Оригиналното заглавие е името на албум на The Smiths от

Оригиналното заглавие е името на албум на The Smiths от 1987 година и това изяснява за какво нямаше по какъв начин да пропусна филм, обвързван по този начин директно с обичаната ми група. Макар че и предходният филм на норвежеца Йоаким Триер „ 31-ви август “ е задоволителна причина да проследявам творчеството му деликатно. И този път тематиките, които той преглежда, гравитират към дребните неща, безшумно изтичащото време и смисъла на живота, който от време на време се изплъзва съвсем неуловимо. Хубава история, почтено разказана Историята стартира в навечерието на ретроспективната галерия на военната фотографка Изабел Рийд (в ролята Изабел Юпер, безусловно прелестна както винаги), която е починала при случай няколко години по-рано. Изложбата е мотив сътрудниците й да разкрият пред света една неуместна и страшна истина – Изабел, ограбена до дъно прочувствено от тежката си специалност и дългите отсъствия от вкъщи, живееща в два разнообразни свята, нито един от които не е изцяло неин, в действителност се е самоубила. С тази истина би трябвало да свикне и нейното семейство. Съпругът (Гейбриъл Бърн), който е отгледал синовете си съвсем самичък, огромният брат (Джеси Айзенбърг) и дребният (Девин Друид). За децата постоянно отсъстващата, леко меланхолична майка е по едно и също време родител и блян, само че с миналото време над живота им са надвиснали сенките на нови проблеми, с които тя не може да им помогне да се оправят.

Може би тъй като съм майка на младеж, този филм резонира мощно у мен със своята почтеност и леко забавено движение. С децата си ние живеем в друго време и там измеренията на дребното и огромното не постоянно са съответстващи. Хубава история, почтено разказана – в най-хубавите обичаи на европейското кино.