Определено твърдя, че хората умираха като мухи. Но щастливи, мислейки,

Определено настоявам, че хората умираха като мухи. Но щастливи, мислейки, че ги лекуваме! Здравеопазването тогава не беше гратис. Нищо няма гратис. Съществува огромна илюзия, че тогава сме имали опазване на здравето. По това време аз самият работех в „ Пирогов ” и помня по какъв начин умираха хората “. С тези думи доктор Николай Болтаджиев, който преди измененията от 1989 година е теоретичен помощник, II-ра степен в „ Пирогов “, обори от първо лице внушението, че в тези години пациентите са получавали съответна здравна помощ. В предаването “Лице в лице “ по бТВ с водещ Цветанка Ризова той възрази е причини на Антон Кутев от Българска социалистическа партия, че българите били лекувани „ доста добре по времето на комунизма “. „ Тогава не може да се каже, че имаше опазване на здравето. Имаше някаква медицина, само че без благоприятни условия. Инфарктът се лекуваше с лежане един месец. Въпреки че на Запад, отвън социалистическия лагер, натъртвам „ лагер “, тъй като си бяхме оградени с мрежи, имаше кардиоинвазивни способи за лекуване. Откакто след това се вкараха и станаха всеобщи и у нас, смъртността от инфаркти в България падна три пъти. Така че това е много показателно. Вярно, доста се реагира против това, че е скъпа клинична пътека. Но тъкмо по този метод може да създадем разликата сред един месец лежане за „ лекуване “ на инфаркт и кардиоинвазивната операция, надлежно със стенд и така нататък “, направи паралел доктор Болтаджиев. За методите за лекуване по това време, даже в най-хубавата налична за народа тогава болница в България, медикът си спомня: „ Даваха се хапчета. Разполагахме с три типа антибиотик, българско произвеждане. Не бяха и стандартизирани, само че единствено ние го знаехме това. И прилагахме и трите. То нямаше и друго. И в случай че се получи устойчивост – пеницилин! Друго не можеше. Друго имаше единствено в Правителствена болница за избран кръг от хора от Централен комитет на Българска комунистическа партия. „ Нифедипин “-ът, който през днешния ден е стотинки и се намира във всяка аптека, такова лекарство тогава нямаше. Имаше на Запад и в Правителствена болница. Хората тогава бяха държани в незнание. Лекуваха се с дестилат от „ Дигиталис ланата “ – билка на таблетка (смее се), и „ Антистенокардин “, което е нещо като светена вода “. Биография: Роден на: 19 юли 1955 година в София. ОБРАЗОВАНИЕ Висше обучение от МА – София и компетентност по хирургия от МА София, квалификации по съдова хирургия при МА София, артроскопска хирургия от Карл Щорц. Индивидуален курс по Системи и организация на опазването на здравето – Париж, курс по организация и ръководство на лечебните заведения в Национален университет по опазване на здравето в Рен – Франция. Здравен мениджмънт към Медицински университет -София. Стажове при Професор Наракас в Клиника “Лонжре ” Лозана Швейцария, при Професор Алио в Университетски Болничен Център “Лаперони ” в Монпелие – Франция, по хирургия в хирургичните центрове на Виши и Сент-Етиен – Франция, по ортопедия в кантоналните лечебни заведения на Женева и Лозана – Швейцария. ПРОФЕСИОНАЛЕН СТАЖ Интернатура по хирургия във ВМА – София, ординатор в Хирургично поделение на ВБ – Русе, теоретичен помощник III ст. в Клиника по възстановителна хирургия при СПЦП- София, теоретичен помощник II ст. в Секция по Травматология при НИСМ „ Пирогов “ – София, помощник в болница “Сен-Жозеф ” – Ним –Франция, притежател и Медицински шеф на MБАЛ „ Света Богородица “, хонорован учител по здравен мениджмънт – болнично ръководство към Европейски лицей по стопанска система и ръководство. НАУЧНА ДЕЙНОСТ Две авторски свидетелства за изобретения, Държавен указател 74322 /1986, Авторски права 41504 / ИНРА и 336/1985. 49 научни изявления в профилирани наши и интернационалните списания, конгреси, конференции и симпозиуми. ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ Членувал в Българското Научно Дружество по Хирургия, по Ортопедия и Травматология, Международната Асоциация по Пластична и Реконструктивна Хирургия – IРRАS, член на Български Лекарски Съюз, някогашен секретар на Асоциация на Лекарите Франкофони в България, Заместник Президент и Представител за Балканите на Международна Медицинска Асоциация за Подпомагане и Развитие – АМIАD. Активен член на Ротари Интернешънъл – 1760-ти Дистрикт, Клуб Ним-Сен-Жил-Камарг, в следствие Почетен член, деен член на Ротари Клуб – София и Президент на Ротари Клуб София 2001-2002, Президент на Международен ротариански комитет Франция България – Българска секция. Номиниран от Американски Биографичен Институт за един от Петстотинте водача на въздействие в региона на медицината, разгласен за „ Мъж на годината “ за 1996 и 2011, вписан в изданието „ Кой-Кой е “ на Кембридж. Награден с Почетния орден на гр. Кармо – Франция. Носител на “Пол Харис ” от Ротари Интернешънъл. Заместник ръководител на Сдружение за развиване на българското опазване на здравето. Член на Управителният съвет на Гражданска самодейност Справедливост. Член на Център за здащита правата в опазването на здравето.