Оптимизмът за пълненето на хранилищата е основният фактор, който натисна

Оптимизмът за пълненето на хранилищата е главният фактор, който натисна надолу цената на газа на европейските хъбове. Само за първите два дни на седмицата тя падна с към една четвърт и към този момент е покрай 250 евро за мегаватчас при покупко-продажбите за доставка през септември. Може да се допусна, че до началото на отоплителния сезон ще има времеви прозорец, в който търсенето ще бъде относително ниско, тъй като в хранилищата не остана доста потенциал за депозиране. Особено значимо е, че в страната с най-голямо ползване – Германия, запълняемостта към този момент е 84%. България остава на предпоследно място в Европейски Съюз с 61%. А пониженото търсене евентуално ще докара да спад и усмиряване на цените, въпреки че те няма да се върнат на равнищата от преди една година.

Русия обаче продължава своята енергийна война против Европейски Съюз. Или, в случай че използваме терминологията на Путин – това е специфична енергийна интервенция. За Кремъл има една добра и една неприятна вест. Добрата е, че енергийният шантаж на Москва докара до извънредно високи цени на газа на европейските хъбове и това разреши на „ Газпром “ да осъществя рекордни доходи, макар, че стартира да понижава доставките за своите европейски клиенти, от края на април – последователно и внимателно, а от юли – стремително. Днес съветският газов колос разгласи, че за първото полугодие на 2022 година е спечелил 41 милиарда евро! Това става допустимо, тъй като цените на съветския газ за Европейски Съюз в доста огромна степен са обвързани с котировките на хъбовете.

Лошата вест за Кремъл е, че неговата политическа цел за унищожаване на глобите против съветския енергиен бранш и отпушването на към този момент издигнатия газопровод „ Северен поток-2 “ към този момент не е реализирана и няма изгледи това да се случи. Пълните европейски складове са знак, че Европейски Съюз ще устои на съветския напън. С всяка минала седмица опасността за цялостно прекъсване на доставките от „ Газпром “ наподобява все по-малко страшна. Аз считам, че сега, когато дефинитивно стане ясно, че шантажът няма да успее, Русия ще обърне плочата и ще стартира обезверено да се бори за по-голям пазарен дял в Европа. Тогава ще се окаже, че нуждаещите се от ремонт турбини на „ Северен поток “ внезапно ще могат да работят обикновено. А настояването за безусловно заплащане в рубли тихомълком ще бъде сменено от компромисното – кой каквото дава, ще го вземем. Защото за Русия европейският пазар няма опция. Максимум една трета от съветския газ, продаван в Европа, може да бъде пренасочен по нов водопровод към Китай, и то единствено в случай че има благосклонност от страна на Пекин (такава към този момент няма), това може да стане не по-рано от 2030 година За по-кратък период тръба с голям потенциал и дължина от най-малко 5-6 хиляди километра не може да бъде контрактувана, планувана и издигната.

 

Пламен Димитров, Българско геополитическо сдружение