Емоционални спомени за легендарна победа
Осем другари на седемкратния международен първенец във Формула 1 Михаел Шумахер си спомниха за първата му победа в най-престижната моторна конкуренция и описаха пред „ Билд ” по какъв начин са я претърпяли. Тази седмица се навършиха 25 години от този триумф на пистата „ Спа ” за Гран при на Белгия. На 29 август 1992 година тогава 20-годишният немец започва трети след любимците Найджър Менсъл и Рикардо Патрезе, само че ги изпреварва. Решаваща се оказва 30-ата обиколка, когато Шуми сменя гумите и поставя самоуверено сликове, а болидите на Уилямс губят време със своите гуми за дъжд. В 34-ата минута Шумахер със своя Бенетон ги задминава и подпечатва първата си победа, след която следват още 90 рекордни триумфа.
Вили Вебер (мениджър на Шумахер): „ Надявахме се да сме измежду първите 10. Той беше нервозен при излизането на пистата. Не говореше доста преди надпреварата, беше разчувствуван. Може би е чувствал, че ще се случи нещо изключително. След това го видях толкоз прочувствен, както рядко се случваше. На лицето му беше изписан въпросът: „ Аз ли съм в действителност спечелилият? ” След това бързо импровизирахме празненства. Повечето от околните му другари бяха там, тъй като Керпен е зад ъгъла. Всичко се случи толкоз бързо. След това ни се случиха толкоз доста неща, че ни се зави свят ”.
Бърни Екълстоун (бивш необут на Формула 1 до началото на 2017 година): „ Спомням си след тази историческа победа в Спа за нощта преди първото му съревнование за Бенетон. Не затворих очи, преговарях до ранни зори той да напусне Джордан и да кара за Флавио в Бенетон. Видях, че идва един популярен международен първенец. Тръгнах си по-рано от пистата, чаках обаче на летището, до момента в който чуя резултата. Предполагах, че той ще завоюва в тази неделя. Накрая на неговата кариера хората схванаха, че не Михаел не е единствено един победител, а едно положително момче ”
Хайко Васер (коментатор в телевизия RTL): „ Беше навалица, нищо не беше проведено като през днешния ден. Изведнъж имах Михаел пред микрофона. Пот и шампанско го обливаха, а той говореше на своя рейнски акцент и сподели: „ Насълзих се, нямам доверие, че може да се види, само че сълзите в действителност пристигнаха. Малко или доста това е домашно съревнование за мен, на 100 км е отдалечено от вкъщи ми ”. Още преди този момент го питах къде би трябвало да завоюва, с цел да повярва, а той сподели: „ Навсякъде ”.
Юрген Дилк (подпомага тогава Шуми финансово): „ Михаел настояваше да отида на това съревнование в Спа. В неделята преди конкуренцията закусвахме. Той имаше своята купичка мюсли пред себе си и бе нервозен. Въпреки това беше доста положителен. Той сподели: „ Колата е добра, подготовката беше добра. Може да стане нещо ”. Грижех се тогава за нашите почитатели. Той ми викаше в тълпата: „ Ще намина по-късно ”. Екипът му от Бенетон не го пускаше. Феновете не са плакали толкоз доста, както тогава ”.
Флавио Бриаторе (шеф на Бенетон тогава): „ Вярвахме в него, той вярваше в мен и тима. Тази първа победа бе резултат от неговия огромен гений, неговото възприятие за отговорност и екипен дух, който незабавно бе генериран при нас от него. Той беше толкоз изтощен след надпреварата, че плачеше в гаража и прегръщаше всеки. Ние бяхме изцяло сюрпризирани, тъй като преди този момент той доста контролираше страстите си. Никога не бяхме го виждали подобен преди този момент, само че по-късно се случваше по-често.
Пат Самъндс (състезателен инженер на Шуми през 1992 година): „ Целият сезон бе по-различен от неговия първи. Михаел промени всичко и тества всичко с колата в петъка и съботата на този уикенд. Той промени и неговата техника в неделя заран. Изведнъж той вярваше толкоз доста в колата, както в никакъв случай преди този момент. След загряващата обиколка ми сподели: „ Ще бъде добре през днешния ден ”. Михаел и аз вярвахме сляпо, а когато той влезе в бокса при изменчивото време, знаех, че това е точният миг. Така и беше. Смяната на гумите му донесе и успеха. Беше победа на интелигентността, беше неговата победа ”.
Рос Браун (технически началник на Шуми тогава): „ Тази неделя той сподели за първи път резултатът от неговите благоприятни условия. Познавай Михаел от края на 80-те години. Знаех, че първата успеха е единствено въпрос на време. „ Спа ” е писта, която за него по разнообразни аргументи постоянно е била най-хубавата, както бе и в това съревнование. Той в никакъв случай не правеше взаимни отстъпки. Неговото самочувствие бе без граници и след този победа стана още по-голямо. Той обаче знаеше от първото съревнование: „ Мога да печеля ”. И в персонален проект е занимателно момче.
