Орлин Горанов пред ФАКТИ : Всеки нов ден – е едно ново начало
Орлин ГОРАНОВ на 65!
Орлин Горанов е роден на 8.VІІІ.1957 година в Берковица. Един от най-талантливите и елегантни поп-изпълнители у нас. Започва от дете в детския хор " Бодра промяна ", по-късно пее към Ансамбъла на армията, където работи до 1985 година През 1990 година приключва Музикалната академия с оперно пеене. Орлин Горанов е единственият случай в българската музика, при който е звезда както в известната, по този начин и в оперната музика, публиката го дефинира като огромен актьор. Затова елегантното му присъединяване във всеки концерт изпълва присъстващите в залата с наслада и удивление.
Едно от емблематичните му осъществявания е на песента " Светът е за двама ".
Музикалната му заложба и превъзходните гласови данни са открити от Стефан Диомов по време на военната му работа в Ансамбъла на ГУСВ, чийто солист остава до 1985 година През годините, в които се организира състезанието " Мелодия на годината ", е един от водещите (от 1986 г.). През идващите няколко години се утвърждава измежду водещите артисти в българската известна музика. За основаването на елегантния му жанр способства и съдействието му с Александър Бръзицов.Едно от емблематичните му осъществявания е на песента „ Светът е за двама “ по музика на Мария Нейкова и текст на Димитър Точев, а измежду интернационалните му награди, които получава са: Голямата премия „ Златният Орфей “ и доста награди у нас и в Европа.
Музика за него са писали Зорница Попова, Тончо Русев, Морис Аладжем, Мария Нейкова, Стефан Диомов, Александър Йосифов, Александър Бръзицов, Кристиян Бояджиев, Вили Казасян, Иван Пеев, Атанас Косев и доста други.
Орлин Горанов ще взе участие в фамозния мюзикъл „ МАММА MIA! “ от Бени Андершон и Бьорн Улвеус, режисьор Пламен Карталов на фестивалите на Софийската опера „ Опера на върховете “ и „ Музи на водата “ на езерото Панчарево. Директорът на Националната опера получи особено позволение от създателите на мюзикъла да създаде своя идея за спектакъла и да предложим друга театрална интерпретация на великите песни на А BBА , което дефинира огромния триумф на „ MAMMA MIA! “ на българска сцена.
Орлин Горанов взе участие в спектаклите на мюзикъла в Белоградчик на 18, 19, 20 и 21 август . Участието на Орлин Горанов в „ MAMMA MIA! “ е гаранция за триумфа на представлението освен в Белоградчик, само че и на фестивала „ Музи на водата “. Там Орлин Горанов ще пее на 1, 2, 3 и 4 септември . Самият артист споделя за играта си в мюзикъла: „ Работата в него ми носи огромно наслаждение, по тази причина триумфът е сигурен! “
- Орлин Горанов на 65! Това по какъв начин ви звучи?! На мен ми е необичайно, тъй като нямате безусловно никакъв синхрон с тази цифра. Какво Ви е чувството за възраст?
- Да, а аз съм един а-синхронист! / Смее се!/. Все още не мога да дам разумно пояснение. Възрастта - е тази на която се чувстваш. Всичко останало е математика и статистика. Колкото по-малко човек обръща внимание на статистиката, толкоз по добре. Като дребен имах една обичана ария на „ Бийтълс “ – „ When I am 64! “ /Когато ще съм на 64/...Много готино звучеше от устата на тия луди младоци тогава, да си показват какво ще бъде, когато станеш на 64...Е, станах на 64, не си изгубих косата, не преставам да си пия вино, да се виждам с положителни другари и да провокирам позитивни страсти с цел да вървим напред. До по кое време и какъв брой далеко – единствено Господ знае.
- Толкова песни и арии сте изпял. Все отново - обичана песен, ария? Коя песен бихте желал да извършите?
- О, не знам какво бих желал да изпее още. Както се споделя при актьорите: „ може би към момента не съм изиграл своя Хамлет, или Отело “. Може би не съм изпял тази ария, която бих желал да изпея. Тези които останаха във времето са ми изцяло задоволителни. А от тези, които съм изпял, може би тази, която изпях преди към четиридесет години и това е: „ Светът е за двама “
- Ако би трябвало да се самопоздравите за юбилея с коя ария ще го сторите?
