Украйна: Още една година война
Още една година война
Започвам обобщаващия ми коментар за развоя на войната в Украйна със необичайно възприятие на вътрешно раздвояване. От една страна, идните светли празници подготвят към разпределяне, наслада, благополучие и нравствен покой. От друга страна, по какъв начин да се отпуснеш, когато знаеш, че някъде близо до тук страдат и умират хора, които действително не са нещо по-различно от нас и не желаят нищо повече от това към което се стремим и желаем ние.
И най-много - по какъв начин да обобщаваш нещо, на което краят му не се вижда и никой не знае по кое време и по какъв метод ще завърши. И въпреки всичко, позволете ми да опитам частично, тъй като точно това се чака от мен и частично, тъй като откровено ми се желае да сложим точка на отминаващата толкоз динамична година и да стартираме начисто новата.
И по този начин, кои са най-важните акценти и заключения от миналата военна година?
Нереализираните очаквания на украинското контранастъпление.
Вероятно си спомняте, предходната година по това време какъв брой доста звук се вдигаше при оповестяването на следващата нова партида съвременни западни оръжия, които предстоеше да бъдат предадени на ЗСУ (украинските въоръжени сили) и какви огромни очаквания се разпореждаха на тях. Всеобщото чувство бе, че всичко върви както би трябвало откъм подготовка, логистика и обмисляне и би трябвало единствено едно финално изпитание, с цел да се пробие съветският фронт където би трябвало и той да рухне.
Е, оказа се, че това изобщо не е по този начин. Западните оръжия бяха по-скоро малко, а някои, като самолетите, не се появиха изобщо. В последна сметка положителната остаряла защита основана на такива простички неща като дълбоки окопи, бункери, минни полета и артилерия към момента работи, освен това добре. Реално видяно, украинската контраатака към момента продължава, само че темповете ѝ са такива, че за бърз пробив към Азовско море, каквато бе задачата, сега може единствено да се мечтае. Остава, обаче, една огромна въпросителна – не бе ли шумно обявеното контранастъпление прекалено много натоварено с нереалистични упования от егоистични политици, които по този метод го трансфораха в един огромен медиен балон?
Бунтът на Пригожин
Случи се през лятото, а към този момент ми се коства, че бе толкоз от дълго време, че за малко да го изпусна да го включа в листата си. Ако би трябвало да го обобщя накратко – това бе пропуснатият извънреден късмет да се постави по едно и също време завършек на касапницата в Украйна и на тиранията в Москва. Просто Пригожин не се оказа духовно и интелектуално на висотата на историческата опция, която ориста му даде. И изцяло разумно - заплати за това с живота си.
Последното пък за следващ път ни подсети какъв брой отмъстително е съществото, узурпирало властта в Кремъл – то забавя, само че не не помни. А у нас (и по света) към момента се намират хора, които наивно си мислят, че то може да е страна в едни възможни мирни договаряния.
Разгромът на съветския Черноморски флот
Потопяването на крайцера „ Москва “ през април 2022 година от мнозина евентуално е било признато като щастливо (или нещастно – въпрос на пристрастие) стичане на събитията. Това, което се случи през отминаващата година, обаче, по-скоро приказва за системно и дейно обмисляне от страна на ЗСУ на изтреблението на съветската ескадра, в сравнение с за повтаряща се серия от случайности. Руските кораби бяха преследвани по море от дронове, бяха атакувани в базите им и дори в ремонтните фабрики, радарите и Противовъздушна отбрана системите пазещи Крим биваха методично унищожавани, а за похлупак на всичко щабът на флота в Севастопол бе ударен непосредствено с крилати ракети.
Всичко това принуди в последна сметка Москва да изтегли съвсем всичките си кораби в базите по крайбрежията на Северен Кавказ, надявайки се че там ще бъдат по-малко уязвими. Което ми припомня с какво се е занимавал Черноморският флот на Сталин през Втората Световна Война. Ами отново със същото – понасял е тежки загуби и се е криел по кавказките пристанища. Нищо ново под слънцето.
Негово величество - дронът
Това че дроновете играят забележителна роля в актуалните военни спорове бе ясно надалеч преди на господин Путин да му хрумне безумната концепция да атакува съседите си. Но това, че те са в положение да играят една от основните функции в актуалните войни, стана дефинитивно ясно едвам през актуалната година. И това, евентуално, е било безспорен потрес за мнозина, правещи кариера във военна сфера. И сигурно е предиздвикало най-блестящите мозъци в щабовете на армиите по целия свят да премислят концепциите си за водене на пердах.
С огромна доза убеденост може да се твърди, че за пръв път от 80 години насам на бойното поле се появява на ниска цена и простичко оръжие, което освен е всеобщо и налично, само че и е в положение да нанесе колосални вреди несъпоставими с ниската му индустриална цена.
