Борисов заряза вътрешната политика на България
Още през цялото време на третия си мандат и най-много откогато стартира българското председателство на Съвета на Европа министър председателят Бойко Борисов се е отдал на новото си амплоа - политик международник, политик от европейска големина , геополитик. И съвсем изцяло абдикира от вътрешната политика на страната. Всеки ден Борисов организира друг брой външнополитически срещи - нещо, което надали си е представял, че ще му се стовари на главата. От една страна, този впечатляващ маратон основава еуфоричност в ръководещите и мотиви за хвалби. От друга, министър председателят напълно се е откъснал от вътрешните проблеми на страната, които по никакъв начин не са малко, а и се усилват. Непрекъснатите митинги от началото на годината по улиците на София и други градове са красноречиво доказателство за това.
Засега най-голямото интернационално достижение на Борисов е, че съумява да контракти среща сред ръководителите на Европейския съюз Доналд Туск и на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и турския президент Ердоган, която ще се състои на 26 март във Варна, като той ще е хазаин.
По-важният въпрос обаче е, че наболелите проблеми в страната не се вземат решение, а се задълбочават, тъй като няма кой да ги реши или не смее, или пък не желае. Един от пороците на ръководствата на ГЕРБ е, че и партията, и държавните управления отпред с Борисов са привикнали той да взема всички решения и това постоянно блокира работата по значимите и значимите за обществото въпроси, които не търпят отсрочване.
На кого Бойко Борисов остави страната и държавните каузи, откакто се потопи напълно в интернационалната политика? Ами, на никого. Нещата се движат към момента някак си по инерция, институциите са като парализирани, администрацията е блокирана, щом няма кой да им каже какво и по какъв начин да вършат. Видимо е, че няма кой да "разпореди " нито на министрите, нито на шефовете на организации, нито на службите какво да свършат. Крещящ образец за обстановката беше историята с двете лъвчета Терез и Масуд. Един обикновен проблем, по който се наложи министър председателят сред две срещи с значими европейски персони да "разпореди " по какъв начин да се реши.
Държавата България е оставена на самотек, до момента в който Бойко Борисов гради и лъска интернационалния си имидж. Министрите нещо мишкуват в министерствата си, някои от тях не са се появявали в общественото пространство от месеци. Не се знае какво се случва в ресорите им, до момента в който не избухне някой скандал.
Екомиинстърът Нено Димов попадна в светлината на прожекторите точно поради прословутия втори въжен превоз на Банско и митингите на природозащитниците. Енергийната Теменужка Петкова беше извадена "на бял свят " от бизнеса поради скъпия ток. Но някой скоро да е виждал обществена изява на земеделския министър да вземем за пример - Румен Порожанов? Пред медиите се изявяват главно финансовият министър Владислав Горанов, министърът за европредседателството Лиляна Павлова. Тяхната съществена задача е да изясняват, че корупцията е "емоция и вестникарско подстрекателство ", че стопанската система пораства и цъфти, че контрабандата е преборена (тук на предната линия излиза и основният прокурор Сотир Цацаров), че в България няма небогати - какъв брой доста първокласни коли имало по улиците и т. н. Тази работа много припомня на попскта приказка: "Не ме гледай, чедо, какво правя, слушай ме какво ти хортувам. "
Обясненията за тези напъни на ръководещите да покажат страната ни в една изкуствена светлина са две. Или "отгоре " им е подредено да дадат отговарящ отговор на задграничните медии, които при започване на годината всеобщо написаха, че европредседателството се поема от "най-корумпираната и най-бедната страна в Европейския съюз ". Или, главозамаяни от въпросното председателство и с вторачен взор в Брюксел, изцяло са скъсали връзката с вътрешните действителности и живота на терен в България, откъснали са се от жизненоважните за елементарните български жители проблеми.
Ако е второто, то пред президента Румен Радев се открива превъзходна опция за изява и изземване на водачеството на Борисов във вътрешен проект. И Радев сподели, че няма да изпусне тази опция. При доклада за първата година от мандата си той "пое корав курс на нараснала сдържаност към работата на държавното управление и даде доста тежки оценки за положението на демокрацията, медиите, битката с корупцията, общественото състояние в страната, престъпността и бранша "Сигурност ". Държавният глава ясно очерта разминаванията си по съвсем всички тематики с ръководещите.
Радев приказва за положението на демокрацията у нас, за демографската злополука, за върховенството на закона, за неналичието на правдивост, за експанзията, за корупцията, за свободата на словото - все проблеми, които интересуват обществото и които обаче Борисов не загатва, за него те като че ли не съществуват. Президентът приказва още, че се нарушава правилото на разделяне на управляващите - лишават се пълномощия на президента за сметка на изпълнителната власт. Според по-смелите анализатори на политическите процеси у нас има всички изгледи президентът Румен Радев да се трансформира във лидер на нацията, който задава посоката и показва грешките.