- С една от първите ми песни: „ Да стартираме всичко изначало “. Аз общо взето по този начин и упражнявам живота си, както се споделя : всяко заспиване е дребна гибел и всяко пробуждане е малко раждане . Така, че все ки нов ден – е едно ново начало . И по този начин върви моят живот.
- Планирате ли някоя нова ария?
- Нон-стоп върша нови песни. Даже в коронавирус ситуацията не спирах да създавам, не стопираме да работим. Направихме през тия две години плана „ Пеещи актьори “ на Игор Марковски - един букет от гласове на обичани актьори. В плана вземам участие и аз. Ще продължим в този дух и скоро ще създадем огромен концерт в зала 1 на НДК с сътрудниците от този план, и публиката ще има опцията да се наслаждения на доста хубава музика, единствено нови песни, а ние, артистите, чакаме цялостна зала.
- Поне една от песните би хте ли споделил? Която ви е най-присърце. ..
- Последните две песни: „ Дихание “, и обичаната ми нова ария - „ И “, по музика и текст на Игор Марковски и Косьо Филипов, Светльо Лобушки – хората, които сътвориха тази ария. Имаше спор по какъв начин да се споделя тази ария, и тогава Игор Марковски предложи да се споделя песента „ И “ – тъй като това „ И “ е една връзка, едно продължение.
- Музика за вас са писали доста композитори . Чии песни са най-чести в репертоара ви?
- Дълги години работих с Александър Бръзицов , светла му памет, който ни напусна преди няколко години и който беше един прелестен музикант и човек. Той ме научи да не се удовлетворявам с по-леките шлагери, с по –леките песни. Винаги съм се стараел да встъпвам все по-дълбоко и по-дълбоко в музиката, в изкуството като цяло, не инцидентно откакто взех „ Златния Орфей “ през 1985 година, като реализатор, и взех решение, че съм покорил един от огромните върхове на поп-сцената, за какво пък да не опитам и едно друго занятие – класическата музика, която в действителност ми беше по-старото предишно занятие. Тогава влязох и сполучливо приключих консерваторията в естрадния отдел, след това започнах да работя в операта, имам над 20 спектакъла, като заглавия зад тила си, над 500 спектакли, както у нас, по този начин и в чужбина. Колкото по-надълбоко един създател се потопява в океана, наименуван изкуство, му излиза наяве, че е в самото начало. „ Един живот не стига “! Така че, още веднъж бих изтъкнал Сашката - Александър Бръзицов –който остави една голяма диря, огромно творчество, освен в певческото изкуство, само че и в инструменталното изкуство, и във филмовата музика. Той беше един доста необятно скроен създател, в случай, че не беше приключил музикална академия, а бе художник по обучение, нещо, което е известно на малко на брой. Той непрекъснато търсеше, експериментираше и беше в крайник със международните трендове. Аз съм пял негови аранжименти даже в чужбина.
- Какво е вашето мнение по отношение на квотите за българска музика?
- Абсолютно „ ЗА “ съм за квотите за българската музика! В последна сметка, в българския ефир, е целесъобразно да звучи български език! Въобще няма какво да го разясняваме това. Само да се поогледаме при нашите съседи какво се случва и по какъв начин живеят, дали ще е Гърция, дали ще е Италия, или Сърбия, или Румъния, или Испания, или Франция – на всички места звучат песни на личния език. Не знам дали това е национализъм, или шовинизъм, по скоро това е въпрос на вътрешно чувство. Не за друго, а авторските права най-малко да останат за българските създатели! Да имат мотивация да творят още и отсега нататък. Ако ние самите не си почитаме културата и езика, няма кой различен да ни го почете! Така че, квота, изключително за националните ефири и медии, които са бюджетни и се изхранват от налозите на данъкоплатците, тук въобще не би трябвало даже да има коментар по този мотив. На 99% би трябвало да пускат българска продукция! Нямам поради единствено поп-песни, не желая да бъда погрешно свестен, приказваме за българския език, като цяло!
- Да поговорим за Орлин Горанов артиста. Бяхте в ролята на „ българския президент “ във кино лентата „ Мисия Лондон “. Как се чувствахте в ролята на държавен глава? Ако ви предложат същата роля, само че в същинския живот, както стана със Зеленски – ще приемете ли?
