Нужна ли ни е културата?
Опитвам се да уточнявам ролята на културата в международен мащаб, а в съзнанието ми непринудено стартира да господства " крилатата фраза ", приписвана на Гьоринг: " Като чуя думата просвета, се пипвам за кобура "! Мнозинството от политиците по света като че ли се опасяват от тази дума и по тази причина я пренебрегват в своите обществени изказвания. Така беше и в България през 2019 година - при изборната акция за кметове и съветници, в която думата просвета отсъстваше! Така е и в плана на френския президент Емануел Макрон за реформиране на Европейски Съюз, в който предлага присъединителният развой да се реализира последователно - на седем стъпки. Докато първите шест са с съответна проблематика, седмата е озаглавена " всякакви " и по всяка възможност тя ще обгръща дейностите, непосочени в първите шест стъпки, измежду които евентуално и културата. А тя не може да се третира като част от общото и като спомагателна " надстройка ", тъй като културата е сложно публично събитие, обобщаващо човешката същина, заложена у всеки субект!
И в обществото, в което господстват частнособственически и пазарни връзки, просперитетът на националната просвета остава значимо държавно обвързване. За задачата тя се нуждае не от кампанийни мероприятия, а от всекидневни наставнически грижи. Културата наложително би трябвало да бъде един от непрекъснатите цели на всяка страна, тъй като е " оръжие със характерно предопределение ", провалите върху нея имат дългогодишен инкубационен интервал. Грижата за културата би трябвало да е на цялото общество, тъй като при глобализацията тя ще е основният фактор за опазване на националната еднаквост и на етническото разнообразие. Неслучайно известният български артист Апостол Карамитев утвърждава, че " индивидът се ражда два пъти - един път физически и един път духовно ". Високото културно ниво на личността й дава персонално самочувствие, благоприятни условия и сили да надрасне съществуващите стандарти. Известно е, че когато човек има систематична физическа и културна интензивност, това му разрешава сполучливо да осъществя в публичното пространство своята креативност. Главният принос на изобретателните персони е в реализираната от тях целенасочена възпитателна активност, с помощта на която в XXI век културата последователно приема
функционалността на нова вяра
сплотяваща народите!
Независимо от впечатляващия скок в софтуерната сфера решаващото средство за развиване на обществото остава човешкият фактор! Надеждата, че изобилието на информация ще помогне на хората да живеят по-добре, е имагинерно! Едва когато болшинството от популацията осъзнае и стартира да прави оценка своя нравствен хайлайф като скъпо национално благосъстояние, това ще подсигурява непрекъснатия публичен разцвет. За страдание, с изключение на икономическото неравноправие, в актуалното общество съществува още възходяща отдалеченост сред огромна част от популацията и интелектуалния хайлайф. А културата е един от ефикасните публични принадлежности, който може да помогне за превъзмогване на тази обстановка. Но " в България за културата не се мисли - тя е ниско в йерархията на политическите схващания "! (Манол Пейков - издател).
Културната активност не трябва да се прави оценка единствено с стопански индикатори, т.е. едностранно! Всички сме очевидци, че тя среща " упоритата опозиция " от " хората с бели якички ", т.е. от обществената администрация, която със своята бездейност - постоянно съчетана с непросветеност, основава удобната социална атмосфера за разширение на противообществените прояви!
" Престъпността на " белите якички "
нанася доста по-големи вреди, тъй като се прикрива зад " легален бизнес ". (Александър Колев - журналист).
Дори авторитетното интернационално списание " Икономист " установи, че " културата и публичната атмосфера в другите страни оказват много по-голямо въздействие върху подрастващите генерации ". Акцентирането основно върху разнообразни шоупрограми не спомага за основаването на правилни естетически критерии в обществото. За да се избегнат налаганите от тях откровени духовни измами, належащо е основаването на държавна наредба за прецизен баланс сред високите и развлекателните, изящните и приложните форми за изява в изкуствата, т.е. сред културата и субкултурата. В този баланс е заложено разковничето на триумфа!
Опростачването в България се развива стремглаво и на всички места заменя " културното ", т.е. истинското с известното, подражателното. Работата в духовната сфера е нещо доста внимателно, изискващо самостоятелност - като мислене и дух, висок морал и безконечен блян за основаването на креативен уникати! Тя не е по силите и опциите на множеството хора, тъй като наложителна причина е съществуването на естествено дарование, съчетано с положен систематичен и целеустремен дълголетен труд! В религиозната литература постоянно се написа за " Божествения Дух ", който влияе на определени от него човеци редовно да правят впечатляващи дейности, свързани с духовността. Транспонирано в областта на изкуствата, Божественият Дух е синоним на вдъхновението, неизбежно съпровождащо креативния акт. То е значимо допълнение към естественото дарование и трудолюбието на креативните персони, обуславящо уникалността на създавания от тях живописен артикул!
Според изследване, оповестено в " Английски медицински вестник ", хората, занимаващи се с изкуство, както и тези, които постоянно поддържат връзка с изкуство, усилват възможностите си да живеят по-дълго.
