Две заглавия от златната епоха на класическите комедии
Още от класическите времена на Холивуд, та чак доникъде на 70-те, е златната ера на интелигентните, остроумни, занимателни, само че и дълбоки комедии (смях с поука, здравомислещ размисъл и вникване). Днес ще пиша за две от тях, снимани към края на визирания интервал.
През 1969 година Cactus Flower на Джин Сакс, по пиеса на Пиер Барийе и Аби Бъроус, получава възторжени рецензии и добър боксофис, оценка 7.2 в IMDb.
Д-р Джулиан Уинстън (Уолтър Матау, кой друг) е сполучлив, прочут и състоятелен ортодонт, противен, само че забавен, занимателен и харизматичен, сериен коцкар и бройкаджия, който... преднамерено лъже, че е женен, с цел да разкарва по-бързо и без драма омръзналите му девойки и да ги замества с нови. Поредната му другарка е доста по-младата Тони Симънс (наградената Голди Хоун), сякаш повърхностна, лекомислена, глуповата и вятърничава, само че в действителност наивна и добродушна красива русокоска, нелишена от естествена просветеност. За зъболекаря работи здравната сестра, умело стражево куче, което постоянно покрива шефа, Стефани Дикинсън (Ингрид Бергман, която на 54 години наподобява по-добре от болшинството абитуриентки), съзнателно загрозена остаряла мома с сексапил, прелест и омагьосване, даже съблазън. Съсед на хубавата тийнейджърка е мъжественият, хващащ окото и горделив новак публицист Игор Съливан (Рик Ленц). Интелигентни, остроумни, занимателни, само че и дълбоки комедии, където смехът е с поука, здравомислещ размисъл и прозрение. Интригата се заплита, когато Тони желае да се запознае със брачната половинка на доктора, който за задачата вербува Стефани и даже ѝ намира мислени гаджета, с които му изневерява. Това са нелепият, свръхлюбезен и луд Артуро Санчес (Вито Скоти) и неугледният и отегчителен Харви Грийнфийлд (Джак Уестън), с който здравната сестра организира паметен диалог в бар (уж са заедно): " шампанско да се отпуснеш с мен " ; " няма да стигне всичкият алкохол на света " ; " и аз съм човек " ; " почти/ barely "! На всички ни е ясно, че Джулиан и Стефани, както и Тони и Игор са родени един за различен. Накрая и те го схващат.
" Слънчевите момчета " от 1975 година на Хърбърт Рос, по пиеса на Нийл Саймън, пък се гордее с " Оскар " за поддържаща мъжка роля, даден на най-възрастен артист (Джордж Бърнс), още три номинации и оценка 7.2 в IMDb.
Двама типичен стендъп комедианти, паметни звезди - сприхавият, скучен, ядовит, конфликтен и провокиращ тесногръд ерген Уили Кларк (Уолтър Матау) и спокойният, безмълвен, ленив, язвителен и не по-малко провокиращ Ал Люис (Джордж Бърнс) - не си приказват и не играят дружно от 20 години! Синът на първия, негов сътрудник, мекушавият и неподвижен Бен Кларк (Ричард Бенджамин), и дъщерята на втория, Дорас (Каръл Артър), дръзка и оправна самотна майка, се пробват да ги сдобрят и да ги качат още веднъж на сцена по случай някакво юбилейно предаване за " златните години " на малкия екран (парите са скандално много). Останалото ви е ясно, още повече откакто единият споделя за другия (убеден е, че го е предал): " като комедиант никой не може да го допре, като човек никой не желае да го допира! ".
За край, ето какво си спомня гениалният Били Уайлдър: " Докато бях в Ню Йорк, Ан Банкрофт довлече един артист, Уолтър Матау, който беше толкоз противен, че незабавно взех самолета за Лос Анджелис! ". Впоследствие " грозникът " играе в няколко от филмите му и можем единствено да съжаляваме, че Академията го уважи единствено с един (за поддържаща роля) " Оскар ". Голям гений и извънреден човек.
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, единствено той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични познания в гореизброените области и освен в тях. За наша наслада Боян има личен блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
През 1969 година Cactus Flower на Джин Сакс, по пиеса на Пиер Барийе и Аби Бъроус, получава възторжени рецензии и добър боксофис, оценка 7.2 в IMDb.
Д-р Джулиан Уинстън (Уолтър Матау, кой друг) е сполучлив, прочут и състоятелен ортодонт, противен, само че забавен, занимателен и харизматичен, сериен коцкар и бройкаджия, който... преднамерено лъже, че е женен, с цел да разкарва по-бързо и без драма омръзналите му девойки и да ги замества с нови. Поредната му другарка е доста по-младата Тони Симънс (наградената Голди Хоун), сякаш повърхностна, лекомислена, глуповата и вятърничава, само че в действителност наивна и добродушна красива русокоска, нелишена от естествена просветеност. За зъболекаря работи здравната сестра, умело стражево куче, което постоянно покрива шефа, Стефани Дикинсън (Ингрид Бергман, която на 54 години наподобява по-добре от болшинството абитуриентки), съзнателно загрозена остаряла мома с сексапил, прелест и омагьосване, даже съблазън. Съсед на хубавата тийнейджърка е мъжественият, хващащ окото и горделив новак публицист Игор Съливан (Рик Ленц). Интелигентни, остроумни, занимателни, само че и дълбоки комедии, където смехът е с поука, здравомислещ размисъл и прозрение. Интригата се заплита, когато Тони желае да се запознае със брачната половинка на доктора, който за задачата вербува Стефани и даже ѝ намира мислени гаджета, с които му изневерява. Това са нелепият, свръхлюбезен и луд Артуро Санчес (Вито Скоти) и неугледният и отегчителен Харви Грийнфийлд (Джак Уестън), с който здравната сестра организира паметен диалог в бар (уж са заедно): " шампанско да се отпуснеш с мен " ; " няма да стигне всичкият алкохол на света " ; " и аз съм човек " ; " почти/ barely "! На всички ни е ясно, че Джулиан и Стефани, както и Тони и Игор са родени един за различен. Накрая и те го схващат.
" Слънчевите момчета " от 1975 година на Хърбърт Рос, по пиеса на Нийл Саймън, пък се гордее с " Оскар " за поддържаща мъжка роля, даден на най-възрастен артист (Джордж Бърнс), още три номинации и оценка 7.2 в IMDb.
Двама типичен стендъп комедианти, паметни звезди - сприхавият, скучен, ядовит, конфликтен и провокиращ тесногръд ерген Уили Кларк (Уолтър Матау) и спокойният, безмълвен, ленив, язвителен и не по-малко провокиращ Ал Люис (Джордж Бърнс) - не си приказват и не играят дружно от 20 години! Синът на първия, негов сътрудник, мекушавият и неподвижен Бен Кларк (Ричард Бенджамин), и дъщерята на втория, Дорас (Каръл Артър), дръзка и оправна самотна майка, се пробват да ги сдобрят и да ги качат още веднъж на сцена по случай някакво юбилейно предаване за " златните години " на малкия екран (парите са скандално много). Останалото ви е ясно, още повече откакто единият споделя за другия (убеден е, че го е предал): " като комедиант никой не може да го допре, като човек никой не желае да го допира! ".
За край, ето какво си спомня гениалният Били Уайлдър: " Докато бях в Ню Йорк, Ан Банкрофт довлече един артист, Уолтър Матау, който беше толкоз противен, че незабавно взех самолета за Лос Анджелис! ". Впоследствие " грозникът " играе в няколко от филмите му и можем единствено да съжаляваме, че Академията го уважи единствено с един (за поддържаща роля) " Оскар ". Голям гений и извънреден човек.
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, единствено той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични познания в гореизброените области и освен в тях. За наша наслада Боян има личен блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