Осъдените в беларуските затвори полагат принудителен труд. Особено тежки и

Осъдените в беларуските затвори поставят насилствен труд. Особено тежки и унизителни са изискванията за политическите пандизчии. Безскрупулната власт даже извлича облаги. Бивши пандизчии описват какво са претърпели.

" Условията на труд са напряко рабски ", споделя някогашната политическа затворничка Наталия Херше. Лежала е в женския затвор в Гомел поради присъединяване си в протестно шествие в Минск. В пандиза работела като като шивачка, без да разполага с най-необходими неща: " Имаше единствено шевна машина и нормално дървено столче. Само някои получаваха обувки, въпреки че те са наложителни съгласно разпоредбите за отбрана на труда. Работехме по шест часа дневно с две почивки от пет до 10 минути ", спомня си опозиционерката.

Затворът, в който Наталия е лежала, създава дрехи за беларуските правоприлагащи органи. Но Наталия отказала да шие униформи. Заради това била осъдена да не получава пратки и да не може да беседва по телефона със фамилията си. Била е преместена в изолатор. В последна сметка ѝ се наложило да шие работни облекла за строителна компания.

Дисциплинарни санкции и удължение на присъди

В същия затвор излежава присъдата си и. Тя е лице на опозиционното придвижване от лятото на 2020 година. Организацията ѝ упреква в изборни измами президента Александър Лукашенко, който ръководи страната от 1994 година.
Редакцията предлага
Всички,, са задължени да работят. Те нямат право да отхвърлят полагането на труд. В противоположен случай рискуват да бъдат подложени на дисциплинарни санкции или на удължение на присъдата. Василий Завадский, който е работил в системата на пандизите в продължение на съвсем 25 години и е създател на организация, защитаваща правата на пандизчиите, разказва всекидневната работа по следния метод: 40 часа заплатен труд на седмица, неплатена работа в двора и градината без трудов контракт, високи правила и ниско възнаграждение. " Затворниците не могат да избират какво да работят. Те не могат да се срещнат с правата си и да ги пазят ", споделя правозащитникът, който е и доктор.

Тежък и зле заплатен труд

" Първата ми месечна заплата в действителност ме впечатли: 6, 66 рубли (тоест към 1,80 евро) ", споделя с подигравка Наталия Херше. Банковият управител и политик Виктор Бабарико, считан за преуспяващ претендент по време на президентските избори през 2020 година, излежава 14-годишна присъда в пандиза в Новополоцк. Първоначално той бил заставен да работи по шест дни в седмицата като огняр в една пекарна, за което получавал по-малко от две рубли (или 0,56 евро). По-късно му било позволено да изготвя хлебни произведения. Работело се при съвсем непоносими условия на високите температури и неприятна вентилация.

Правозащитниците показват, че заплатите в беларуските затвори са извънредно ниски, в това число и тъй като от тях се удържат разноски за храна, облекло и даже за санкции. " За политическите пандизчии работата е средство за наказване. А за елементарните пандизчии работата несъмнено не е метод за превъзпитание и коригиране. Малко евентуално е някой да се промени, в случай че тежката и рискова работа не е обвързвана с материално стимулиране ", показва Павел Сапелко, юрист в беларуския правозащитен център " Вясна ".

Печалби за сметка на наказаните

Друга причина за потреблението на пандизчиите като евтина работна ръка е стремежът за облаги. В беларуската затворническа система има 15 заводи и 9 работилници. Осъдените се употребяват основно в секторите на дървообработването и металообработването, производството на облекло и обувки, селското стопанство и индустрията. Така да вземем за пример, те създават аварийни елементи за автомобилния цех на МАЗ в Минск, завода за трактори МТЗ и други заводи.

На уеб страницата на затворническата администрация има азбучник от 121 страници с създаваните специфични дрехи, барбекюта, павета, прозорци, мебели и дивани. Преди Западът да наложи наказания на Беларус някои от институциите даже изнасяха част от продукцията си отвън страната.

Наталия Херше - някогашна политзатворничка

Официалните държавни източници не разкриват информация за изискванията, при които наказаните работят. Бившата затворничка Наталия Херше споделя за тях: " Когато отивахме на работа, заварихме да работят по едно и също време пет-шест групи. В същото време се боядисваше и се усещаше доста мощна миризма на багра. На една жена ѝ стана неприятно, загуби схващане и падна сред шевните машини. Изведоха я на открито и поседя на една скамейка в продължение на половин час. След това трябваше да продължи да шие. След десетина минути още веднъж загуби схващане. Накрая повикаха кола за спешна помощ. Видях я три седмици по-късно. Тя ходеше с бастун, беше получила инсулт. "

Натиск над политическите пандизчии

Работата, която се разпределя на хора, лишени от независимост по политически аргументи, постоянно се употребява като средство за напън. Центърът " Вясна " показва случаи, в които политзатворници са изпращани да работят най-тежката работа – да вземем за пример да режат мокри дърва, ръчно да смъкват изолацията от кабели и да отделят метала от употребяваните автомобилни гуми.

" Подобни действия могат да бъдат квалифицирани като насилствен труд. Това се прави освен, с цел да се унижат пандизчиите, само че и с цел да се печелят пари от тях ", разяснява още правозащитникът Павел Сапелко.

****

Вижте и това видео на Дъждовни води:
Тихановская: " Ние няма да отстъпим, би трябвало да отстъпи Лукашенко ".