- Ха-ха-ха! / Смее се!/ Всеки би трябвало да прави това, за което е учил и за което е признан. Мисля, че дори от сцената в ролята си на реализатор и създател, имам постоянно какво да кажа на хората. Изкуството има тъкмо тази цел – и да възпитава, и да предизвика хората, тъй че надали бих се заел с нещо, за което не съм квалифициран! Както се споделя: „ нищо човешко не ни е непознато “, нагледахме се на какви ли не обстановки в нашата сладка страна, какви ли не хора се пробваха в политиката. Мисля, че с цел да бъде човек на този висок пост – президент, той не би трябвало да е политик, а би трябвало да е общественик. Защото всичко друго няма безусловно никакъв смисъл. Всичко е суетност, и в случай че не си подготвен да служих в интерес на народа, няма никакъв смисъл да се занимаваш с това. Все още мисля, че ще се намерят почтени българи, които да застанат на чело на тази страна като държавници и да отстояват ползите на този огромен народ – българския. Ние може да сме дребна страна, само че сме огромен народ!
- Какво липсва на действителните български президенти съгласно вас?
- О, не бих се наел да бъда съдник на нашите президенти. Всеки от тях си има и страхотни качества, имат и пропуски...Никой не се е родил за такава активност на 100 %. В момента военачалник Радев, още веднъж ще подчертая – военачалник Радев, е един боен човек, който е квалифициран за всевъзможни обстановки. Той е учил военно дело, знае по какъв начин се командва, има знание върху доста неща от това по какъв начин би трябвало да върви една конструкция...Лошото е, че обстановката, в която попадна военачалник Радев във втория мандат, е международна рецесия, тя не е единствено наша....Световна криза, военни дейности, пренареждане на целия международен ред. В делото на президента се желае страшна мъдрост и един професионален екип който да стои зад теб с цел да се случат нещата. Който и да бъде идващия ни президент по никакъв начин няма да му е елементарно. Ако не отстоява националните ползи, просто нищо няма да се промени.
- Ваши са думите: „ Не разчитайте на падащите звезди, а сами си сбъдвайте желанията”. Кои стремежи сбъднахте и кои останаха за сбъдване?
- Тези, които съм сбъднал, те са факт към този момент. А тези, които занапред ще сбъдвам, мисля, че е хубаво да си останат в моята глава, с цел да не провокирам Съдбата...
- За вас споделят, че сте „ опериран от звездомания “. По-добре ли е за известните персони да останат земни и налични или въпреки всичко е за предпочитане да са недосегаеми и звездни?
- Това е част от играта! Има една прелестна имитация от кино лентата „ Ах, този джаз “ – “No other business like a show business”, тъй че дали ще бъдеш звезда за два часа на сцената, или ще бъдеш звезда 22 часа след тия два часа в живота е въпрос на избор. Да, от време на време тази рецепта работи за имиджа на даден реализатор, в случай че той желае да играе този спектакъл, персонално аз не го избирам, тъй като се считам за един естествен човек на два крайници, с две очи, с идентични естествени щения, като всички останали хора. Аз също доста желая да се разхождам по улиците просто ей по този начин,незабележим, като всички останали хора, и да се веселя на живота с най-малките му детайлности! И да съм стъпил на земята крепко! А „ звездите “... те са някъде горе....много високо...Някой ден, може би, откакто си отида, ще ви махам от горната страна....
- Като заговорихме за персони и звезди, срещал сте се с доста от тях, с Рон Мос, да вземем за пример. Кой ви е впечатлил най-вече и с какво?
- Едно мога да кажа, че всичките персони и звезди, с които ме е срещала ориста – са пъклен земни и доста готини хора! И всички тези огромни звезди не страдат от звездомания. Няма такова нещо. Човек демонстрира качествата си там където би трябвало и когато би трябвало, всичко останало е суетност!
- Съжалявате ли за нещо в живота?
- Само за едно скърбя, че ужасно бързо се върти часовникът. И може би няма да ми стигне този живот да осъществявам още стотина-двеста фантазии. Но какво да се прави, човек би трябвало да опита! „ Един живот не стига “! ,
- Като реализатор и човек сте доста обичан, какво е за вас Любовта?
- О, Любовта! Любовта е всичко поради което си заслужава човек да живее! Всичко, което вършим в този свят до момента в който сме живи го вършим в Нейно име, в Нейна чест...
