Убиха синът на Муамар Кадафи
Сейф ал-Ислам, наследник на някогашния либийски водач Муамар Кадафи, е погубен в западния град Зинтан, съгласно либийския ефирен канал " Ал-Ахрар ". Според източници, близки до Ал-Ислам, той е бил атакуван от незнайни бойци. Все още не са разкрити спомагателни детайлности.
През 2021 година ал-Ислам разгласи проектите си да се кандидатира за президент на Либия на общите избори, които трябваше да се проведат същата година, само че към момента не са се състояли. През 2023 година Абдулайе Батили, специфичен представител на генералния секретар на Организация на обединените нации за Либия и началник на задачата на Организация на обединените нации за поддръжка в страната, удостовери, че най-големият наследник на Кадафи ще може да се кандидатира за президент, в случай че желае.
Дълго време представян като евентуален правоприемник на татко си, 53-годишният Сeйф ал-Ислам си е построил имидж на сдържан човек и модернизатор. Тази известност се разпада, когато той дава обещание кръвопролития при започване на протеста. Издирван от Международния углавен съд за закононарушения против човечеството, той е задържан в Южна Либия. Задържан дълго време в Зинтан, той е наказан на гибел през 2015 година след бързо правосъдно произвеждане, преди да бъде амнистиран.
През 2001 година, когато беше делото против българските медицински сестри, задържани в Либия, Сейф ал-Ислам изигра позитивна роля в комплицираното дело.
Сейф ал Ислам Кадафи оформяше политиката, водеше чувствителни дипломатически задачи и беше основна фигура в договарянията за отхвърли на Либия от оръжия за всеобщо заличаване, както и за компенсациите на фамилиите на жертвите от атентата над полет Pan Am 103 над Локърби през 1988 година
Решен да изведе Либия от статута ѝ на интернационален парий, Сейф ал Ислам Кадафи си сътрудничеше със Запада и се представяше като модернизатор, който се застъпва за конституция и съблюдаване на човешките права. Образован в Лондон и говорещ свободно британски, за доста западни държавни управления той беше допустимото лице на Либия.
Когато обаче през 2011 година избухна протестът против дългогодишното ръководство на Кадафи, той без съмнение избира лоялността към фамилията и клана. Той се трансформира в проектант на бруталното потушаване на митингите, а бунтовниците наричаше „ плъхове “. В изявление по време на въстанието той съобщи: „ Ние се бием тук, в Либия, ние умираме тук, в Либия. “
Той предизвести, че ще потекат „ реки от кръв “ и че държавното управление ще се бори „ до последния мъж, жена и патрон “.
„ Цяла Либия ще бъде унищожена. Ще ни трябват 40 години, с цел да се договорим по какъв начин да управляваме страната, тъй като през днешния ден всеки ще желае да бъде президент или емир, всеки ще желае да ръководи “, сподели той, размахвайки пръст към камерата в телевизионно послание.
След като бунтовниците превзеха Триполи, Саиф ал Ислам се опита да избяга в прилежащ Нигер, преоблечен като бедуин. Той обаче бе хванат от бригада „ Абу Бакр Садик “ на необитаем път и отведен в град Зинтан, към месец откакто татко му е задържан и екзекутиран. Смята се, че е бил предаден от либийски бродяга. „ Оставам тук. Щом изляза, ще изсипят патроните си върху мен “, сподели той сега на залавянето си, което е записано на аудиозапис.
Следващите 6 години той прекара в плен в Зинтан, надалеч от привилегирования живот, на който е привикнал, с домашни тигри и другарство с английския хайлайф. Организацията Human Rights Watch го посещава в пандиза, а тогавашният шеф за Либия, Ханан Салах, съобщи, че той не се е оплаквал от малтретиране, само че показва угриженост, че е прекарал по-голямата част от времето си в изолираност. Липсвал му е зъб и е споделил, че е изолиран от света, само че е имал достъп до телевизия и някои книги.
През 2015 година съд в Триполи го осъди задочно на гибел посредством разстрел за военни закононарушения. Заповед за ареста му за ликвидиране и гонене бе издадена и от Международния углавен съд в Хага.
След като бе освободен през 2017 година въз основа на закон за прошка, той се укриваше в Зинтан в продължение на години. От 2016 година му бе разрешено да поддържа връзка с външния свят и приемаше гости, с които обсъждаше политиката и положението на страната.
