Пациентка осъди „Майчин дом“ за 30 000 лева заради сгрешена диагноза
Опорочено проучване демонстрира, че няма риск бебето на ищцата да е с Даун, а то се ражда с това заболяване
Университетската АГ болница " Майчин дом " е наказана да заплати 30 000 лв. обезщетение на пациентка поради сбъркано генетично проучване. Това е решил дефинитивно Върховният касационен съд, се вижда в правосъдните регистри, предава вестник.
Н.Б. ражда бебе със синдром на Даун, откакто генетичното проучване по време на бременността ѝ демонстрира, че плодът няма това заболяване. Заради недействителен резултат от генетично проучване, извършено в болничното заведение, Н.Б. е била лишена от правото на избор дали да задържи плода или не и е родила дете с увреждания, при което е претърпяла болки и премеждия, приема съдът. Н.Б. води делото освен против " Майчин дом ", само че и против генетичния център, където е взета тестът й. Не съди лекаря, който е следил бременността ѝ и е оценявал резултатите от съдбовното проучване (той не е от " Майчин дом " ). И от двете институции дамата желае по 50 хиляди лева Уважен е искът ѝ единствено против " Майчин дом " и то до 30 000 лева А от решенията на долните инстанции по случая излиза наяве, че след раждането Н.Б. не е задържала бебето.
В желае си Н.Б. твърди, че по време на бременността ѝ е осъществено генетично проучване и заради позволени от ответниците пропуски при проучването тя е получила погрешен резултат - че плодът няма данни за болест на Даун, в резултат на което е родила дете с генетично заболяване.
През август 2014 година в медицински център от дамата е взета хорион биопсия (пренатално проучване, посредством което могат да се диагностицират вродени недостатъци и генетични заболявания). Материалът е признат в лабораторията на " Майчин дом ". Диагностиката установи, че няма данни за болест на Даун, както и че има данни за женски генетичен пол. През октомври на Н.Б. е направена фетална морфология, която също стига до извод, че липсват индиректни белези за хромозомна особеност и плодът е от мъжки пол. През януари 2015 година дамата ражда момченце със синдром на Даун.
Експертите по делото откриват, че тестът за генетичното проучване е опорочена и на процедура е проучен материал от дамата, а не от плода. Затова има и разминаване сред пола на бебето съгласно проучването и съгласно последвалата фетална морфология.
Първите две инстанции отхвърлят желае на Н.Б против " Майчин дом " и генетичния център, където е взета проба за проучването.
Долната инстанция взема решение, че даже да се одобри, че минусите при вземането на тестът и проучването да са довели до неверен резултат, то по делото е неустановена директна причинно-следствена връзка сред решението на Н.Б. да задържи плода и раждането на бебе със синдром на Даун. При разминаването в пола на плода при генетичното проучване и феталната морфология, дамата е могла да се осведоми за аргументите и да желае от проследяващия бременността ѝ доктор да назначи още един разбор или консултация с генетик, вероятно да прекъсне бременността, счита съдът.
Според висшите съдии обаче изводите на долната инстанция са голословни.
Експертът, експерт по генетика, изяснява разминаването в резултатите от ДНК-изследването и феталната морфология с това, че материалът за генетичното проучване е бил нечист с кафези от майката. Така най-вероятно на проучване са били подложени ДНК кафези на бременната, а не на фетуса. Тази неточност може да се избегне посредством сравняване на маркери от изследваната ДНК от материала от биопсия на хориона с проба от бременната, изяснява специалистът и показва, че това е рутинна и добра процедура.
Вещите лица стигат до извода, че в " Майчин дом " са нарушили медицинския стандарт при проучването на тестът - не са се съобразили, че материалът е по-малко от нужното количество, както и че не са се уверили, че откакто е по-малко, то е чиста и не съдържа непознат генетичен материал. Освен това проучването и на майчината кръв е било неотложно поради сериозното разминаване от резултатите от скрининговите проучвания и получения резултат от генетичното проучване.
В поръчката за осъществяването на генетичния разбор е било маркирано, че има повишен риск от Даун. От това следва, че в " Мачин дом " са разполагали с задоволително информация, че се касае за нараснал риск и е трябвало да се уверят, че на разбор е подложен материал на плода, а не на майката.
Налице е противоправно държание и на наблюдаващия бременността доктор, който не е съобразил разликите в проучванията и не е я насочил към нов тест, пишат висшите съдии. Според тях Н.Б. е направила всичко, изискващо се от нея - постоянно е ходела на прегледи, с цел да наблюдава бременността и е направила всички проучвания и съвещания, към които е била ориентирана от проследяващия ѝ доктор. Така висшият съд преценя, че дамата не е съпричинила вредата. Задължение на лекаря е, без значение от това какво несъгласие има, да го изясни на пациента и да го обясни. Медицинските лица, а не пациентът, са тези, които би трябвало да провокират правенето на спомагателни и изясняващи проучвания, акцентира съдът.
" Майчин дом " е наказана да заплати на Н.Б. и 6316 лева разходи по делото. А дамата би трябвало да заплати 4400 лева на медицинския център, против който искът ѝ е напълно отритнат, както и 6412 лева на " Майчин дом " поради отхвърлената част от желае ѝ - 20 000 лева.
