Вече ще губим пари и от бензиностанциите
Опиянението по мощната страна по време на изключителното състояние ще даде подтик на държавния капитализъм. Това прогнозирахме преди повече от два месеца. Но ръководещите надминаха себе си - концепцията за основаването на държавна петролна компания, която да построи мрежа от бензиностанции, хвана всички неподготвени. Ясно е, че страната е склонна да помпа мегаструктури – неотдавна 1 милиарда лева бяха преведени на " Български ВиК холдинг ", само че това най-малко е сфера, която и все още е доминирана от обществени компании. Завръщането на страната в 100% частен бранш е нов стадий от държавния капитализъм, който към този момент
не просто прахосва пари, а желае да хване юздите на стопанската система
Традиционно у нас има два проблема с горивата. Единият е в контрабандата, а другият - в конкуренцията и цените. От години се бяга и от двете тематики. Видима е да вземем за пример разликата в третирането на двете съществени акцизни артикули в страната – цигари и горива. Контролът върху цигарите е цялостен. Събират се празни опаковки в цялата страна и се пресмята размерът на незаконния пазар на всеки три месеца, служители на реда и митничари стоят по фабриките и преглеждат всеки камион, вкара се точна „ трак енд трейс ” система, която следи всяка една кутия цигари в пътя й от фабриката през търговците и крайния консуматор.
А при горивата? Отговорът нормално е „ камери ще наблюдават всеки литър гориво ”. Не е неприятно да има видеонаблюдение, само че
битката с контрабандата става с измервателни уреди
и непрекъснат физически надзор. В тази посока бяха измененията отпреди две седмици, които задължиха „ Лукойл ” да лицензира като обособени данъчни хранилища шестте си бази по протежението на продуктопровода сред Бургас и София и да има обособени измервателни уреди за всеки от тях. Същият продуктопровод, чийто лиценз беше краткотрайно лишен през 2013 година от Ваньо Танов. Докато последователно се стяга контролът на горивата обаче, страната потегли по неясен метод да взема решение втория проблем – конкуренцията и цените на горивата.
Публично оповестените претекстове за основаване държавна петролна компания, която да оперира данъчни хранилища и бензиностанции, в прав текст признават, че проблем с конкуренцията на пазара на горива има и страната е в неспособност да обезпечи естественото му действие. Не се открива картел, не се постановат наказания, нито се търсят нормативни решения за отваряне на достъпа до данъчните хранилища (в момента тече следващото следствие за картел, само че не е ясно дали и то няма да завърши без резултат като предходните – б. р.). Държавата просто влиза на пазара по най-дърварския метод, като се пробва да донесе конкуренция чрез наличието си. В това е и
парадоксът – да чакаме държавният капитализъм да обезпечи повече избор
и независимост за потребителите.
По думите на финансовия министър тематиката за държавните бензиностанции е вторична в препоръчаните законови промени. Тази „ вторична ” тематика обаче планува голямо изпитание на страната в идващите 1-2 години, което ще коства по консервативни оценки най-малко 100 млн. лева Ако концепцията на страната е да прави доста огромни и излъскани бензиностанции, тогава разноските биха били сензитивно по-високи. Дори и ресурсът да не бъде възложен непосредствено от бюджета, това не трансформира обстоятелството, че зад сходно изпитание стои обществен запас и неговото хабене е чиста загуба за данъкоплатците.
Проблемът в тази концепция обаче не е единствено в разноските за построяването на държавните бензиностанции. По-големият проблем ще пристигна, когато държавният капитализъм се развихри с тяхното ръководство. Малко ли образци имаме сега за „ триумфите ” на държавното предприемачество? При това приказваме за сфера, която има пряк и ежедневен контакт с крайния клиент – страната непроменяемо губи всяко едно състезание в сходни сфери. Лоша услуга, злоупотреби и трупане на задължения са неизбежни.
„ Евтините ” държавни бензиностанции могат да трансферират тежест от клиентите към данъкоплатците. Предлагането на „ ниски цени ” най-вероятно би довело до
трупането на загуби, които общественият бранш да покрива
Точно това вършат всички държавни компании и сега. Нима през бюджета не плащаме за по-ниската цена на билета в БДЖ? В най-хубавия случай на колонката ще спечелим няколко стотинки, които след това ще бъдат покрити от налозите ни. Ще платим и всичката корупция по етажите на новата мегакомпания.
И това в действителност е положителният вид, защото има и доста по-негативен. Въобще няма гаранция, че държавните бензиностанции ще могат да предложат по-ниски цени на необятен кръг клиенти. Цялостната услуга, която отива доста оттатък сипването на бензин, най-вероятно ще е надалеч от стандартите на огромните играчи на пазара. Държавата не е доста добра в спечелването на пазарен дял на конкурентни пазари, в противен случай – тя съумява да губи пазарен дял даже на привидно обезпечени пазари. Ограниченият пазарен дял, както и големият капацитет за злоупотреби – вижте да вземем за пример историите с горивото в БДЖ, мощно ще лимитират опцията да се продава по-евтино.
Кампанийното ценообразуване обаче ще е допустимо. Всъщност това е доста мощен политически претекст за влизането на този пазар –
инструмент за щабово ръководство във времена на неодобрение
Всяко бъдещо напрежение около пазара на горива в България и първи проблясъци за протести ще могат да бъдат посрещнати с кампанийно решение на страната да понижи цената с няколко стотинки. Директен политически лост на пазар, който нееднократно е носил проблеми на държавните управления в страната.
Да се върнем на главната тематика с конкуренцията на пазара. Ако огромният проблем е при данъчните хранилища, няма логичност да се търси решението му в построяването на държавни бензиностанции и хрантутенето на нова порция държавни капиталисти. Съществуват доста вероятни решения за данъчните хранилища и даже Комисия за защита на конкуренцията показва такива. Една част от тях са свързани с ограничения за ускорение на процедурата по лицензиране на нови хранилища, т.е. условия за по-бързо нахлуване на пазара. Друга е обвързвана с опцията за двустранни съглашения и запазване на артикули в прилежащи държавни от Европейски Съюз. Трета би била с разписването на правила за отворен достъп до съществуващите данъчни хранилища. Това са по-пазарни решения, които заслужават внимание.
Ако нищо от това не може да проработи,
чак тогава идва концепцията за построяването на държавни данъчни хранилища
Последните биха отменили тежестта по първичната инвестиция на търговците и биха били евентуално отворени за всички. Те също обаче носят опасности – няма причина да имаме вяра, че страната няма да се провали и в тази активност, а и биха претендирали съществени вложения с обществени средства. Това е единственият логичен спор в тематиката с конкуренцията при горивата – по какъв начин да се реши тематиката с достъпа до данъчните хранилища. Строежът на бензиностанции с обществени пари надали ще донесе изгоди за потребителите, само че ще подсигурява тежест за данъкоплатците.
не просто прахосва пари, а желае да хване юздите на стопанската система
Традиционно у нас има два проблема с горивата. Единият е в контрабандата, а другият - в конкуренцията и цените. От години се бяга и от двете тематики. Видима е да вземем за пример разликата в третирането на двете съществени акцизни артикули в страната – цигари и горива. Контролът върху цигарите е цялостен. Събират се празни опаковки в цялата страна и се пресмята размерът на незаконния пазар на всеки три месеца, служители на реда и митничари стоят по фабриките и преглеждат всеки камион, вкара се точна „ трак енд трейс ” система, която следи всяка една кутия цигари в пътя й от фабриката през търговците и крайния консуматор.
А при горивата? Отговорът нормално е „ камери ще наблюдават всеки литър гориво ”. Не е неприятно да има видеонаблюдение, само че
битката с контрабандата става с измервателни уреди
и непрекъснат физически надзор. В тази посока бяха измененията отпреди две седмици, които задължиха „ Лукойл ” да лицензира като обособени данъчни хранилища шестте си бази по протежението на продуктопровода сред Бургас и София и да има обособени измервателни уреди за всеки от тях. Същият продуктопровод, чийто лиценз беше краткотрайно лишен през 2013 година от Ваньо Танов. Докато последователно се стяга контролът на горивата обаче, страната потегли по неясен метод да взема решение втория проблем – конкуренцията и цените на горивата.
Публично оповестените претекстове за основаване държавна петролна компания, която да оперира данъчни хранилища и бензиностанции, в прав текст признават, че проблем с конкуренцията на пазара на горива има и страната е в неспособност да обезпечи естественото му действие. Не се открива картел, не се постановат наказания, нито се търсят нормативни решения за отваряне на достъпа до данъчните хранилища (в момента тече следващото следствие за картел, само че не е ясно дали и то няма да завърши без резултат като предходните – б. р.). Държавата просто влиза на пазара по най-дърварския метод, като се пробва да донесе конкуренция чрез наличието си. В това е и
парадоксът – да чакаме държавният капитализъм да обезпечи повече избор
и независимост за потребителите.