Той се появи още веднъж обществено през 2021 година, когато в град Сабха, облечен в обичайно либийско облекло, подава кандидатурата си за президентските избори. Той разчиташе на носталгията по относителната непоклатимост, съществувала преди протеста от 2011 година, само че кандидатурата му провокира голям брой разногласия и остра опозиция от страна на мощни въоръжени групировки.
През 2021 година ал-Ислам разгласи проектите си да се кандидатира за президент на Либия на общите избори, които трябваше да се проведат същата година, само че към момента не са се състояли. През 2023 година Абдулайе Батили, специфичен представител на генералния секретар на Организация на обединените нации за Либия и началник на задачата на Организация на обединените нации за поддръжка в страната, удостовери, че най-големият наследник на Кадафи ще може да се кандидатира за президент, в случай че желае.
Дълго време представян като евентуален правоприемник на татко си, 53-годишният Сeйф ал-Ислам си е построил имидж на сдържан човек и модернизатор. Тази известност се разпада, когато той дава обещание кръвопролития при започване на протеста. Издирван от Международния углавен съд за закононарушения против човечеството, той е задържан в Южна Либия. Задържан дълго време в Зинтан, той е наказан на гибел през 2015 година след бързо правосъдно произвеждане, преди да бъде амнистиран.
През 2001 година, когато беше делото против българските медицински сестри, задържани в Либия, Сейф ал-Ислам изигра позитивна роля в комплицираното дело.
Сейф ал Ислам Кадафи оформяше политиката, водеше чувствителни дипломатически задачи и беше основна фигура в договарянията за отхвърли на Либия от оръжия за всеобщо заличаване, както и за компенсациите на фамилиите на жертвите от атентата над полет Pan Am 103 над Локърби през 1988 година
Решен да изведе Либия от статута ѝ на интернационален парий, Сейф ал Ислам Кадафи си сътрудничеше със Запада и се представяше като модернизатор, който се застъпва за конституция и съблюдаване на човешките права. Образован в Лондон и говорещ свободно британски, за доста западни държавни управления той беше допустимото лице на Либия.
Когато обаче през 2011 година избухна протестът против дългогодишното ръководство на Кадафи, той без съмнение избира лоялността към фамилията и клана. Той се трансформира в проектант на бруталното потушаване на митингите, а бунтовниците наричаше „ плъхове “. В изявление по време на въстанието той съобщи: „ Ние се бием тук, в Либия, ние умираме тук, в Либия. “
Той предизвести, че ще потекат „ реки от кръв “ и че държавното управление ще се бори „ до последния мъж, жена и патрон “.
„ Цяла Либия ще бъде унищожена. Ще ни трябват 40 години, с цел да се договорим по какъв начин да управляваме страната, тъй като през днешния ден всеки ще желае да бъде президент или емир, всеки ще желае да ръководи “, сподели той, размахвайки пръст към камерата в телевизионно послание.
След като бунтовниците превзеха Триполи, Саиф ал Ислам се опита да избяга в прилежащ Нигер, преоблечен като бедуин. Той обаче бе хванат от бригада „ Абу Бакр Садик “ на необитаем път и отведен в град Зинтан, към месец откакто татко му е задържан и екзекутиран. Смята се, че е бил предаден от либийски бродяга. „ Оставам тук. Щом изляза, ще изсипят патроните си върху мен “, сподели той сега на залавянето си, което е записано на аудиозапис.
Следващите 6 години той прекара в плен в Зинтан, надалеч от привилегирования живот, на който е привикнал, с домашни тигри и другарство с английския хайлайф. Организацията Human Rights Watch го посещава в пандиза, а тогавашният шеф за Либия, Ханан Салах, съобщи, че той не се е оплаквал от малтретиране, само че показва угриженост, че е прекарал по-голямата част от времето си в изолираност. Липсвал му е зъб и е споделил, че е изолиран от света, само че е имал достъп до телевизия и някои книги.
През 2015 година съд в Триполи го осъди задочно на гибел посредством разстрел за военни закононарушения. Заповед за ареста му за ликвидиране и гонене бе издадена и от Международния углавен съд в Хага.
След като бе освободен през 2017 година въз основа на закон за прошка, той се укриваше в Зинтан в продължение на години. От 2016 година му бе разрешено да поддържа връзка с външния свят и приемаше гости, с които обсъждаше политиката и положението на страната.
Той се появи още веднъж обществено през 2021 година, когато в град Сабха, облечен в обичайно либийско облекло, подава кандидатурата си за президентските избори. Той разчиташе на носталгията по относителната непоклатимост, съществувала преди протеста от 2011 година, само че кандидатурата му провокира голям брой разногласия и остра опозиция от страна на мощни въоръжени групировки.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