приход, избран със ЗБДОО за съответната година.
Също по този начин от позиция на ЗДДФЛ, в допълнение контрактуваните средства не могат да бъдат избрани като " дневни пари " за задачите на данъчното законодателство, с което да бъдат третирани като необлагаем приход. Разпоредбата на член 6, алинея 4 от Наредба за командироването и изпращането, дефинира, че " работодателят или предприятието, което обезпечава краткотрайна работа е задължен да начислява и да изплаща на служащия или служителя уговореното трудово заплащане, само че не по-малко от минималната работна заплата или минималните ставки на възнаграждение, открити за същата или сходна работа в приемащата страна, за целия период на командироването или изпращането ". По този метод, без да регламентира погашение на дневни пари, поради по-различния темперамент на този тип командироване, законодателството планува обезпечаване на най-малък витален стандарт на командированите или изпратените служащи, който е сравним с локалните лица в приемащата страна.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