- Кой български стихотворец можете да цитирате в този момент, неподготвено на „ прима виста “ ?
- Един Дамян Дамянов, да вземем за пример...или Пейо Яворов: Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; -музика – лъчи...и тъй наречените
- През 2018 година излезе автобиографичната ви книга „ Да стартираме изначало “. Ако започнете от начало бихте ли трансформирал нещо?
- Предполагам, че някои неща бих ги трансформирал, да...Човек прави неточности... Разликата сред умния и глупавия е, че и двамата вършат неточности, единствено че умният не ги повтаря ! И в случай че някъде съм сбъркал и съм направил нещо не както би трябвало през годините, може би ще го поправя...Сега към този момент, от пиедестала на моите годинки нещата наподобяват малко по-други несъмнено. Може би бих трансформирал някои неща, само че никога не бих избрал друга специалност, макар, че има доста други специалности, в които човек би могъл да прояви творчество. Затова има една купа, който се назовава - „ майсторство “ и тя е присъща за безусловно всички специалности. И занаятчия става единствено този, който влага творчество в работата си.
- С коя книга заспивате сега?
- За жал не ми остава доста време да си гушна някоя книга преди да си легна. В последно време малко се пренасочих към остарялата азиатска просвета, и сега ми попадна една неповторима книга озаглавена „ Петокнижие “ или „ Панчатантра “. Това е Древноиндийското петокнижие. „ Панчатантра “ е една от популярните книги на древноиндийската литература. Наподобяват басни, или по-скоро истории за живота. Как, да вземем за пример, един татко не може да се оправи с децата си, тъй като всяко си има своя несравним темперамент, какъв е изходът, решението, по какъв начин да им покаже нещата от живота и да ги научи на този живот, да им покаже естествените закони, по какъв начин и за какво работят и така нататък Много забавна книга на националното творчество, компилация от забавни обстановки годни до ден сегашен. Една философия за естествените закони. Навремето Пантелей Зарев споделяше: „ в случай че човек не се запознае с диалектиката, тя го бие по главата “. Природата от дълго време е основала едни закони с които би трябвало да се съобразяваме и по тях да живеем. Така е организиран светът. Ние не можем да накараме реката да тече в противоположна посока, или слънцето да изгрява от запад, природата по този начин е основана, че да се съобразяваме с нея, а не тя с нас . Колкото по-добре го вършим, толкоз по-добре живеем.
- Море или планина предпочитате за релакс?
- Един човек, който е роден в подножията на връх Ком в Стара планина да го питаш море или планина....- няма по какъв начин да ти дам еднопосочен отговор. И море и планина! Често вместо микрофона държа въдицата или рул на яхта. Мисля, че няма нищо необичайно в това.
Аз обичам морето, обичам вятъра, въпреки всичко и името ми го подсказва – аз съм „ орел “, който обича да лети е...само на сън и в фантазиите си....Но пък нищо не ми пречи, като се кача на лодката да ме духа вятъра, да държа въдицата и да се апелирам на Нептун да ми закачи нещо! / Смее се!/ А рибата единствено я ловя и пущам след това на воля...
- Какво ще пожелаете на читателите и какво ще си пожелаете на себе си за юбилея?
- На читателите ще пожелая да са повече живи, в сравнение с здрави. Защото в последно време оценката ни за живота се видоизмени. Живота не се събира единствено в това, какво ще сложиш на масата, какъв брой пари си изкарал, каква кола караш. Животът е толкоз цветен и пъстър, че не би трябвало да забравяме хората към нас. Аз, персонално непрекъснато се интересувам моите другари по какъв начин са, добре ли са, слушам се с тях, споделяме нещо хубаво, положително, договаряме се да се забележим, тъй като би трябвало да се виждаме с цел да си побъбрим, да се посмеем, да си попеем, да си потанцуваме. Не може да се ограничаваме единствено с материалното. Въобще не ме интересува кой по какъв начин е облечен, кой каква кола кара или какво има на масата! Едни семки да споделя с другари с една евтина бира ще бъда безумно благополучен!
На себе си бих си поискал лекичко и кротичко да си не преставам напред...Само дано бъде мир, да е мирна година, да гледаме положително към бъдещето, и да се опитаме да създадем света малко по-приятен за живеене!