Университетската АГ болница " Майчин дом " е наказана да заплати 30 000 лв. обезщетение на пациентка поради сбъркано генетично проучване. Това е решил дефинитивно Върховният касационен съд, се вижда в правосъдните регистри, предава вестник.
Н.Б. ражда бебе със синдром на Даун, откакто генетичното проучване по време на бременността ѝ демонстрира, че плодът няма това заболяване. Заради недействителен резултат от генетично проучване, извършено в болничното заведение, Н.Б. е била лишена от правото на избор дали да задържи плода или не и е родила дете с увреждания, при което е претърпяла болки и премеждия, приема съдът. Н.Б. води делото освен против " Майчин дом ", само че и против генетичния център, където е взета тестът й. Не съди лекаря, който е следил бременността ѝ и е оценявал резултатите от съдбовното проучване (той не е от " Майчин дом " ). И от двете институции дамата желае по 50 хиляди лева Уважен е искът ѝ единствено против " Майчин дом " и то до 30 000 лева А от решенията на долните инстанции по случая излиза наяве, че след раждането Н.Б. не е задържала бебето.
В желае си Н.Б. твърди, че по време на бременността ѝ е осъществено генетично проучване и заради позволени от ответниците пропуски при проучването тя е получила погрешен резултат - че плодът няма данни за болест на Даун, в резултат на което е родила дете с генетично заболяване.
През август 2014 година в медицински център от дамата е взета хорион биопсия (пренатално проучване, посредством което могат да се диагностицират вродени недостатъци и генетични заболявания). Материалът е признат в лабораторията на " Майчин дом ". Диагностиката установи, че няма данни за болест на Даун, както и че има данни за женски генетичен пол. През октомври на Н.Б. е направена фетална морфология, която също стига до извод, че липсват индиректни белези за хромозомна особеност и плодът е от мъжки пол. През януари 2015 година дамата ражда момченце със синдром на Даун.
Експертите по делото откриват, че тестът за генетичното проучване е опорочена и на процедура е проучен материал от дамата, а не от плода. Затова има и разминаване сред пола на бебето съгласно проучването и съгласно последвалата фетална морфология.
Първите две инстанции отхвърлят желае на Н.Б против " Майчин дом " и генетичния център, където е взета проба за проучването.
Долната инстанция взема решение, че даже да се одобри, че минусите при вземането на тестът и проучването да са довели до неверен резултат, то по делото е неустановена директна причинно-следствена връзка сред решението на Н.Б. да задържи плода и раждането на бебе със синдром на Даун. При разминаването в пола на плода при генетичното проучване и феталната морфология, дамата е могла да се осведоми за аргументите и да желае от проследяващия бременността ѝ доктор да назначи още един разбор или консултация с генетик, вероятно да прекъсне бременността, счита съдът.
Според висшите съдии обаче изводите на долната инстанция са голословни.
Експертът, експерт по генетика, изяснява разминаването в резултатите от ДНК-изследването и феталната морфология с това, че материалът за генетичното проучване е бил нечист с кафези от майката. Така най-вероятно на проучване са били подложени ДНК кафези на бременната, а не на фетуса. Тази неточност може да се избегне посредством сравняване на маркери от изследваната ДНК от материала от биопсия на хориона с проба от бременната, изяснява специалистът и показва, че това е рутинна и добра процедура.
Вещите лица стигат до извода, че в " Майчин дом " са нарушили медицинския стандарт при проучването на тестът - не са се съобразили, че материалът е по-малко от нужното количество, както и че не са се уверили, че откакто е по-малко, то е чиста и не съдържа непознат генетичен материал. Освен това проучването и на майчината кръв е било неотложно поради сериозното разминаване от резултатите от скрининговите проучвания и получения резултат от генетичното проучване.
В поръчката за осъществяването на генетичния разбор е било маркирано, че има повишен риск от Даун. От това следва, че в " Мачин дом " са разполагали с задоволително информация, че се касае за нараснал риск и е трябвало да се уверят, че на разбор е подложен материал на плода, а не на майката.
Налице е противоправно държание и на наблюдаващия бременността доктор, който не е съобразил разликите в проучванията и не е я насочил към нов тест, пишат висшите съдии. Според тях Н.Б. е направила всичко, изискващо се от нея - постоянно е ходела на прегледи, с цел да наблюдава бременността и е направила всички проучвания и съвещания, към които е била ориентирана от проследяващия ѝ доктор. Така висшият съд преценя, че дамата не е съпричинила вредата. Задължение на лекаря е, без значение от това какво несъгласие има, да го изясни на пациента и да го обясни. Медицинските лица, а не пациентът, са тези, които би трябвало да провокират правенето на спомагателни и изясняващи проучвания, акцентира съдът.
" Майчин дом " е наказана да заплати на Н.Б. и 6316 лева разходи по делото. А дамата би трябвало да заплати 4400 лева на медицинския център, против който искът ѝ е напълно отритнат, както и 6412 лева на " Майчин дом " поради отхвърлената част от желае ѝ - 20 000 лева.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