Премиерът, министрите и депутатите му заобикалят тези тематики. Те приказват за непоклатимост, стопански напредък, понижена безработица, за европейска поддръжка, за повишената роля на България на европейската сцена.
Сякаш президент и министър председател живеят в две разнообразни Българии. Но Радев печели с това, че споделя на хората това, което и те виждат. Докато Борисов от ден на ден губи харизмата си, защото вживявайки се в ролята на геполитик, от ден на ден се отдалечава от народа и последователно губи умеенето си на комуникатор с хората, да приказва на техния език, да изяснява комплицираните проблеми и техните решения през бита, както и да им внушава убеденост, че всичко е елементарно решимо.
Силният инстинкт за политическо оцеляване на Борисов явно му подсказва тази опасност от страна на Радев, по тази причина и са непрестанните офанзиви към президента, само че не от самия Борисов - той се пази от директен конфликт и основава облик на примирител и обединител, а от парламентарната група на ГЕРБ и предходния държавен глава Росен Плевнелиев, на който войната с наследника му на "Дондуков " 2 е вменена като основна задача. Той постоянно е услужливо канен от избрани малките екрани точно с цел да наплюе Радев.
Прекалено заетият с европейските работи Борисов е поверил вътрешната политика главно в ръцете на партийния си заместител и ръководител на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, който обаче не има гъвкавостта на патрона си, нито пък неговия политически усет. Той е силовак и това способства значително за нескончаемите кавги в Народното събрание и нестихващите борби с лявата съпротива.
Обичайната процедура на Бойко Борисов да разсее надвиснали над главата му облаци е да в профил стремително всеки, който заплашва него или групировката му в политически проект, без значение какъв пост заема в страната или партията. Бързата му реакция избавя него и ГЕРБ от шумни и продължителни кавги, които могат да накърнят имиджа му в обществото и да разклатят доверието на гласоподавателите. А в случай че виновникът за абсурда изчезне незабавно от общественото пространство, то след два месеца към този момент никой не го помни, нито пък повода, заради която си е отишъл. Случилото се се не помни. Както се споделя, няма човек - няма проблем. Така си отиде вездесъщата Фидосова и към този момент никой не си спомня за "тефтерчето на Златанов ". Светкавично си отиде и Живко Мартинов и към този момент никой не приказва за "Суджукгейт ".
Така трябваше да стане и с "Кумгейт " и Борисов сподели на ексенергийния си министър Делян Добрев какъв е верният излаз от обстановката, като го посъветва да подаде оставка от Народното събрание. Но в този случай се намеси Цветанов. Групата към него се наложи за оставането на Добрев като народен представител. Избраниците от ГЕРБ водиха епична борба да го запазят, с което още повече разпалиха и задълбочиха гръмналия скандал за шуробаджанащината в Хасково и феодалния модел на ръководство на общините и страната. Този дебелоглав даже катализира претенции от Българска социалистическа партия избор на съмнение на кабинета поради неуспеха в битката с корупцията.
В устрема си да се наложат над опозицията да не излезе, че демонстрират уязвимост, депутатите от ГЕРБ под управлението на Цветанов, чиято дясна ръка пък е шефът на правната комисия Данаил Кирилов, очевидно не схващат каква щета нанасят на личната си партия, тъй като за "Кумгейт " още се приказва и ще се приказва, до момента в който Добрев не напусне Народното събрание. Анализаторите са съвсем единомислещи, че всеки ден, в който Делян Добрев обитава в Народното събрание, е минус за ГЕРБ. Те дефинират държанието на Борисовата партия в този случай като груба политическа неточност. Твърдият метод на непреклонност демонстрира, че има "линия на Цветанов " и хората към него. На гъвкавостта на Борисов те опълчват налагането и отстояването непременно.
И неслучайно при избухналия скандал сред експредседателя на Народното събрание Димитър Главчев и водача на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова, който докара до напускате на пленарната зала от опозицията, Борисов долетя като кола за спешна помощ, с цел да свърши самичък работата и да е сигурен, че няма да се повтори историята с Добрев. Защото депутатите от ГЕРБ дадоха недвусмислено да се разбере, че още веднъж считат да бранят Главчев по всевъзможен начин до дъно - на инат на опозицията. Така Борисов избави ситуацията и ръководителят на Европарламента Антонио Таяни произнесе словото си пред цялостна, а не полупразна зала.
В ръцете на Цветанов ГЕРБ промени радикално стила си на държание, напълно загуби гъвкавостта си, доколкото я е имала в предходните мандати, загуби и способността си да комуникира - с изключение на в краен случай или под напън. Законите се одобряват силово без диспути, предложенията на опозицията се отхвърлят априори, президентските вета се прегласуват напук.
