Децата с аутизъм „виждат“ тази оптична илюзия по уникален начин
Оптичните илюзии провокират мозъците ни да излязат от нормалния си модел на разбиране на света, като пренастройват метода, по който обработват, плануват и проучват образните тласъци. Това изисква комплицирана връзка и противоположна връзка сред другите мозъчни области, а нови проучвания демонстрират, че този развой може да е изменен при децата с аутизъм.
" Когато гледаме обект или картина, мозъкът ни употребява процеси, които регистрират опита ни и контекстуалната информация, с цел да планува сетивните сигнали, да се оправи с неяснотата и да попълни изчезналата информация ", изяснява създателят на проучването Емили Найт. Предишни проучвания обаче демонстрираха, че хората с разстройства от аутистичния набор (РАС) обработват тази сетивна входяща информация по нехарактерен метод.
Така да вземем за пример предходната година Найт оглави изследване, което демонстрира, че децата с аутизъм не възприемат автоматизирано езика на човешкото тяло по същия метод, като тези без. След като означават това закъснение в несъзнателната обработка, откривателите стартират да подозират, че противоположната връзка сред областите на мозъка от по-висок порядък и първичните сензорни области може да е нарушена при хората с аутизъм.
Оптичните илюзии са идеалното средство за инспекция на това съмнение и Найт и сътрудниците ѝ употребяват известния трик с фигурата на Каница, с цел да изследват своята догадка. Илюзията, кръстена на италианския психолог Гаетано Каница, включва голям брой форми, подредени по подобен метод, че да основат контурите на различен облик, като да вземем за пример две човешки лица, които наподобяват по този начин, като че ли се гледат едно друго, образувайки формата на ваза в празното пространство сред тях.
Авторите на проучването набират 60 деца, в това число 29 с аутизъм. Всички те са помолени да се концентрират върху една-единствена точка в средата на екрана. Междувременно на назад във времето се появяват фигури на Каница. Участниците не се концентрират непосредствено върху тези илюзии – т.е. те ги гледат пасивно, а не интензивно. Това дава опция на откривателите да проучат метода, по който мозъкът автоматизирано реагира на странните фигури.
Специалистите употребяват електроенцефалография (ЕЕГ), с цел да запишат мозъчната интензивност на участниците в опита. Те виждат, че децата с аутизъм обработват по-бавно фигурите на Каница, в сравнение с тези без. " Това ни подсказва, че тези деца може да не са в положение да правят същото предугаждане и попълване на изчезналата образна информация като връстниците си ", споделя Найт.
Въз основа на това наблюдаване откривателите декларират, че хората с аутизъм, наподобява, демонстрират дефицити в " обработката на образна противоположна връзка ", което значи, че връзката сред областите, в които сензорната информация постъпва, и тези, които вземат участие в разбора на тези сигнали, може да е по-малко ефикасна при децата с аутизъм.
„ Ние продължаваме да използваме тези невронаучни принадлежности и се надяваме да разберем по-добре по какъв начин хората с аутизъм виждат света, с цел да можем да намерим нови способи за поддръжка на децата и възрастните от аутистичния набор “, споделят учените.
Изследването е оповестено в списание The Journal of Neuroscience.
Източник: IFLScience
