Стефан Цанев: Не е късно 24 май да стане национален празник
„ Още когато влизахме в Европейския съюз трябваше да афишираме, че езикът, с който влизаме, писмеността, с която влизаме, не е кирилица, а българска писменост . " Тази позиция изрази пред БНР поетът, публицист и драматург Стефан Цанев.
"Може да се спори доста за глаголицата – кой я е основал, за какво я е основал. /.../ Но писмеността, на която ние пишем през днешния ден, е основана в България от българи – от Климент и от Наум. Това би трябвало да се знае – че е българска писменост, тъй като към този момент македонците я оповестиха за македонска, руснаците премълчават, че е българска , присвояват, че е тяхна. Масово светът, като ни види писмеността, споделя: а, вие пишете с съветски букви. На това трябваше да се постави някакъв край и най-легалното, най-хубавото щеше да бъде, в случай че 24 май беше разгласен за народен празник . Това, което сме направили – най-великото за нашата цяла история, многовековна, е основаването на тази писменост “, разяснява Стефан Цанев.
Това неглижиране ще докара до злополука за националното ни самочувствие, счита поетът, който назовава „ изтърван късмет “ това, че не обвързваме националния си празник с културно постижение, а с политическа дата, както се прави на всички места другаде. „ Това е мъчителен въпрос, най-малко за мен, който с тези буквички ляга и става. Това е рядко постижение. Няма различен народ на света, който би се похвалил със основаване на една писменост, на която пишат над 300 милиона души по света “, уточни той.
Цанев е оптимист, че не е късно това да се направи. „ Този спор върви още от 1990 година, когато 9 септември трябваше да се отстрани като народен празник”, означи поетът.
Довечера е телевизионната премиера на пиесата на Стефан Цанев „ Цигуларката на Бога “. Пиесата се играе в Драматичен спектакъл „ Любомир Кабакчиев “ – Казанлък под режисурата на Мартин Киселов. В ролята на цигуларката е Доротея Тончева. Цанев я дефинира като една от най-трудните си пиеси – и за гледане, и за писане, „ тъй като тя е прекомерно теоретична, прекомерно философска, встъпвам в тематики, които са прекомерно непознати за всеобщата аудитория “.
Ролята на художника, който не приказва и остава безгласен, е поверена на Петър Петров. „ Това е лека смешка към художниците. Моите другари са на първо място били художници. Обичах да седнал съм в техните ателиета, да виждам те по какъв начин сътворяват нови светове това са ми най-хубавите другари, само че те са извънредно безмълвни хора. /…/ И това е моят малко подигравателен поклон към моите другари художници “, показа Цанев, който признава, че се е страхувал дали пиесата ще доближи до публиката или ще бъде гледана единствено от стеснен кръг хора, занимаващи се с изкуство или сноби.
„ Обречените хора, на изкуството, малко по-другояче гледат на живота и на себе си, друга е гледната точка “, твърди Стефан Цанев, който в този момент работи по поемата си „ Небесна позиция “.
„ Изкуството би трябвало да разкрива на хората, да въздейства върху душите им, да ги прави по-добри, по-любвеобвилни. Няма друга цел изкуството съгласно мен “, добави той. Апатията съгласно него е „ гробището на всички положителни планове и на положителните качества на хората “ .
„ Човекът на изкуството е постоянно пред ужасната бездна, че би трябвало да слиза надолу. Това възприятие, този боязън постоянно те държи нащрек. Никой не ти подсигурява, че можеш да пишеш по-хубави стихове, в сравнение с си писал. А когато схванеш, че пишеш към този момент по-лошо, когато пееш по-лошо, по-добре да слезеш самичък и да замълчиш ", посочи Стефан Цанев.
"Може да се спори доста за глаголицата – кой я е основал, за какво я е основал. /.../ Но писмеността, на която ние пишем през днешния ден, е основана в България от българи – от Климент и от Наум. Това би трябвало да се знае – че е българска писменост, тъй като към този момент македонците я оповестиха за македонска, руснаците премълчават, че е българска , присвояват, че е тяхна. Масово светът, като ни види писмеността, споделя: а, вие пишете с съветски букви. На това трябваше да се постави някакъв край и най-легалното, най-хубавото щеше да бъде, в случай че 24 май беше разгласен за народен празник . Това, което сме направили – най-великото за нашата цяла история, многовековна, е основаването на тази писменост “, разяснява Стефан Цанев.
Това неглижиране ще докара до злополука за националното ни самочувствие, счита поетът, който назовава „ изтърван късмет “ това, че не обвързваме националния си празник с културно постижение, а с политическа дата, както се прави на всички места другаде. „ Това е мъчителен въпрос, най-малко за мен, който с тези буквички ляга и става. Това е рядко постижение. Няма различен народ на света, който би се похвалил със основаване на една писменост, на която пишат над 300 милиона души по света “, уточни той.
Цанев е оптимист, че не е късно това да се направи. „ Този спор върви още от 1990 година, когато 9 септември трябваше да се отстрани като народен празник”, означи поетът.
Довечера е телевизионната премиера на пиесата на Стефан Цанев „ Цигуларката на Бога “. Пиесата се играе в Драматичен спектакъл „ Любомир Кабакчиев “ – Казанлък под режисурата на Мартин Киселов. В ролята на цигуларката е Доротея Тончева. Цанев я дефинира като една от най-трудните си пиеси – и за гледане, и за писане, „ тъй като тя е прекомерно теоретична, прекомерно философска, встъпвам в тематики, които са прекомерно непознати за всеобщата аудитория “.
Ролята на художника, който не приказва и остава безгласен, е поверена на Петър Петров. „ Това е лека смешка към художниците. Моите другари са на първо място били художници. Обичах да седнал съм в техните ателиета, да виждам те по какъв начин сътворяват нови светове това са ми най-хубавите другари, само че те са извънредно безмълвни хора. /…/ И това е моят малко подигравателен поклон към моите другари художници “, показа Цанев, който признава, че се е страхувал дали пиесата ще доближи до публиката или ще бъде гледана единствено от стеснен кръг хора, занимаващи се с изкуство или сноби.
„ Обречените хора, на изкуството, малко по-другояче гледат на живота и на себе си, друга е гледната точка “, твърди Стефан Цанев, който в този момент работи по поемата си „ Небесна позиция “.
„ Изкуството би трябвало да разкрива на хората, да въздейства върху душите им, да ги прави по-добри, по-любвеобвилни. Няма друга цел изкуството съгласно мен “, добави той. Апатията съгласно него е „ гробището на всички положителни планове и на положителните качества на хората “ .
„ Човекът на изкуството е постоянно пред ужасната бездна, че би трябвало да слиза надолу. Това възприятие, този боязън постоянно те държи нащрек. Никой не ти подсигурява, че можеш да пишеш по-хубави стихове, в сравнение с си писал. А когато схванеш, че пишеш към този момент по-лошо, когато пееш по-лошо, по-добре да слезеш самичък и да замълчиш ", посочи Стефан Цанев.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