Всъщност партията на Борисов в никакъв случай до момента не е била натоварена с толкоз доста проблеми и отговорности. И в никакъв случай до момента Борисов не е имал толкоз слаб надзор върху нея и депутатите й. Без подозрение, ГЕРБ е напрегнат, което основава напрежение и в обществото, и в страната. А тази изнервеност и неустановеност пък се явяват хранителна среда за нови политически планове.
Засега най-голямото интернационално достижение на Борисов е, че съумява да контракти среща сред ръководителите на Европейския съюз Доналд Туск и на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и турския президент Ердоган, която ще се състои на 26 март във Варна, като той ще е хазаин.
По-важният въпрос обаче е, че наболелите проблеми в страната не се вземат решение, а се задълбочават, тъй като няма кой да ги реши или не смее, или пък не желае. Един от пороците на ръководствата на ГЕРБ е, че и партията, и държавните управления отпред с Борисов са привикнали той да взема всички решения и това постоянно блокира работата по значимите и значимите за обществото въпроси, които не търпят отсрочване.
На кого Бойко Борисов остави страната и държавните каузи, откакто се потопи напълно в интернационалната политика? Ами, на никого. Нещата се движат към момента някак си по инерция, институциите са като парализирани, администрацията е блокирана, щом няма кой да им каже какво и по какъв начин да вършат. Видимо е, че няма кой да "разпореди " нито на министрите, нито на шефовете на организации, нито на службите какво да свършат. Крещящ образец за обстановката беше историята с двете лъвчета Терез и Масуд. Един обикновен проблем, по който се наложи министър председателят сред две срещи с значими европейски персони да "разпореди " по какъв начин да се реши.
Държавата България е оставена на самотек, до момента в който Бойко Борисов гради и лъска интернационалния си имидж. Министрите нещо мишкуват в министерствата си, някои от тях не са се появявали в общественото пространство от месеци. Не се знае какво се случва в ресорите им, до момента в който не избухне някой скандал.
Екомиинстърът Нено Димов попадна в светлината на прожекторите точно поради прословутия втори въжен превоз на Банско и митингите на природозащитниците. Енергийната Теменужка Петкова беше извадена "на бял свят " от бизнеса поради скъпия ток. Но някой скоро да е виждал обществена изява на земеделския министър да вземем за пример - Румен Порожанов? Пред медиите се изявяват главно финансовият министър Владислав Горанов, министърът за европредседателството Лиляна Павлова. Тяхната съществена задача е да изясняват, че корупцията е "емоция и вестникарско подстрекателство ", че стопанската система пораства и цъфти, че контрабандата е преборена (тук на предната линия излиза и основният прокурор Сотир Цацаров), че в България няма небогати - какъв брой доста първокласни коли имало по улиците и т. н. Тази работа много припомня на попскта приказка: "Не ме гледай, чедо, какво правя, слушай ме какво ти хортувам. "
Обясненията за тези напъни на ръководещите да покажат страната ни в една изкуствена светлина са две. Или "отгоре " им е подредено да дадат отговарящ отговор на задграничните медии, които при започване на годината всеобщо написаха, че европредседателството се поема от "най-корумпираната и най-бедната страна в Европейския съюз ". Или, главозамаяни от въпросното председателство и с вторачен взор в Брюксел, изцяло са скъсали връзката с вътрешните действителности и живота на терен в България, откъснали са се от жизненоважните за елементарните български жители проблеми.
Ако е второто, то пред президента Румен Радев се открива превъзходна опция за изява и изземване на водачеството на Борисов във вътрешен проект. И Радев сподели, че няма да изпусне тази опция. При доклада за първата година от мандата си той "пое корав курс на нараснала сдържаност към работата на държавното управление и даде доста тежки оценки за положението на демокрацията, медиите, битката с корупцията, общественото състояние в страната, престъпността и бранша "Сигурност ". Държавният глава ясно очерта разминаванията си по съвсем всички тематики с ръководещите.
Радев приказва за положението на демокрацията у нас, за демографската злополука, за върховенството на закона, за неналичието на правдивост, за експанзията, за корупцията, за свободата на словото - все проблеми, които интересуват обществото и които обаче Борисов не загатва, за него те като че ли не съществуват. Президентът приказва още, че се нарушава правилото на разделяне на управляващите - лишават се пълномощия на президента за сметка на изпълнителната власт. Според по-смелите анализатори на политическите процеси у нас има всички изгледи президентът Румен Радев да се трансформира във лидер на нацията, който задава посоката и показва грешките.
Премиерът, министрите и депутатите му заобикалят тези тематики. Те приказват за непоклатимост, стопански напредък, понижена безработица, за европейска поддръжка, за повишената роля на България на европейската сцена.