В 1996 година България бе посетена от 7-членна експертна комисия от Съвета на Европа и Европейския парламент със задача тя да се запознае с проблемите на нашата просвета. Резултатите бяха обществено огласени през идната година, в така наречен Доклад на Чарлз Ландри. В него недвусмислено е казано, че:
- " България има просвета, която може да предложи на света " ;
- " Българското музикално изкуство е част от международния музикален феномен " ;
- " Българската културна политика не разполага с идея за развиване на културния живот. " Затова се предлага " Министерството на културата - дружно с гражданските организации - да провежда народен спор по проблемите на културата ".
10 години по-късно България стана член на Европейски Съюз. Сега - 22 години след обявата на експертния отчет, обстоятелствата демонстрират, че от направените поредност констатации и рекомендации,
нищо не е осъществено!
Според проф. доктор Александър Чирков: " Основната причина за неуспехите на България е в слабата мисловна просвета на нейните ръководители!... " По създание въпросът е надполитически - той е общонационален и визира бъдещето на българската нация.
Обективността изисква да се уточни, че виновност за това отношение към културата имат и основателите на Европейски Съюз, които в член 151 от Договора за основаването на европейската общественост от 1957 година са регламентирали, че " културната политика не е част от общностното право, а е напълно в компетенциите на всяка страна членка на Европейски Съюз ". Т.е. културата не е обща грижа - нас ни интересуват единствено геополитическите и икономическите индикатори на съюза! А белким обезпечаването на националната сигурност във всяка от тях или върховенството на закона и разпределението на управляващите не са в компетенциите на всяка страна членка на Европейски Съюз? В практическата активност на Европейски Съюз през идващия полувековен интервал тази " идея " получи цялостно разрастване, а аргументът, че по този метод се " резервира " националната специфичност на обособените европейски страни, не получи удостоверение, тъй като " единствено с самун не се живее "! Това постанова културата да бъде приета освен за народен, а и за
общоевропейски приоритет
при решение на нейните проблеми да не се ползва известният " двоен критерий "!
Особено значимо е да се откри точното дефиниране на съотношението " просвета - субкултура ". Тъй като те са неотделими съставни елементи. Трябва да се проумее, че същността за решаването на казуса е заложена в намиране на точното съответствие сред тях. Субкултурата и развлекателно-хедонистичното начало в културните изяви не са синоними! Субкултурата е псевдоартистична демонстрация, която преследва основно комерсиални ползи, съобразявайки се най-вече с първично-биологичните човешки инстинкти.
Към това би трябвало да се добави, че икономическата взаимозависимост на създателите от страната е основната причина за " заболяванията " на българската интелигенция. Ярките създатели от дълго време са пенсионери, а на младите им е все едно какво става в страната ни " (в. " Минаха години " ). Те търсят, намират и получават подобаващи условия за реализацията на дарованията си в чужбина!
За развиването на културата извънредно значима е ролята на българските медии. " В телевизионните стратегии съвсем няма нищо за умни, чувствителни и търсещи хора " (Веселина Седларска - журналист). Търсейки сензацията, те са подготвени да загърбят всичко стойностно, което не е сензация. " Медиите са главният рупор, който усилва простотията, само че политическата инвазия е доста по-силна и надалеч по-опустошителна от медийната " (Петьо Цеков - журналист). Отново констатацията е, че салдото напълно е нарушен! Не бива да се не помни, че " личността става персона, когато доближи такова ниво на духовно развиване, при което се демонстрират духовни потребности, мотивиращи държанието й " (Йорданка Донева - психолог).
Затова съм уверен, че както има Висш правосъден съвет, Съвет за национална сигурност и прочие, по този начин би трябвало да има Висш публичен съвет по проблемите на културата - формиран единствено от потвърдени експерти, а не от партийни функционери и овластени лица! Трябва ни нова " Венецианска комисия " по проблемите на културата!
И в обществото, в което господстват частнособственически и пазарни връзки, просперитетът на националната просвета остава значимо държавно обвързване. За задачата тя се нуждае не от кампанийни мероприятия, а от всекидневни наставнически грижи. Културата наложително би трябвало да бъде един от непрекъснатите цели на всяка страна, тъй като е " оръжие със характерно предопределение ", провалите върху нея имат дългогодишен инкубационен интервал. Грижата за културата би трябвало да е на цялото общество, тъй като при глобализацията тя ще е основният фактор за опазване на националната еднаквост и на етническото разнообразие. Неслучайно известният български артист Апостол Карамитев утвърждава, че " индивидът се ражда два пъти - един път физически и един път духовно ". Високото културно ниво на личността й дава персонално самочувствие, благоприятни условия и сили да надрасне съществуващите стандарти. Известно е, че когато човек има систематична физическа и културна интензивност, това му разрешава сполучливо да осъществя в публичното пространство своята креативност. Главният принос на изобретателните персони е в реализираната от тях целенасочена възпитателна активност, с помощта на която в XXI век културата последователно приема
функционалността на нова вяра
сплотяваща народите!