В заключителната фаза на Втората Световна Война това е бил, портативен противотанков гранатомет станал причина за унищожаването на хиляди руски и съюзнически танкове. В наши дни пък тази смъртоносна чест се е паднала на така наречен FPV-дронове, дребни летящи механични гадинки с прикрепени към тях с тиксо гранати. Възнамерявам да пиша още по тематиката евентуално идващият път, а към този момент ще ви подам малко информация за размисъл. Цената на типичен натовски 155-мм артилерийски снаряд върви сред 1000 и 3000 $ броя, създава се в специфични фабрики, а сега търсенето е такова, че отстъпки в цените могат да се договорят единствено при поръчки за количества над 10 хиляди. Да не приказваме, че даже и да имате парите, може да не ви извърнат внимание, просто тъй като всички са се наредили на опашката на чакащите. Комбинацията дрон + противотанкова граната коства най-много 1000 $, може да се сглоби и като единична численост на кухненска маса и за разлика от снаряда постоянно доближава задачата.
Реалностите на позиционната война
Ако има нещо, което е изненадало неприятно безспорни всички, това е че войната зацикли и доближи някаква неуместна равновесно-статична фаза, невиждана на нашия континент от повече от 100 години насам, т.е. от кошмарната Първа Световна Война. Близка развръзка не се вижда, а напредъкът на която и да е от страните на бойното поле в най-хубавия случай е няколкостотин метра дневно. Напълно разумно, на напред във времето излязоха оръжия, на които в последните разновидности на доктрините на генералните щабове бе отредена второстепенна, поддържаща роля – артилерията и мините. Оръдията гълтат толкоз доста снаряди, че управленията и на двете противоборстващи страни от много време живеят в положение на непрекъснат стрес от кое място да намерят още. Мините, още едно извадено от нафталина на историята класическо оръжие, пък се оказаха още едно на ниска цена средство, способно да обезвреди всяка опасност - от въоръжен до зъби боец до танк, струващ милиони долари.
За директните участници в позиционната война - бойците в окопите - тя има напълно други измерения, най-много от битово и психическо естество. Това е и водата в траншеите, и влагата, и студът, и снегът, и жегата, и ордите от мишки, и консервираната храна, и стресът от незнайното.
Това са и непрекъснатите обстрели, и ръкопашните битки, и евакуацията на ранените (когато е допустима и стига да не е закъсняла), и труповете на враговете и другарите, и гибелта, която дебне отвред - било то от снайпер или от недейно дохвърчал от горната страна снаряд, и най-много - от дрон.
Бойна авиация? Това е за богатите
Една от аргументите заради която украинското нахлуване се развива толкоз постепенно, а съветското на процедура по никакъв начин, е отсъствието на обилни Военновъздушни сили (военно-въздушни сили) и у двата съперника. Украинците в най-хубавия случай имат разполагаем няколко десетки изправни машини от всички типове (изтребители, бомбардировачи, щурмови), както и сходен брой ударни хеликоптери, което, както и да го погледнем, си е изцяло незадоволително за водене на каквито и да е обилни настъпателни интервенции. Руснаците, най-малко на хартия, имат неколкократно предимство в това отношение, само че както е известно и те не са доста преуспели във въздушната война.
Действията и на украинските, и на съветските Военновъздушни сили, вършат усещане най-много със своята нерешителност. На процедура ставаме очевидци на нещо невиждано в историята на модерните войни – водачите под паника се опасяват да летят над вражеска територия. Когато извършват задача, те просто се приближават до предния край, изстрелват бомбите и ракетите си от разстояние и по-късно незабавно се стремят да се махнат от там, с цел да не попаднат под ударите на противниковата противовъздушна защита. Американските и другите натовски военни съветници сякаш най-сетне си дадоха сметка за какво доста от рекомендациите им са неприложими на украинска почва – никоя от армиите на богатите страни не би подхванала огромна интервенция, в случай че преди този момент не би смазала с авиацията си всичко пред нея, даже и за задачата да би трябвало да изпълнят хиляди бойни полети. Откъде руснаци и украинци, обаче, да вземат толкоз доста самолети? Ами от на никое място. И двете страни са по-скоро небогати, а един военен аероплан коства милиони, подготовката на водач – също. Затова и в обозримо бъдеще броят на изпълнените бойни полети в украинското небе ще си остане нищожен – няколко десетки дневно.