Сякаш президент и министър председател живеят в две разнообразни Българии. Но Радев печели с това, че споделя на хората това, което и те виждат. Докато Борисов от ден на ден губи харизмата си, защото вживявайки се в ролята на геполитик, от ден на ден се отдалечава от народа и последователно губи умеенето си на комуникатор с хората, да приказва на техния език, да изяснява комплицираните проблеми и техните решения през бита, както и да им внушава убеденост, че всичко е елементарно решимо.
Силният инстинкт за политическо оцеляване на Борисов явно му подсказва тази опасност от страна на Радев, по тази причина и са непрестанните офанзиви към президента, само че не от самия Борисов - той се пази от директен конфликт и основава облик на примирител и обединител, а от парламентарната група на ГЕРБ и предходния държавен глава Росен Плевнелиев, на който войната с наследника му на "Дондуков " 2 е вменена като основна задача. Той постоянно е услужливо канен от избрани малките екрани точно с цел да наплюе Радев.
Прекалено заетият с европейските работи Борисов е поверил вътрешната политика главно в ръцете на партийния си заместител и ръководител на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, който обаче не има гъвкавостта на патрона си, нито пък неговия политически усет. Той е силовак и това способства значително за нескончаемите кавги в Народното събрание и нестихващите борби с лявата съпротива.
Обичайната процедура на Бойко Борисов да разсее надвиснали над главата му облаци е да в профил стремително всеки, който заплашва него или групировката му в политически проект, без значение какъв пост заема в страната или партията. Бързата му реакция избавя него и ГЕРБ от шумни и продължителни кавги, които могат да накърнят имиджа му в обществото и да разклатят доверието на гласоподавателите. А в случай че виновникът за абсурда изчезне незабавно от общественото пространство, то след два месеца към този момент никой не го помни, нито пък повода, заради която си е отишъл. Случилото се се не помни. Както се споделя, няма човек - няма проблем. Така си отиде вездесъщата Фидосова и към този момент никой не си спомня за "тефтерчето на Златанов ". Светкавично си отиде и Живко Мартинов и към този момент никой не приказва за "Суджукгейт ".
Така трябваше да стане и с "Кумгейт " и Борисов сподели на ексенергийния си министър Делян Добрев какъв е верният излаз от обстановката, като го посъветва да подаде оставка от Народното събрание. Но в този случай се намеси Цветанов. Групата към него се наложи за оставането на Добрев като народен представител. Избраниците от ГЕРБ водиха епична борба да го запазят, с което още повече разпалиха и задълбочиха гръмналия скандал за шуробаджанащината в Хасково и феодалния модел на ръководство на общините и страната. Този дебелоглав даже катализира претенции от Българска социалистическа партия избор на съмнение на кабинета поради неуспеха в битката с корупцията.
В устрема си да се наложат над опозицията да не излезе, че демонстрират уязвимост, депутатите от ГЕРБ под управлението на Цветанов, чиято дясна ръка пък е шефът на правната комисия Данаил Кирилов, очевидно не схващат каква щета нанасят на личната си партия, тъй като за "Кумгейт " още се приказва и ще се приказва, до момента в който Добрев не напусне Народното събрание. Анализаторите са съвсем единомислещи, че всеки ден, в който Делян Добрев обитава в Народното събрание, е минус за ГЕРБ. Те дефинират държанието на Борисовата партия в този случай като груба политическа неточност. Твърдият метод на непреклонност демонстрира, че има "линия на Цветанов " и хората към него. На гъвкавостта на Борисов те опълчват налагането и отстояването непременно.
И неслучайно при избухналия скандал сред експредседателя на Народното събрание Димитър Главчев и водача на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова, който докара до напускате на пленарната зала от опозицията, Борисов долетя като кола за спешна помощ, с цел да свърши самичък работата и да е сигурен, че няма да се повтори историята с Добрев. Защото депутатите от ГЕРБ дадоха недвусмислено да се разбере, че още веднъж считат да бранят Главчев по всевъзможен начин до дъно - на инат на опозицията. Така Борисов избави ситуацията и ръководителят на Европарламента Антонио Таяни произнесе словото си пред цялостна, а не полупразна зала.
В ръцете на Цветанов ГЕРБ промени радикално стила си на държание, напълно загуби гъвкавостта си, доколкото я е имала в предходните мандати, загуби и способността си да комуникира - с изключение на в краен случай или под напън. Законите се одобряват силово без диспути, предложенията на опозицията се отхвърлят априори, президентските вета се прегласуват напук.
Всъщност партията на Борисов в никакъв случай до момента не е била натоварена с толкоз доста проблеми и отговорности. И в никакъв случай до момента Борисов не е имал толкоз слаб надзор върху нея и депутатите й. Без подозрение, ГЕРБ е напрегнат, което основава напрежение и в обществото, и в страната. А тази изнервеност и неустановеност пък се явяват хранителна среда за нови политически планове.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