Интервю на Оля Ал-Ахмед
Орлин Горанов е роден на 8.VІІІ.1957 година в Берковица. Един от най-талантливите и елегантни поп-изпълнители у нас. Започва от дете в детския хор " Бодра промяна ", по-късно пее към Ансамбъла на армията, където работи до 1985 година През 1990 година приключва Музикалната академия с оперно пеене. Орлин Горанов е единственият случай в българската музика, при който е звезда както в известната, по този начин и в оперната музика, публиката го дефинира като огромен актьор. Затова елегантното му присъединяване във всеки концерт изпълва присъстващите в залата с наслада и удивление.
Едно от емблематичните му осъществявания е на песента " Светът е за двама ".
Музикалната му заложба и превъзходните гласови данни са открити от Стефан Диомов по време на военната му работа в Ансамбъла на ГУСВ, чийто солист остава до 1985 година През годините, в които се организира състезанието " Мелодия на годината ", е един от водещите (от 1986 г.). През идващите няколко години се утвърждава измежду водещите артисти в българската известна музика. За основаването на елегантния му жанр способства и съдействието му с Александър Бръзицов.Едно от емблематичните му осъществявания е на песента „ Светът е за двама “ по музика на Мария Нейкова и текст на Димитър Точев, а измежду интернационалните му награди, които получава са: Голямата премия „ Златният Орфей “ и доста награди у нас и в Европа.
Музика за него са писали Зорница Попова, Тончо Русев, Морис Аладжем, Мария Нейкова, Стефан Диомов, Александър Йосифов, Александър Бръзицов, Кристиян Бояджиев, Вили Казасян, Иван Пеев, Атанас Косев и доста други.
Орлин Горанов ще взе участие в фамозния мюзикъл „ МАММА MIA! “ от Бени Андершон и Бьорн Улвеус, режисьор Пламен Карталов на фестивалите на Софийската опера „ Опера на върховете “ и „ Музи на водата “ на езерото Панчарево. Директорът на Националната опера получи особено позволение от създателите на мюзикъла да създаде своя идея за спектакъла и да предложим друга театрална интерпретация на великите песни на А BBА , което дефинира огромния триумф на „ MAMMA MIA! “ на българска сцена.
Орлин Горанов взе участие в спектаклите на мюзикъла в Белоградчик на 18, 19, 20 и 21 август . Участието на Орлин Горанов в „ MAMMA MIA! “ е гаранция за триумфа на представлението освен в Белоградчик, само че и на фестивала „ Музи на водата “. Там Орлин Горанов ще пее на 1, 2, 3 и 4 септември . Самият артист споделя за играта си в мюзикъла: „ Работата в него ми носи огромно наслаждение, по тази причина триумфът е сигурен! “
- Орлин Горанов на 65! Това по какъв начин ви звучи?! На мен ми е необичайно, тъй като нямате безусловно никакъв синхрон с тази цифра. Какво Ви е чувството за възраст?
- Да, а аз съм един а-синхронист! / Смее се!/. Все още не мога да дам разумно пояснение. Възрастта - е тази на която се чувстваш. Всичко останало е математика и статистика. Колкото по-малко човек обръща внимание на статистиката, толкоз по добре. Като дребен имах една обичана ария на „ Бийтълс “ – „ When I am 64! “ /Когато ще съм на 64/...Много готино звучеше от устата на тия луди младоци тогава, да си показват какво ще бъде, когато станеш на 64...Е, станах на 64, не си изгубих косата, не преставам да си пия вино, да се виждам с положителни другари и да провокирам позитивни страсти с цел да вървим напред. До по кое време и какъв брой далеко – единствено Господ знае.
- Толкова песни и арии сте изпял. Все отново - обичана песен, ария? Коя песен бихте желал да извършите?
- О, не знам какво бих желал да изпее още. Както се споделя при актьорите: „ може би към момента не съм изиграл своя Хамлет, или Отело “. Може би не съм изпял тази ария, която бих желал да изпея. Тези които останаха във времето са ми изцяло задоволителни. А от тези, които съм изпял, може би тази, която изпях преди към четиридесет години и това е: „ Светът е за двама “
- Ако би трябвало да се самопоздравите за юбилея с коя ария ще го сторите?