По думите на финансовия министър тематиката за държавните бензиностанции е вторична в препоръчаните законови промени. Тази „ вторична ” тематика обаче планува голямо изпитание на страната в идващите 1-2 години, което ще коства по консервативни оценки най-малко 100 млн. лева Ако концепцията на страната е да прави доста огромни и излъскани бензиностанции, тогава разноските биха били сензитивно по-високи. Дори и ресурсът да не бъде възложен непосредствено от бюджета, това не трансформира обстоятелството, че зад сходно изпитание стои обществен запас и неговото хабене е чиста загуба за данъкоплатците.
Проблемът в тази концепция обаче не е единствено в разноските за построяването на държавните бензиностанции. По-големият проблем ще пристигна, когато държавният капитализъм се развихри с тяхното ръководство. Малко ли образци имаме сега за „ триумфите ” на държавното предприемачество? При това приказваме за сфера, която има пряк и ежедневен контакт с крайния клиент – страната непроменяемо губи всяко едно състезание в сходни сфери. Лоша услуга, злоупотреби и трупане на задължения са неизбежни.
„ Евтините ” държавни бензиностанции могат да трансферират тежест от клиентите към данъкоплатците. Предлагането на „ ниски цени ” най-вероятно би довело до
трупането на загуби, които общественият бранш да покрива
Точно това вършат всички държавни компании и сега. Нима през бюджета не плащаме за по-ниската цена на билета в БДЖ? В най-хубавия случай на колонката ще спечелим няколко стотинки, които след това ще бъдат покрити от налозите ни. Ще платим и всичката корупция по етажите на новата мегакомпания.
И това в действителност е положителният вид, защото има и доста по-негативен. Въобще няма гаранция, че държавните бензиностанции ще могат да предложат по-ниски цени на необятен кръг клиенти. Цялостната услуга, която отива доста оттатък сипването на бензин, най-вероятно ще е надалеч от стандартите на огромните играчи на пазара. Държавата не е доста добра в спечелването на пазарен дял на конкурентни пазари, в противен случай – тя съумява да губи пазарен дял даже на привидно обезпечени пазари. Ограниченият пазарен дял, както и големият капацитет за злоупотреби – вижте да вземем за пример историите с горивото в БДЖ, мощно ще лимитират опцията да се продава по-евтино.
Кампанийното ценообразуване обаче ще е допустимо. Всъщност това е доста мощен политически претекст за влизането на този пазар –
инструмент за щабово ръководство във времена на неодобрение
Всяко бъдещо напрежение около пазара на горива в България и първи проблясъци за протести ще могат да бъдат посрещнати с кампанийно решение на страната да понижи цената с няколко стотинки. Директен политически лост на пазар, който нееднократно е носил проблеми на държавните управления в страната.
Да се върнем на главната тематика с конкуренцията на пазара. Ако огромният проблем е при данъчните хранилища, няма логичност да се търси решението му в построяването на държавни бензиностанции и хрантутенето на нова порция държавни капиталисти. Съществуват доста вероятни решения за данъчните хранилища и даже Комисия за защита на конкуренцията показва такива. Една част от тях са свързани с ограничения за ускорение на процедурата по лицензиране на нови хранилища, т.е. условия за по-бързо нахлуване на пазара. Друга е обвързвана с опцията за двустранни съглашения и запазване на артикули в прилежащи държавни от Европейски Съюз. Трета би била с разписването на правила за отворен достъп до съществуващите данъчни хранилища. Това са по-пазарни решения, които заслужават внимание.
Ако нищо от това не може да проработи,
чак тогава идва концепцията за построяването на държавни данъчни хранилища
Последните биха отменили тежестта по първичната инвестиция на търговците и биха били евентуално отворени за всички. Те също обаче носят опасности – няма причина да имаме вяра, че страната няма да се провали и в тази активност, а и биха претендирали съществени вложения с обществени средства. Това е единственият логичен спор в тематиката с конкуренцията при горивата – по какъв начин да се реши тематиката с достъпа до данъчните хранилища. Строежът на бензиностанции с обществени пари надали ще донесе изгоди за потребителите, само че ще подсигурява тежест за данъкоплатците.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