Факторът Орбан
Според моето изследване за задачите на актуалната публикация, най-търсеното име на политик в Гугъл през миналите дванайсет месеца е това на украинския президент Зеленски. Дотук, както се споделя, без изненади. Следват Байдън (САЩ), Моди (Индия), Си Дзинпин (Китай) и така нататък Ако нещо ме учуди, то това е отсъствието на Путин в десетката. Явно хората освен всеобщо го ненавиждат, само че най-много го намират за толкоз отегчителен и предсказуем, че не считат за належащо да си губят времето с него. Скритият план на всичко това, обаче, бе да видя какъв брой високо в търсачката е достигнал „ комплицираната персона “ Виктор Орбан. Е, няма повече да се заигравам с вашето любознание – на 10-то място е. Главният въпрос, обаче, е не дали тази известност е заслужена, а докога господин Орбан ще подкопава единството в общия европейски дом. Тази година той се нарежда толкоз на североизток, че съвсем изскочи от картата очертаваща контурите на Европейски Съюз.
Да не приказваме, че с всяко свое последващо решение и дума той наподобява от ден на ден про-Путин. Стигна се до такава степен, че на общите съвещания на ръководителите на страните-членки водачите на останалите страни демонстративно да го отбягват, а някои високопоставени политици да търсят легални административни и юридически малки врати за заобикаляне на станалото обичайно унгарско несъгласие във връзка с всичко обвързвано с Украйна.
Възход на популистите?
Вбесяващото държание на Орбан, успехите на Фицо в Словакия и на Вилдерс в Нидерландия, и връщането на обичайно непредсказуемия Тръм на политическата сцена в Съединени американски щати дадоха на мнозина съображение да настояват, че обединението на демократичните страни помагащи на Украйна е на път съществено да се пропука и даже да рухне. Така ли е, обаче, в реалност? С изключение на прословутия Орбан, който явно страда от синдрома Canis Fidelis (вярното куче) на Путин, всички други са по-скоро хитреци и тарикати-използвачи, в сравнение с откровени идейни водачи. Освен това, като че ли с цел да има баланс, наскоро в Полша министър председател стана Доналд Туск, който е доста по-голям другар на Киев от своя предходник, а и у нас от няколко месеца най-сетне имаме държавно управление за чиято външна политика не се постанова да се срамим.
Кошмарът Бахмут и касапницата Авдеевка
Двете борби, с отдалеченост няколко месеца една от друга, се оказаха най-коментираните чисто военни събития, случили се на фронта в Украйна. Първата приключи с пирова победа на руснаците, тъй като бе тотално обезкървено най-боеспособното им съединяване – ЧВК „ Вагнер “. А това в последна сметка докара до ликвидирането му, както и породи упоменатия към този момент протест на Пригожин. Да не приказваме, че на останалите съветски елементи им трябваха доста седмици, с цел да възстановят най-малко отчасти своята боеспособност. А и скоро по-късно украинците съумяха посредством серия от контраатаки да си възвърнат немалка част от изгубените територии в региона на града.
Авдеевка е към момента стълкновение в развиване, само че загубите на агресорите са такива, че тези които нарекоха мястото Русомелачка са съумели да синтезират в една дума протичащото се там.
И Бахмут, и Авдеевка са на първо място индикатори за това, какъв брой разнообразни са военните философии на двете противоборстващи армии и на политическите управления на съответните страни. При руснаците значима е успеха, а каква е цената в човешки животи – това е безусловно без значение. „ Мы за ценой не постоим “, както се пееше в една известна руска военна ария. При украинците е тъкмо противоположното – всеки живот е значим, а бойното поле е за това, с цел да се нанасят оптимално тежки загуби на съперника. И не е наложително да се завладява или овладява нещо единствено и единствено, с цел да покажат по новините по какъв начин се развява знаме над руините му. На вас оставам да решите коя от двете концепции дава отговор на духа и действителностите на нашето време.
Превъзходството на западното оръжие
Сраженията през тази година по безапелационен метод демонстрираха тоталното предимство в съвсем всички категории на западните оръжейни системи над съветските. Ракетите „ Хаймарс “ от дълго време са се трансформирали в призрачен сън за агресорите, само че през последните месеци към тях се прибавиха и по-мощните Storm Shadow, а най-после тежката си дума споделиха и ATACMS. Противовъздушна отбрана системите Patriot, IRIS-T и NASAMS повече от надеждно пазят най-големите украински градове и най-важните обекти в страната.
На бойното поле руснаците имат неколкократно предимство във връзка с количеството артилерия, само че ЗСУ пък ги превъзхождат качествено. Произведените в редица западни страни оръдия стрелят по-надалеч, по-точно, по-ефективно, по-бързо и са извънредно маневрени. А какво да кажем за американските касетъчни муниции, толкоз коментирани първоначално, които косят наред съветската пехота. Руснаците се пробват да компенсират налегналият ги снаряден апетит с засилено произвеждане, а също и посредством импорт, само че доста от получените севернокорейски амуниции се оказаха с толкоз ниско качество, че са си напряко рискови за приложимост. Имаше случаи когато докараните от далечна КНДР снаряди избухваха в цевите на оръдията или тръбите на реактивните установки. Толкоз за „ качеството “ на продуктите създавани в изискванията на рабски труд и превъзходството на комунизма/социализма над капитализма.
