Органите на нашето тяло са сложни, 3D структури, съставени от

Органите на нашето тяло са комплицирани, 3D структури, формирани от разнообразни типове тъкани, всички взаимодействащи, с цел да изпълнят характерна роля в поддържането ни живи.

За да схванат по какъв начин се развиват и функционират, учените постоянно са принудени да ги изследват в " непокътнато положение ", дълго откакто са спрели да порастват, пише Science Alert. 

Всичко това се трансформира с напредъка в нов тип биологичен модел - органоид.

Какво съставляват органоидите?

Органоидите са дребни, опростени, 3D копия на органи, основани отвън живо тяло, нормално отгледани посредством отнасяне на комбинация от тъкани или стволови кафези с хранителни субстанции и химически сигнали, които ги предизвикват да се диференцират и самоорганизират.

Обикновено варират по размер от ширината на косъм до няколко милиметра напречно. 

Как работят органоидите?

Органоидите нормално се създават за проучване на характерни характерности на целеви орган, които не може да се открие в скотски модел, което дава на откривателите по-голям надзор върху функциониращите тъкани в изолираност от живо тяло и им разрешава да следят от близко характерни промени и последователности на развиване.

Докато откривателите са насърчавали комплицирани подредби на тъкани да порастват в лабораторно съоръжение отвън тялото в култури най-малко от началото на 20-ти век, напредъкът в проучванията на стволови кафези е разрешил на откривателите да основат условия в лабораторията, които по-близо имитират тези  промени.

До 2006 година учените сполучливо сътвориха версия на дребен, васкуларизиран черен дроб в стъклени съдове, който продължи да действа към два месеца. Скоро се появи огромно многообразие от тези органоиди, получени от стволови кафези, които дават визия за развиването и функционалностите на части от червата, бъбреците, сърцето, очите и даже мозъка.

Можем ли да отглеждаме цели органи по този метод?

Понастоящем органоидите се употребяват като инструмент за проучване на развиването на болести като рак или неврологични положения, или въздействия на разнообразни растежни фактори, влияние на други химикали (както токсични, по този начин и терапевтични).

Тъй като сложността на органите се усилва и фините въздействия на химията и физическата непосредственост с други тъкани и органи се покачват, способността да се имитира развиването на органа става все по-трудна. Без консолидиране на имунна система и уместно разпространяване на кръвоносните съдове, да вземем за пример, малко на брой ще пораснат в верните форми или ще одобряват верните структури. Липсата на хранителни вещества също лимитира техния размер.

Това, което научаваме за развиването на органоидите, на доктрина може да се употребява за основаването на трансплантируеми тъкани в бъдеще. Изследователите към този момент намират способи да преодолеят рестриктивните мерки посредством създаване на заобиколни решения, настрана развъждане на органоиди.

Етиката на развъждането на мозъчни органоиди постепенно притегля вниманието, което в миналото е било отдадено само на въпросите на ембрионалното развиване. Кога активността на нервната тъкан е задоволително „ човешка “?

От една страна, органоидите обезпечават по този начин нужната визия за моделите на неврологично развиване, с цел да ни разрешат да разберем по-добре положения като заболяването на Алцхаймер или аутизъм.