- С една от първите ми песни: „ Да стартираме всичко изначало “. Аз общо взето по този начин и упражнявам живота си, както се споделя : всяко заспиване е дребна гибел и всяко пробуждане е малко раждане . Така, че все ки нов ден – е едно ново начало . И по този начин върви моят живот.
- Планирате ли някоя нова ария?
- Нон-стоп върша нови песни. Даже в коронавирус ситуацията не спирах да създавам, не стопираме да работим. Направихме през тия две години плана „ Пеещи актьори “ на Игор Марковски - един букет от гласове на обичани актьори. В плана вземам участие и аз. Ще продължим в този дух и скоро ще създадем огромен концерт в зала 1 на НДК с сътрудниците от този план, и публиката ще има опцията да се наслаждения на доста хубава музика, единствено нови песни, а ние, артистите, чакаме цялостна зала.
- Поне една от песните би хте ли споделил? Която ви е най-присърце. ..
- Последните две песни: „ Дихание “, и обичаната ми нова ария - „ И “, по музика и текст на Игор Марковски и Косьо Филипов, Светльо Лобушки – хората, които сътвориха тази ария. Имаше спор по какъв начин да се споделя тази ария, и тогава Игор Марковски предложи да се споделя песента „ И “ – тъй като това „ И “ е една връзка, едно продължение.
- Музика за вас са писали доста композитори . Чии песни са най-чести в репертоара ви?
- Дълги години работих с Александър Бръзицов , светла му памет, който ни напусна преди няколко години и който беше един прелестен музикант и човек. Той ме научи да не се удовлетворявам с по-леките шлагери, с по –леките песни. Винаги съм се стараел да встъпвам все по-дълбоко и по-дълбоко в музиката, в изкуството като цяло, не инцидентно откакто взех „ Златния Орфей “ през 1985 година, като реализатор, и взех решение, че съм покорил един от огромните върхове на поп-сцената, за какво пък да не опитам и едно друго занятие – класическата музика, която в действителност ми беше по-старото предишно занятие. Тогава влязох и сполучливо приключих консерваторията в естрадния отдел, след това започнах да работя в операта, имам над 20 спектакъла, като заглавия зад тила си, над 500 спектакли, както у нас, по този начин и в чужбина. Колкото по-надълбоко един създател се потопява в океана, наименуван изкуство, му излиза наяве, че е в самото начало. „ Един живот не стига “! Така че, още веднъж бих изтъкнал Сашката - Александър Бръзицов –който остави една голяма диря, огромно творчество, освен в певческото изкуство, само че и в инструменталното изкуство, и във филмовата музика. Той беше един доста необятно скроен създател, в случай, че не беше приключил музикална академия, а бе художник по обучение, нещо, което е известно на малко на брой. Той непрекъснато търсеше, експериментираше и беше в крайник със международните трендове. Аз съм пял негови аранжименти даже в чужбина.
- Какво е вашето мнение по отношение на квотите за българска музика?
- Абсолютно „ ЗА “ съм за квотите за българската музика! В последна сметка, в българския ефир, е целесъобразно да звучи български език! Въобще няма какво да го разясняваме това. Само да се поогледаме при нашите съседи какво се случва и по какъв начин живеят, дали ще е Гърция, дали ще е Италия, или Сърбия, или Румъния, или Испания, или Франция – на всички места звучат песни на личния език. Не знам дали това е национализъм, или шовинизъм, по скоро това е въпрос на вътрешно чувство. Не за друго, а авторските права най-малко да останат за българските създатели! Да имат мотивация да творят още и отсега нататък. Ако ние самите не си почитаме културата и езика, няма кой различен да ни го почете! Така че, квота, изключително за националните ефири и медии, които са бюджетни и се изхранват от налозите на данъкоплатците, тук въобще не би трябвало даже да има коментар по този мотив. На 99% би трябвало да пускат българска продукция! Нямам поради единствено поп-песни, не желая да бъда погрешно свестен, приказваме за българския език, като цяло!
- Да поговорим за Орлин Горанов артиста. Бяхте в ролята на „ българския президент “ във кино лентата „ Мисия Лондон “. Как се чувствахте в ролята на държавен глава? Ако ви предложат същата роля, само че в същинския живот, както стана със Зеленски – ще приемете ли?