И не мога да не каже няколко думи за бронираната техника. В началото на годината шумно обявеното идване на фронта на огромен брой американски, английски, шведски, френски, немски и други танкове и бронетранспортьори породи огромни очаквания измежду поддръжниците на Украйна, както и съответните полемики в медиите и мрежата. Още тогава показах, че никой от тях не е изцяло невредим и ще станем очевидци на неизбежните в такива случаи загуби. В последна сметка по този начин и стана. По значимото, обаче, е че - от танковете досега се регистрирани като изумени 28 немски и шведски Леопарда, 1 английски Челинджър и 4 френски AMX, като даже не е ясно какъв брой от тях след това са ремонтирани и върнати в строя, а и в множеството случаи екипажите им оцеляват. Именно последното е от изключителна значимост, тъй като нищо не може да размени опита, подготовката и най-много човешкият живот. Да не приказваме, че като цяло при осъществяване на бойни задания западните машини демонстрират забележителна успеваемост. Руските танкове и бронетранспортьори, пък, биват унищожавани по десетки дневно, а я като че ли преднамерено са проектирани по този начин, че когато бъдат улучени възможностите на екипажа да оцелее са минималнии.
Руската война против украинската цивилна инфраструктура
Тя бе отприщена предходната есен, когато руснаците започнаха да нанасят постоянни удари по украинските електроцентрали преследвайки простичката концепция да накарат всички в страната да живеят на студено. Няма смисъл да разясня моралната страна на въпроса, настрана че това си е чиста проба военно закононарушение, само че след първичния потрес, украинците последователно се оправиха, частично с външна помощ, частично с помощта на усъвършенстваната работа на тяхното Противовъздушна отбрана. През лятото, руснаците продължиха с подлостите, като този път техен приоритет стана украинският износ на зърно.
И в този случай в Киев последователно откриха работещи решения, а по-важното е че си направиха съответните заключения. Благодарение на тях към началото на тази зима в Украйна има доста повече системи за Противовъздушна отбрана, а и руснаците май поизчерпаха ракетните ресурси.
Асиметричната война
Асиметрична тактика се назовава този метод, при който свеждаш до абсолютния най-малко борбата със мощните страни на съперника, като в същото време му нанасяш удари по неговите слаби места. Бидейки по-слаба във връзка с бройка и запаси, Украйна изцяло разумно заложи на подобен жанр тактика и по всичко проличава, че се оправя повече от отлично.
Най-открояващият се детайл в украинската асиметрична война несъмнено е неспиращата нито за момент акция против съветската логистика. Нанасят се удари против казарми, ремонтни фабрики, военни бази, огромни хранилища за гориво, боеприпаси и оръжие, мостове. Включително Кримският мост, който беше още веднъж изваден от строя. Това, без подозрение, доста понижава опциите на съветските сили на бойното поле и нарушава проектите им.
Друг значим детайл в асиметричната тактика на Киев е нанасянето на удари надълбоко в съветския гръб, било то посредством дронове, или посредством добре развитата мрежа от специфични сътрудници. Безпилотните апарати нападнаха сполучливо военни бази, летища, фабрики, хранилища, че даже и самият Кремъл. Агентите също имаха редица сполучливи интервенции, като се стартира от ликвидирането на предателите-пропагандатори Татарски и Кива и се приключи с взривяването на влакови композиции пренасящи гориво чак в отдалечен Байкал.
Взривяването на Каховската електроцентрала
Вероятно към този момент сте не запомнили за него, само че няма по какъв начин да не загатна и това военно закононарушение осъществено от Путин и ордата му, което действително с нищо не промени обстановката на бойното поле, само че ще има тежки екологични последствия за целия регион.
В последна сметка това освен не спря украинците от основаването на нови плацдарми на южния бряг на Днепър, само че те по всяко възможност и ще се окажат главен източник на главоболия и неприятности за Москва през идната година.
Засилващата се европейска помощ за Украйна
Една от най-коментираните тематики в последно време е изчерпването на пакета американска военна помощ за Украйна и невъзможността към този момент да се гласоподава нов подобен заради вътрешнополитическите различия в американския парламент. Да това, несъмнено, е неприятна новина като за Киев, по този начин и за всичките му съдружници и поддръжници. От друга страна, неволята постоянно е била една от най-хубавите учители и може би в Европа най-сетне се стреснаха и схванаха някои значими истини. Като, да вземем за пример - че мир не може да има до момента в който Путин е в позиция да диктува неговите условия, че съветската опасност за Стария континент е действителна, а не мнима и че на московския деспот по принцип не може да се има вяра.
Именно за това в последно време се обрисува ясна наклонност за увеличение на помощта за Украйна, както от обособени страни, в това число и такива нечленуващи) в Европейски Съюз като Канада, Япония, Корея, Англия и Норвегия, по този начин и от Евросъюза като цяло.
