Опустошителните мегавълни са разтърсили Марс преди 3,4 милиарда години. Било

...
Опустошителните мегавълни са разтърсили Марс преди 3,4 милиарда години. Било
Коментари Харесай

На Марс не само е имало вода, но и мегацунами

Опустошителните мегавълни са раздрусали Марс преди 3,4 милиарда години. Било е по времето на това, което е известно като Хесперианския интервал на Марс, интервал от към 800 милиона години, датиращ от преди 3,7 до 2,9 милиарда години. Това е време на интензивна смяна, след тежките бомбардировки от предходния Ноаев интервал.

Въздействията се забавят само че по-късно последват интензивни геоложки и екологични промени на Марс. Вулканизмът се забавя, макар че към момента изхвърля сяра и вода в околната среда и планетата се охлажда. Голяма част от неговата течна вода, която в миналото може да е била задоволително дълбока, с цел да покрие цялата планета в океан с дълбочина 300 метра, се заключва подземен или във постоянно замръзналата земя. Когато ударен детайл обаче удари планетата, водата, заключена подземен, ще избухне в невероятни неочаквани наводнения, които заливат марсианския пейзаж.

През 1971 година НАСА изпрати своя галактически транспортен съд Маринър 9 до Червената планета, който откри първите доказателства за речни пейзажи – речни се отнася до пейзажи, завършени частично от водни пътища като реки и потоци – и това изобретение господства в проучването и проучването на Марс от този момент, с помощта на вълнуващия капацитет за съществуването на античен марсиански живот.

Няколко години по-късно НАСА изпрати своя спускаем модул Viking 1 до Maja Valles, произлязъл канал в Chryse Planitia. Разочароващо, наблюденията от Viking 1 бяха сложни за пояснение. Очакваше се мястото за кацане да бъде отсрочване на някакъв тип седименти, последица от наводняване, само че нямаше присъщите черти, които учените чакаха да открият.

Години наред произходът на детайлите на мястото за кацане на Viking 1 оставаше нещо като тайнственост. Някои допускат, че мястото може в миналото да е било покрай границите на антично море и необикновените му характерности може да са резултат от мегацунами, породено от конфликт с метеорит.

Това е мястото, където се намесват учени от Института за планетарни науки, Изследователския център Еймс на НАСА, Университета на Аризона и сътрудници от целия свят. Те не престават работата, стартирана от Маринър 9, в нова публикация, оповестена в списание Scientific Reports.

Мегацунами, породено от конфликт, дава отговор на наблюденията в Мая Валес, само че учените трябваше да намерят димящия револвер или по-скоро планетарната дупка от патрон. Те претърсиха карти на Марс в търсене на подобаващ ударен кратер и откриха подобен, който може да е бил мястото на античен удар, последван от опустошителна мегавълна.

Кратерът, наименуван Pohl, се намира на към 900 километра от мястото за кацане на Viking 1, само че се оказва, че е задоволително близо, стига цунамито да е задоволително мощно, с цел да го доближи. Ударният кратер е с диаметър 110 километра, което е почти сравнимо с кратера, останал след унищожаването на динозаврите на Земята.

Изследователите се пробваха да проектират самия метеорит от ударния кратер и излязоха с две благоприятни условия, като и двете зависят от цялостната резистентност на засегнатата наслойка. Симулациите демонстрират, че 3-километров обект, който се сблъсква с релативно мека земя, или 9-километров обект, който се сблъсква с по-плътен терен, движещ се със скорост от 10,6 километра в секунда, би бил задоволителен, с цел да издълбае 110-километров кратер.

Симулациите демонстрират опустошително естествено злополучие провокирало, изхвърлена на няколко километра в извънземното пространство земна маса и талази с височина няколкостотин метра. Според симулациите, вълните са намалели на височина относително бързо, до момента в който към момента са носили кинетичната си сила до отдалечени места.

Не единствено, че ударът и последвалото цунами са били задоволително мощни, с цел да доближат мястото на кацане на Viking 1 на 900 километра, само че учените пресмятат, че вълните са минали съвсем два пъти по-голямо разстояние, изтичайки на към 1500 километра от мястото на удара.

Ако е имало някакъв зараждащ се живот, който да се хване за този ранен марсиански пейзаж, ударът и цунамито без подозрение са щели да го унищожат. Поне на Марс не е имало динозаври – доколкото знаем! Ако имаме шанс, ще разберем един път вечно дали Марс е имал злокобни същества в далечното си минало, когато проби от скали от марсохода Perseverance се завърнат на Земята през 2030 година

Източник: megavselena.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР