ОРФЕЙ ПЕТКОВ е роден на 24 април 1953 г. в

ОРФЕЙ ПЕТКОВ е роден на 24 април 1953 година в гр. Враца. Завършил е Минно-геоложкия университет в София. Защитил е дисертация в Москва - има научната и просветителна степен " лекар ". Член-кореспондент е на Международната академия по екология и сигурност на околната среда със седалище Санкт Петербург, член е на Съюза на учените в България. Автор е на повече от 50 научни изявления у нас и в чужбина. Има издадени петнадесет книги с лирика. През 2022 година излезе биографичната му книга в прозаичност " Животът, какъвто беше ".
Моята улица > Завръщам се в града, във който раснах...
В небето светят същите звезди,
само че улицата родна е безгласна...
Живота кой от нея изцеди?> Тя станала е друга - непозната...
Рожденият ми дом даже е различен - 
до портата не маха ми брезата,
със други хора вършим комшулук...> Дъските са изгнили от стобора...
Тук нищо не е както бе преди...
Със времето могъл ли бих да диспутирам?
На пейката и мама не седи...> --------------> Първият сняг > Дойде и тази зима първи сняг!
Земята той покри изнемощяла
от тук - до хоризонта забележим чак - 
със свойта рогозка пухкава и бяла...> От тази дивна хубост очарован
във себе си усетих хладна тръпка - 
даже подобен хубав и снежен ден
към края ми отмерена е стъпка...> Все така ще идва този злобен рой,
извикан от сибирски вятър мразовит!
И аз си знам, че някой първи сняг
за мене ще остане и финален...> --------------> Българийо > Моя мъничка родино - ярък ек от песен 
                                 птича,
бистро изворче, дъбрава, обилен блясък 
                            на зората - 
аз пред теб с почит, обичана, и с 
                  достолепие падам на колене,
само че каквото и да кажа - все не стигат ми
                              словата...> Земьо родна, земьо свидна, в тъжни мисли 
                             щом посърна 
теб зървам - връх висок си, скреж си, 
                    който слънце плиска,
ти си мама в есента й - де е през днешния ден, да я 
                             прегърна? - 
ти си надпис: " Те умряха... ", и си кръст 
                          на обелиска...> Мараня си - над поляни, над дома ми - 
                           дим си рядък,
на гората - ти шумът си, на потоците - 
                              наклона... 
Всичко свято си и благо! Ти си гордост 
                                и разтуха,
за молитва - ти олтар си, и за изповед -
                                икона...> >