Започвам обобщаващия ми коментар за развоя на войната в Украйна със необичайно възприятие на вътрешно раздвояване. От една страна, идните светли празници подготвят към разпределяне, наслада, благополучие и нравствен покой. От друга страна, по какъв начин да се отпуснеш, когато знаеш, че някъде близо до тук страдат и умират хора, които действително не са нещо по-различно от нас и не желаят нищо повече от това към което се стремим и желаем ние.
И най-много - по какъв начин да обобщаваш нещо, на което краят му не се вижда и никой не знае по кое време и по какъв метод ще завърши. И въпреки всичко, позволете ми да опитам частично, тъй като точно това се чака от мен и частично, тъй като откровено ми се желае да сложим точка на отминаващата толкоз динамична година и да стартираме начисто новата.
И по този начин, кои са най-важните акценти и заключения от миналата военна година?
Нереализираните очаквания на украинското контранастъпление.
Вероятно си спомняте, предходната година по това време какъв брой доста звук се вдигаше при оповестяването на следващата нова партида съвременни западни оръжия, които предстоеше да бъдат предадени на ЗСУ (украинските въоръжени сили) и какви огромни очаквания се разпореждаха на тях. Всеобщото чувство бе, че всичко върви както би трябвало откъм подготовка, логистика и обмисляне и би трябвало единствено едно финално изпитание, с цел да се пробие съветският фронт където би трябвало и той да рухне.
Е, оказа се, че това изобщо не е по този начин. Западните оръжия бяха по-скоро малко, а някои, като самолетите, не се появиха изобщо. В последна сметка положителната остаряла защита основана на такива простички неща като дълбоки окопи, бункери, минни полета и артилерия към момента работи, освен това добре. Реално видяно, украинската контраатака към момента продължава, само че темповете ѝ са такива, че за бърз пробив към Азовско море, каквато бе задачата, сега може единствено да се мечтае. Остава, обаче, една огромна въпросителна – не бе ли шумно обявеното контранастъпление прекалено много натоварено с нереалистични упования от егоистични политици, които по този метод го трансфораха в един огромен медиен балон?
Бунтът на Пригожин
Случи се през лятото, а към този момент ми се коства, че бе толкоз от дълго време, че за малко да го изпусна да го включа в листата си. Ако би трябвало да го обобщя накратко – това бе пропуснатият извънреден късмет да се постави по едно и също време завършек на касапницата в Украйна и на тиранията в Москва. Просто Пригожин не се оказа духовно и интелектуално на висотата на историческата опция, която ориста му даде. И изцяло разумно - заплати за това с живота си.
Последното пък за следващ път ни подсети какъв брой отмъстително е съществото, узурпирало властта в Кремъл – то забавя, само че не не помни. А у нас (и по света) към момента се намират хора, които наивно си мислят, че то може да е страна в едни възможни мирни договаряния.
Разгромът на съветския Черноморски флот
Потопяването на крайцера „ Москва “ през април 2022 година от мнозина евентуално е било признато като щастливо (или нещастно – въпрос на пристрастие) стичане на събитията. Това, което се случи през отминаващата година, обаче, по-скоро приказва за системно и дейно обмисляне от страна на ЗСУ на изтреблението на съветската ескадра, в сравнение с за повтаряща се серия от случайности. Руските кораби бяха преследвани по море от дронове, бяха атакувани в базите им и дори в ремонтните фабрики, радарите и Противовъздушна отбрана системите пазещи Крим биваха методично унищожавани, а за похлупак на всичко щабът на флота в Севастопол бе ударен непосредствено с крилати ракети.
Всичко това принуди в последна сметка Москва да изтегли съвсем всичките си кораби в базите по крайбрежията на Северен Кавказ, надявайки се че там ще бъдат по-малко уязвими. Което ми припомня с какво се е занимавал Черноморският флот на Сталин през Втората Световна Война. Ами отново със същото – понасял е тежки загуби и се е криел по кавказките пристанища. Нищо ново под слънцето.
Негово величество - дронът
Това че дроновете играят забележителна роля в актуалните военни спорове бе ясно надалеч преди на господин Путин да му хрумне безумната концепция да атакува съседите си. Но това, че те са в положение да играят една от основните функции в актуалните войни, стана дефинитивно ясно едвам през актуалната година. И това, евентуално, е било безспорен потрес за мнозина, правещи кариера във военна сфера. И сигурно е предиздвикало най-блестящите мозъци в щабовете на армиите по целия свят да премислят концепциите си за водене на пердах.
С огромна доза убеденост може да се твърди, че за пръв път от 80 години насам на бойното поле се появява на ниска цена и простичко оръжие, което освен е всеобщо и налично, само че и е в положение да нанесе колосални вреди несъпоставими с ниската му индустриална цена.