- Ха-ха-ха! / Смее се!/ Всеки би трябвало да прави това, за което е учил и за което е признан. Мисля, че дори от сцената в ролята си на реализатор и създател, имам постоянно какво да кажа на хората. Изкуството има тъкмо тази цел – и да възпитава, и да предизвика хората, тъй че надали бих се заел с нещо, за което не съм квалифициран! Както се споделя: „ нищо човешко не ни е непознато “, нагледахме се на какви ли не обстановки в нашата сладка страна, какви ли не хора се пробваха в политиката. Мисля, че с цел да бъде човек на този висок пост – президент, той не би трябвало да е политик, а би трябвало да е общественик. Защото всичко друго няма безусловно никакъв смисъл. Всичко е суетност, и в случай че не си подготвен да служих в интерес на народа, няма никакъв смисъл да се занимаваш с това. Все още мисля, че ще се намерят почтени българи, които да застанат на чело на тази страна като държавници и да отстояват ползите на този огромен народ – българския. Ние може да сме дребна страна, само че сме огромен народ!
- Какво липсва на действителните български президенти съгласно вас?
- О, не бих се наел да бъда съдник на нашите президенти. Всеки от тях си има и страхотни качества, имат и пропуски...Никой не се е родил за такава активност на 100 %. В момента военачалник Радев, още веднъж ще подчертая – военачалник Радев, е един боен човек, който е квалифициран за всевъзможни обстановки. Той е учил военно дело, знае по какъв начин се командва, има знание върху доста неща от това по какъв начин би трябвало да върви една конструкция...Лошото е, че обстановката, в която попадна военачалник Радев във втория мандат, е международна рецесия, тя не е единствено наша....Световна криза, военни дейности, пренареждане на целия международен ред. В делото на президента се желае страшна мъдрост и един професионален екип който да стои зад теб с цел да се случат нещата. Който и да бъде идващия ни президент по никакъв начин няма да му е елементарно. Ако не отстоява националните ползи, просто нищо няма да се промени.
- Ваши са думите: „ Не разчитайте на падащите звезди, а сами си сбъдвайте желанията”. Кои стремежи сбъднахте и кои останаха за сбъдване?
- Тези, които съм сбъднал, те са факт към този момент. А тези, които занапред ще сбъдвам, мисля, че е хубаво да си останат в моята глава, с цел да не провокирам Съдбата...
- За вас споделят, че сте „ опериран от звездомания “. По-добре ли е за известните персони да останат земни и налични или въпреки всичко е за предпочитане да са недосегаеми и звездни?
- Това е част от играта! Има една прелестна имитация от кино лентата „ Ах, този джаз “ – “No other business like a show business”, тъй че дали ще бъдеш звезда за два часа на сцената, или ще бъдеш звезда 22 часа след тия два часа в живота е въпрос на избор. Да, от време на време тази рецепта работи за имиджа на даден реализатор, в случай че той желае да играе този спектакъл, персонално аз не го избирам, тъй като се считам за един естествен човек на два крайници, с две очи, с идентични естествени щения, като всички останали хора. Аз също доста желая да се разхождам по улиците просто ей по този начин,незабележим, като всички останали хора, и да се веселя на живота с най-малките му детайлности! И да съм стъпил на земята крепко! А „ звездите “... те са някъде горе....много високо...Някой ден, може би, откакто си отида, ще ви махам от горната страна....
- Като заговорихме за персони и звезди, срещал сте се с доста от тях, с Рон Мос, да вземем за пример. Кой ви е впечатлил най-вече и с какво?
- Едно мога да кажа, че всичките персони и звезди, с които ме е срещала ориста – са пъклен земни и доста готини хора! И всички тези огромни звезди не страдат от звездомания. Няма такова нещо. Човек демонстрира качествата си там където би трябвало и когато би трябвало, всичко останало е суетност!
- Съжалявате ли за нещо в живота?
- Само за едно скърбя, че ужасно бързо се върти часовникът. И може би няма да ми стигне този живот да осъществявам още стотина-двеста фантазии. Но какво да се прави, човек би трябвало да опита! „ Един живот не стига “! ,
- Като реализатор и човек сте доста обичан, какво е за вас Любовта?
- О, Любовта! Любовта е всичко поради което си заслужава човек да живее! Всичко, което вършим в този свят до момента в който сме живи го вършим в Нейно име, в Нейна чест...