Мартин Брандъл (съотборник на Шуми тогава): „ Беше това типично за „ Спа ” време. Мокри и студено, дъжд, без дъжд. Отпред бяха двата Уилямса, Михаел зад тях, по-късно аз. Пистата изсъхваше на някои места. Изведнъж Михаел излетя на един завой пред мен на тревата, счупи си предното крило и все пак реши да смени гумите със сликове след една обиколка. Михаел беше интелигентен. Той видя това, което не можах да видя. Балончета на моите гуми за дъжд. Реши незабавно да влезе в бокса. Там стояха плануваните за мен сликове. Той ги получи и завоюва. Всички знаеха, че той ще стане популярен! ”.
Вили Вебер (мениджър на Шумахер): „ Надявахме се да сме измежду първите 10. Той беше нервозен при излизането на пистата. Не говореше доста преди надпреварата, беше разчувствуван. Може би е чувствал, че ще се случи нещо изключително. След това го видях толкоз прочувствен, както рядко се случваше. На лицето му беше изписан въпросът: „ Аз ли съм в действителност спечелилият? ” След това бързо импровизирахме празненства. Повечето от околните му другари бяха там, тъй като Керпен е зад ъгъла. Всичко се случи толкоз бързо. След това ни се случиха толкоз доста неща, че ни се зави свят ”.
Бърни Екълстоун (бивш необут на Формула 1 до началото на 2017 година): „ Спомням си след тази историческа победа в Спа за нощта преди първото му съревнование за Бенетон. Не затворих очи, преговарях до ранни зори той да напусне Джордан и да кара за Флавио в Бенетон. Видях, че идва един популярен международен първенец. Тръгнах си по-рано от пистата, чаках обаче на летището, до момента в който чуя резултата. Предполагах, че той ще завоюва в тази неделя. Накрая на неговата кариера хората схванаха, че не Михаел не е единствено един победител, а едно положително момче ”
Хайко Васер (коментатор в телевизия RTL): „ Беше навалица, нищо не беше проведено като през днешния ден. Изведнъж имах Михаел пред микрофона. Пот и шампанско го обливаха, а той говореше на своя рейнски акцент и сподели: „ Насълзих се, нямам доверие, че може да се види, само че сълзите в действителност пристигнаха. Малко или доста това е домашно съревнование за мен, на 100 км е отдалечено от вкъщи ми ”. Още преди този момент го питах къде би трябвало да завоюва, с цел да повярва, а той сподели: „ Навсякъде ”.
Юрген Дилк (подпомага тогава Шуми финансово): „ Михаел настояваше да отида на това съревнование в Спа. В неделята преди конкуренцията закусвахме. Той имаше своята купичка мюсли пред себе си и бе нервозен. Въпреки това беше доста положителен. Той сподели: „ Колата е добра, подготовката беше добра. Може да стане нещо ”. Грижех се тогава за нашите почитатели. Той ми викаше в тълпата: „ Ще намина по-късно ”. Екипът му от Бенетон не го пускаше. Феновете не са плакали толкоз доста, както тогава ”.
Флавио Бриаторе (шеф на Бенетон тогава): „ Вярвахме в него, той вярваше в мен и тима. Тази първа победа бе резултат от неговия огромен гений, неговото възприятие за отговорност и екипен дух, който незабавно бе генериран при нас от него. Той беше толкоз изтощен след надпреварата, че плачеше в гаража и прегръщаше всеки. Ние бяхме изцяло сюрпризирани, тъй като преди този момент той доста контролираше страстите си. Никога не бяхме го виждали подобен преди този момент, само че по-късно се случваше по-често.
Пат Самъндс (състезателен инженер на Шуми през 1992 година): „ Целият сезон бе по-различен от неговия първи. Михаел промени всичко и тества всичко с колата в петъка и съботата на този уикенд. Той промени и неговата техника в неделя заран. Изведнъж той вярваше толкоз доста в колата, както в никакъв случай преди този момент. След загряващата обиколка ми сподели: „ Ще бъде добре през днешния ден ”. Михаел и аз вярвахме сляпо, а когато той влезе в бокса при изменчивото време, знаех, че това е точният миг. Така и беше. Смяната на гумите му донесе и успеха. Беше победа на интелигентността, беше неговата победа ”.
Рос Браун (технически началник на Шуми тогава): „ Тази неделя той сподели за първи път резултатът от неговите благоприятни условия. Познавай Михаел от края на 80-те години. Знаех, че първата успеха е единствено въпрос на време. „ Спа ” е писта, която за него по разнообразни аргументи постоянно е била най-хубавата, както бе и в това съревнование. Той в никакъв случай не правеше взаимни отстъпки. Неговото самочувствие бе без граници и след този победа стана още по-голямо. Той обаче знаеше от първото съревнование: „ Мога да печеля ”. И в персонален проект е занимателно момче.
Мартин Брандъл (съотборник на Шуми тогава): „ Беше това типично за „ Спа ” време. Мокри и студено, дъжд, без дъжд. Отпред бяха двата Уилямса, Михаел зад тях, по-късно аз. Пистата изсъхваше на някои места. Изведнъж Михаел излетя на един завой пред мен на тревата, счупи си предното крило и все пак реши да смени гумите със сликове след една обиколка. Михаел беше интелигентен. Той видя това, което не можах да видя. Балончета на моите гуми за дъжд. Реши незабавно да влезе в бокса. Там стояха плануваните за мен сликове. Той ги получи и завоюва. Всички знаеха, че той ще стане популярен! ”.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