В заключителната фаза на Втората Световна Война това е бил, портативен противотанков гранатомет станал причина за унищожаването на хиляди руски и съюзнически танкове. В наши дни пък тази смъртоносна чест се е паднала на така наречен FPV-дронове, дребни летящи механични гадинки с прикрепени към тях с тиксо гранати. Възнамерявам да пиша още по тематиката евентуално идващият път, а към този момент ще ви подам малко информация за размисъл. Цената на типичен натовски 155-мм артилерийски снаряд върви сред 1000 и 3000 $ броя, създава се в специфични фабрики, а сега търсенето е такова, че отстъпки в цените могат да се договорят единствено при поръчки за количества над 10 хиляди. Да не приказваме, че даже и да имате парите, може да не ви извърнат внимание, просто тъй като всички са се наредили на опашката на чакащите. Комбинацията дрон + противотанкова граната коства най-много 1000 $, може да се сглоби и като единична численост на кухненска маса и за разлика от снаряда постоянно доближава задачата.
Реалностите на позиционната война
Ако има нещо, което е изненадало неприятно безспорни всички, това е че войната зацикли и доближи някаква неуместна равновесно-статична фаза, невиждана на нашия континент от повече от 100 години насам, т.е. от кошмарната Първа Световна Война. Близка развръзка не се вижда, а напредъкът на която и да е от страните на бойното поле в най-хубавия случай е няколкостотин метра дневно. Напълно разумно, на напред във времето излязоха оръжия, на които в последните разновидности на доктрините на генералните щабове бе отредена второстепенна, поддържаща роля – артилерията и мините. Оръдията гълтат толкоз доста снаряди, че управленията и на двете противоборстващи страни от много време живеят в положение на непрекъснат стрес от кое място да намерят още. Мините, още едно извадено от нафталина на историята класическо оръжие, пък се оказаха още едно на ниска цена средство, способно да обезвреди всяка опасност - от въоръжен до зъби боец до танк, струващ милиони долари.
За директните участници в позиционната война - бойците в окопите - тя има напълно други измерения, най-много от битово и психическо естество. Това е и водата в траншеите, и влагата, и студът, и снегът, и жегата, и ордите от мишки, и консервираната храна, и стресът от незнайното.
Това са и непрекъснатите обстрели, и ръкопашните битки, и евакуацията на ранените (когато е допустима и стига да не е закъсняла), и труповете на враговете и другарите, и гибелта, която дебне отвред - било то от снайпер или от недейно дохвърчал от горната страна снаряд, и най-много - от дрон.
Бойна авиация? Това е за богатите
Една от аргументите заради която украинското нахлуване се развива толкоз постепенно, а съветското на процедура по никакъв начин, е отсъствието на обилни Военновъздушни сили (военно-въздушни сили) и у двата съперника. Украинците в най-хубавия случай имат разполагаем няколко десетки изправни машини от всички типове (изтребители, бомбардировачи, щурмови), както и сходен брой ударни хеликоптери, което, както и да го погледнем, си е изцяло незадоволително за водене на каквито и да е обилни настъпателни интервенции. Руснаците, най-малко на хартия, имат неколкократно предимство в това отношение, само че както е известно и те не са доста преуспели във въздушната война.
Действията и на украинските, и на съветските Военновъздушни сили, вършат усещане най-много със своята нерешителност. На процедура ставаме очевидци на нещо невиждано в историята на модерните войни – водачите под паника се опасяват да летят над вражеска територия. Когато извършват задача, те просто се приближават до предния край, изстрелват бомбите и ракетите си от разстояние и по-късно незабавно се стремят да се махнат от там, с цел да не попаднат под ударите на противниковата противовъздушна защита. Американските и другите натовски военни съветници сякаш най-сетне си дадоха сметка за какво доста от рекомендациите им са неприложими на украинска почва – никоя от армиите на богатите страни не би подхванала огромна интервенция, в случай че преди този момент не би смазала с авиацията си всичко пред нея, даже и за задачата да би трябвало да изпълнят хиляди бойни полети. Откъде руснаци и украинци, обаче, да вземат толкоз доста самолети? Ами от на никое място. И двете страни са по-скоро небогати, а един военен аероплан коства милиони, подготовката на водач – също. Затова и в обозримо бъдеще броят на изпълнените бойни полети в украинското небе ще си остане нищожен – няколко десетки дневно.
Факторът Орбан
Според моето изследване за задачите на актуалната публикация, най-търсеното име на политик в Гугъл през миналите дванайсет месеца е това на украинския президент Зеленски. Дотук, както се споделя, без изненади. Следват Байдън (САЩ), Моди (Индия), Си Дзинпин (Китай) и така нататък Ако нещо ме учуди, то това е отсъствието на Путин в десетката. Явно хората освен всеобщо го ненавиждат, само че най-много го намират за толкоз отегчителен и предсказуем, че не считат за належащо да си губят времето с него. Скритият план на всичко това, обаче, бе да видя какъв брой високо в търсачката е достигнал „ комплицираната персона “ Виктор Орбан. Е, няма повече да се заигравам с вашето любознание – на 10-то място е. Главният въпрос, обаче, е не дали тази известност е заслужена, а докога господин Орбан ще подкопава единството в общия европейски дом. Тази година той се нарежда толкоз на североизток, че съвсем изскочи от картата очертаваща контурите на Европейски Съюз.
