Опитвам се да направя пролетно почистване на гардероба си. Силно

Опитвам се да направя пролетно разчистване на дрешника си. Силно раздвоена сред двата съществени правилото, по които подбирам облеклата си – в случай че не е носено от две години и повече, значи няма да го нося в никакъв случай – изхвърлям. Или в случай че помня с положително възприятие къде съм го купила и къде съм го носила – прибирам. И не знам дали паметта ми става по-добра с възрастта или положителните мемоари – повече, само че от един цялостен голям дрешник съумявам с труд да отделя един потник и един тишърт.

Ядосвам се сама на себе си. Четох неотдавна, че в живота си един средностатистически човек имал във движимости – от облекла до техника – общо към 4,5 тона! И потвърдено има потребност от 25% от тях. Е, може би моите 25% са в моя дрешник. Пълен със сантиментално непокътнати неща, които в никакъв случай няма да облека или носени с години облекла, които към този момент не стават за нищо. Обаче си ги обичам!Какво да върша? Ами, ще ги фотографирам. Има такова придвижване срещу трупането на движимости – снимаш, описваш с възприятие сниманото, изхвърляш. И по този начин, фотография на потник, виолетов, марка – Sisley, бродерия – памучна на цветя, тичинки от пластмаса, които се разтопиха при гладенето. И спомените ми с него от един чудовищно парещ ден в Испания, когато обикаляхме из Кордоба, примрели от горещина и екстаз, на всеки ъгъл имаше олтари на Богородица с живи цветя, които миришеха упоително, а по калдъръмените улички течеше вода на дребни вадички, като в далечния изток.

Стана ми по-добре, в действителност. Сега към този момент прибавих за изхвърляне две ризи и едни обувки, с които имам чудни мемоари от морето. Изглежда, до момента в който хората вършат пролетно почистване на дрешника си, аз ще върша пролетно писане. Не желая да изхвърля нищичко от спомените си.