- Кой български стихотворец можете да цитирате в този момент, неподготвено на „ прима виста “ ?
- Един Дамян Дамянов, да вземем за пример...или Пейо Яворов: Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; -музика – лъчи...и тъй наречените
- През 2018 година излезе автобиографичната ви книга „ Да стартираме изначало “. Ако започнете от начало бихте ли трансформирал нещо?
- Предполагам, че някои неща бих ги трансформирал, да...Човек прави неточности... Разликата сред умния и глупавия е, че и двамата вършат неточности, единствено че умният не ги повтаря ! И в случай че някъде съм сбъркал и съм направил нещо не както би трябвало през годините, може би ще го поправя...Сега към този момент, от пиедестала на моите годинки нещата наподобяват малко по-други несъмнено. Може би бих трансформирал някои неща, само че никога не бих избрал друга специалност, макар, че има доста други специалности, в които човек би могъл да прояви творчество. Затова има една купа, който се назовава - „ майсторство “ и тя е присъща за безусловно всички специалности. И занаятчия става единствено този, който влага творчество в работата си.
- С коя книга заспивате сега?
- За жал не ми остава доста време да си гушна някоя книга преди да си легна. В последно време малко се пренасочих към остарялата азиатска просвета, и сега ми попадна една неповторима книга озаглавена „ Петокнижие “ или „ Панчатантра “. Това е Древноиндийското петокнижие. „ Панчатантра “ е една от популярните книги на древноиндийската литература. Наподобяват басни, или по-скоро истории за живота. Как, да вземем за пример, един татко не може да се оправи с децата си, тъй като всяко си има своя несравним темперамент, какъв е изходът, решението, по какъв начин да им покаже нещата от живота и да ги научи на този живот, да им покаже естествените закони, по какъв начин и за какво работят и така нататък Много забавна книга на националното творчество, компилация от забавни обстановки годни до ден сегашен. Една философия за естествените закони. Навремето Пантелей Зарев споделяше: „ в случай че човек не се запознае с диалектиката, тя го бие по главата “. Природата от дълго време е основала едни закони с които би трябвало да се съобразяваме и по тях да живеем. Така е организиран светът. Ние не можем да накараме реката да тече в противоположна посока, или слънцето да изгрява от запад, природата по този начин е основана, че да се съобразяваме с нея, а не тя с нас . Колкото по-добре го вършим, толкоз по-добре живеем.
- Море или планина предпочитате за релакс?
- Един човек, който е роден в подножията на връх Ком в Стара планина да го питаш море или планина....- няма по какъв начин да ти дам еднопосочен отговор. И море и планина! Често вместо микрофона държа въдицата или рул на яхта. Мисля, че няма нищо необичайно в това.
Аз обичам морето, обичам вятъра, въпреки всичко и името ми го подсказва – аз съм „ орел “, който обича да лети е...само на сън и в фантазиите си....Но пък нищо не ми пречи, като се кача на лодката да ме духа вятъра, да държа въдицата и да се апелирам на Нептун да ми закачи нещо! / Смее се!/ А рибата единствено я ловя и пущам след това на воля...
- Какво ще пожелаете на читателите и какво ще си пожелаете на себе си за юбилея?
- На читателите ще пожелая да са повече живи, в сравнение с здрави. Защото в последно време оценката ни за живота се видоизмени. Живота не се събира единствено в това, какво ще сложиш на масата, какъв брой пари си изкарал, каква кола караш. Животът е толкоз цветен и пъстър, че не би трябвало да забравяме хората към нас. Аз, персонално непрекъснато се интересувам моите другари по какъв начин са, добре ли са, слушам се с тях, споделяме нещо хубаво, положително, договаряме се да се забележим, тъй като би трябвало да се виждаме с цел да си побъбрим, да се посмеем, да си попеем, да си потанцуваме. Не може да се ограничаваме единствено с материалното. Въобще не ме интересува кой по какъв начин е облечен, кой каква кола кара или какво има на масата! Едни семки да споделя с другари с една евтина бира ще бъда безумно благополучен!
На себе си бих си поискал лекичко и кротичко да си не преставам напред...Само дано бъде мир, да е мирна година, да гледаме положително към бъдещето, и да се опитаме да създадем света малко по-приятен за живеене!
Интервю на Оля Ал-Ахмед
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