Да не приказваме, че с всяко свое последващо решение и дума той наподобява от ден на ден про-Путин. Стигна се до такава степен, че на общите съвещания на ръководителите на страните-членки водачите на останалите страни демонстративно да го отбягват, а някои високопоставени политици да търсят легални административни и юридически малки врати за заобикаляне на станалото обичайно унгарско несъгласие във връзка с всичко обвързвано с Украйна.
Възход на популистите?
Вбесяващото държание на Орбан, успехите на Фицо в Словакия и на Вилдерс в Нидерландия, и връщането на обичайно непредсказуемия Тръм на политическата сцена в Съединени американски щати дадоха на мнозина съображение да настояват, че обединението на демократичните страни помагащи на Украйна е на път съществено да се пропука и даже да рухне. Така ли е, обаче, в реалност? С изключение на прословутия Орбан, който явно страда от синдрома Canis Fidelis (вярното куче) на Путин, всички други са по-скоро хитреци и тарикати-използвачи, в сравнение с откровени идейни водачи. Освен това, като че ли с цел да има баланс, наскоро в Полша министър председател стана Доналд Туск, който е доста по-голям другар на Киев от своя предходник, а и у нас от няколко месеца най-сетне имаме държавно управление за чиято външна политика не се постанова да се срамим.
Кошмарът Бахмут и касапницата Авдеевка
Двете борби, с отдалеченост няколко месеца една от друга, се оказаха най-коментираните чисто военни събития, случили се на фронта в Украйна. Първата приключи с пирова победа на руснаците, тъй като бе тотално обезкървено най-боеспособното им съединяване – ЧВК „ Вагнер “. А това в последна сметка докара до ликвидирането му, както и породи упоменатия към този момент протест на Пригожин. Да не приказваме, че на останалите съветски елементи им трябваха доста седмици, с цел да възстановят най-малко отчасти своята боеспособност. А и скоро по-късно украинците съумяха посредством серия от контраатаки да си възвърнат немалка част от изгубените територии в региона на града.
Авдеевка е към момента стълкновение в развиване, само че загубите на агресорите са такива, че тези които нарекоха мястото Русомелачка са съумели да синтезират в една дума протичащото се там.
И Бахмут, и Авдеевка са на първо място индикатори за това, какъв брой разнообразни са военните философии на двете противоборстващи армии и на политическите управления на съответните страни. При руснаците значима е успеха, а каква е цената в човешки животи – това е безусловно без значение. „ Мы за ценой не постоим “, както се пееше в една известна руска военна ария. При украинците е тъкмо противоположното – всеки живот е значим, а бойното поле е за това, с цел да се нанасят оптимално тежки загуби на съперника. И не е наложително да се завладява или овладява нещо единствено и единствено, с цел да покажат по новините по какъв начин се развява знаме над руините му. На вас оставам да решите коя от двете концепции дава отговор на духа и действителностите на нашето време.
Превъзходството на западното оръжие
Сраженията през тази година по безапелационен метод демонстрираха тоталното предимство в съвсем всички категории на западните оръжейни системи над съветските. Ракетите „ Хаймарс “ от дълго време са се трансформирали в призрачен сън за агресорите, само че през последните месеци към тях се прибавиха и по-мощните Storm Shadow, а най-после тежката си дума споделиха и ATACMS. Противовъздушна отбрана системите Patriot, IRIS-T и NASAMS повече от надеждно пазят най-големите украински градове и най-важните обекти в страната.
На бойното поле руснаците имат неколкократно предимство във връзка с количеството артилерия, само че ЗСУ пък ги превъзхождат качествено. Произведените в редица западни страни оръдия стрелят по-надалеч, по-точно, по-ефективно, по-бързо и са извънредно маневрени. А какво да кажем за американските касетъчни муниции, толкоз коментирани първоначално, които косят наред съветската пехота. Руснаците се пробват да компенсират налегналият ги снаряден апетит с засилено произвеждане, а също и посредством импорт, само че доста от получените севернокорейски амуниции се оказаха с толкоз ниско качество, че са си напряко рискови за приложимост. Имаше случаи когато докараните от далечна КНДР снаряди избухваха в цевите на оръдията или тръбите на реактивните установки. Толкоз за „ качеството “ на продуктите създавани в изискванията на рабски труд и превъзходството на комунизма/социализма над капитализма.
И не мога да не каже няколко думи за бронираната техника. В началото на годината шумно обявеното идване на фронта на огромен брой американски, английски, шведски, френски, немски и други танкове и бронетранспортьори породи огромни очаквания измежду поддръжниците на Украйна, както и съответните полемики в медиите и мрежата. Още тогава показах, че никой от тях не е изцяло невредим и ще станем очевидци на неизбежните в такива случаи загуби. В последна сметка по този начин и стана. По значимото, обаче, е че - от танковете досега се регистрирани като изумени 28 немски и шведски Леопарда, 1 английски Челинджър и 4 френски AMX, като даже не е ясно какъв брой от тях след това са ремонтирани и върнати в строя, а и в множеството случаи екипажите им оцеляват. Именно последното е от изключителна значимост, тъй като нищо не може да размени опита, подготовката и най-много човешкият живот. Да не приказваме, че като цяло при осъществяване на бойни задания западните машини демонстрират забележителна успеваемост. Руските танкове и бронетранспортьори, пък, биват унищожавани по десетки дневно, а я като че ли преднамерено са проектирани по този начин, че когато бъдат улучени възможностите на екипажа да оцелее са минималнии.
Руската война против украинската цивилна инфраструктура
Тя бе отприщена предходната есен, когато руснаците започнаха да нанасят постоянни удари по украинските електроцентрали преследвайки простичката концепция да накарат всички в страната да живеят на студено. Няма смисъл да разясня моралната страна на въпроса, настрана че това си е чиста проба военно закононарушение, само че след първичния потрес, украинците последователно се оправиха, частично с външна помощ, частично с помощта на усъвършенстваната работа на тяхното Противовъздушна отбрана. През лятото, руснаците продължиха с подлостите, като този път техен приоритет стана украинският износ на зърно.
И в този случай в Киев последователно откриха работещи решения, а по-важното е че си направиха съответните заключения. Благодарение на тях към началото на тази зима в Украйна има доста повече системи за Противовъздушна отбрана, а и руснаците май поизчерпаха ракетните ресурси.
Асиметричната война
Асиметрична тактика се назовава този метод, при който свеждаш до абсолютния най-малко борбата със мощните страни на съперника, като в същото време му нанасяш удари по неговите слаби места. Бидейки по-слаба във връзка с бройка и запаси, Украйна изцяло разумно заложи на подобен жанр тактика и по всичко проличава, че се оправя повече от отлично.
Най-открояващият се детайл в украинската асиметрична война несъмнено е неспиращата нито за момент акция против съветската логистика. Нанасят се удари против казарми, ремонтни фабрики, военни бази, огромни хранилища за гориво, боеприпаси и оръжие, мостове. Включително Кримският мост, който беше още веднъж изваден от строя. Това, без подозрение, доста понижава опциите на съветските сили на бойното поле и нарушава проектите им.
Друг значим детайл в асиметричната тактика на Киев е нанасянето на удари надълбоко в съветския гръб, било то посредством дронове, или посредством добре развитата мрежа от специфични сътрудници. Безпилотните апарати нападнаха сполучливо военни бази, летища, фабрики, хранилища, че даже и самият Кремъл. Агентите също имаха редица сполучливи интервенции, като се стартира от ликвидирането на предателите-пропагандатори Татарски и Кива и се приключи с взривяването на влакови композиции пренасящи гориво чак в отдалечен Байкал.
Взривяването на Каховската електроцентрала
Вероятно към този момент сте не запомнили за него, само че няма по какъв начин да не загатна и това военно закононарушение осъществено от Путин и ордата му, което действително с нищо не промени обстановката на бойното поле, само че ще има тежки екологични последствия за целия регион.
В последна сметка това освен не спря украинците от основаването на нови плацдарми на южния бряг на Днепър, само че те по всяко възможност и ще се окажат главен източник на главоболия и неприятности за Москва през идната година.
Засилващата се европейска помощ за Украйна
Една от най-коментираните тематики в последно време е изчерпването на пакета американска военна помощ за Украйна и невъзможността към този момент да се гласоподава нов подобен заради вътрешнополитическите различия в американския парламент. Да това, несъмнено, е неприятна новина като за Киев, по този начин и за всичките му съдружници и поддръжници. От друга страна, неволята постоянно е била една от най-хубавите учители и може би в Европа най-сетне се стреснаха и схванаха някои значими истини. Като, да вземем за пример - че мир не може да има до момента в който Путин е в позиция да диктува неговите условия, че съветската опасност за Стария континент е действителна, а не мнима и че на московския деспот по принцип не може да се има вяра.
Именно за това в последно време се обрисува ясна наклонност за увеличение на помощта за Украйна, както от обособени страни, в това число и такива нечленуващи) в Европейски Съюз като Канада, Япония, Корея, Англия и Норвегия, по този начин и от Евросъюза като цяло.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