Независимо от впечатляващия скок в софтуерната сфера решаващото средство за развиване на обществото остава човешкият фактор! Надеждата, че изобилието на информация ще помогне на хората да живеят по-добре, е имагинерно! Едва когато болшинството от популацията осъзнае и стартира да прави оценка своя нравствен хайлайф като скъпо национално благосъстояние, това ще подсигурява непрекъснатия публичен разцвет. За страдание, с изключение на икономическото неравноправие, в актуалното общество съществува още възходяща отдалеченост сред огромна част от популацията и интелектуалния хайлайф. А културата е един от ефикасните публични принадлежности, който може да помогне за превъзмогване на тази обстановка. Но " в България за културата не се мисли - тя е ниско в йерархията на политическите схващания "! (Манол Пейков - издател).
Културната активност не трябва да се прави оценка единствено с стопански индикатори, т.е. едностранно! Всички сме очевидци, че тя среща " упоритата опозиция " от " хората с бели якички ", т.е. от обществената администрация, която със своята бездейност - постоянно съчетана с непросветеност, основава удобната социална атмосфера за разширение на противообществените прояви!
" Престъпността на " белите якички "
нанася доста по-големи вреди, тъй като се прикрива зад " легален бизнес ". (Александър Колев - журналист).
Дори авторитетното интернационално списание " Икономист " установи, че " културата и публичната атмосфера в другите страни оказват много по-голямо въздействие върху подрастващите генерации ". Акцентирането основно върху разнообразни шоупрограми не спомага за основаването на правилни естетически критерии в обществото. За да се избегнат налаганите от тях откровени духовни измами, належащо е основаването на държавна наредба за прецизен баланс сред високите и развлекателните, изящните и приложните форми за изява в изкуствата, т.е. сред културата и субкултурата. В този баланс е заложено разковничето на триумфа!
Опростачването в България се развива стремглаво и на всички места заменя " културното ", т.е. истинското с известното, подражателното. Работата в духовната сфера е нещо доста внимателно, изискващо самостоятелност - като мислене и дух, висок морал и безконечен блян за основаването на креативен уникати! Тя не е по силите и опциите на множеството хора, тъй като наложителна причина е съществуването на естествено дарование, съчетано с положен систематичен и целеустремен дълголетен труд! В религиозната литература постоянно се написа за " Божествения Дух ", който влияе на определени от него човеци редовно да правят впечатляващи дейности, свързани с духовността. Транспонирано в областта на изкуствата, Божественият Дух е синоним на вдъхновението, неизбежно съпровождащо креативния акт. То е значимо допълнение към естественото дарование и трудолюбието на креативните персони, обуславящо уникалността на създавания от тях живописен артикул!
Според изследване, оповестено в " Английски медицински вестник ", хората, занимаващи се с изкуство, както и тези, които постоянно поддържат връзка с изкуство, усилват възможностите си да живеят по-дълго.
В 1996 година България бе посетена от 7-членна експертна комисия от Съвета на Европа и Европейския парламент със задача тя да се запознае с проблемите на нашата просвета. Резултатите бяха обществено огласени през идната година, в така наречен Доклад на Чарлз Ландри. В него недвусмислено е казано, че:
- " България има просвета, която може да предложи на света " ;
- " Българското музикално изкуство е част от международния музикален феномен " ;
- " Българската културна политика не разполага с идея за развиване на културния живот. " Затова се предлага " Министерството на културата - дружно с гражданските организации - да провежда народен спор по проблемите на културата ".
10 години по-късно България стана член на Европейски Съюз. Сега - 22 години след обявата на експертния отчет, обстоятелствата демонстрират, че от направените поредност констатации и рекомендации,
нищо не е осъществено!
Според проф. доктор Александър Чирков: " Основната причина за неуспехите на България е в слабата мисловна просвета на нейните ръководители!... " По създание въпросът е надполитически - той е общонационален и визира бъдещето на българската нация.
Обективността изисква да се уточни, че виновност за това отношение към културата имат и основателите на Европейски Съюз, които в член 151 от Договора за основаването на европейската общественост от 1957 година са регламентирали, че " културната политика не е част от общностното право, а е напълно в компетенциите на всяка страна членка на Европейски Съюз ". Т.е. културата не е обща грижа - нас ни интересуват единствено геополитическите и икономическите индикатори на съюза! А белким обезпечаването на националната сигурност във всяка от тях или върховенството на закона и разпределението на управляващите не са в компетенциите на всяка страна членка на Европейски Съюз? В практическата активност на Европейски Съюз през идващия полувековен интервал тази " идея " получи цялостно разрастване, а аргументът, че по този метод се " резервира " националната специфичност на обособените европейски страни, не получи удостоверение, тъй като " единствено с самун не се живее "! Това постанова културата да бъде приета освен за народен, а и за
общоевропейски приоритет
при решение на нейните проблеми да не се ползва известният " двоен критерий "!
Особено значимо е да се откри точното дефиниране на съотношението " просвета - субкултура ". Тъй като те са неотделими съставни елементи. Трябва да се проумее, че същността за решаването на казуса е заложена в намиране на точното съответствие сред тях. Субкултурата и развлекателно-хедонистичното начало в културните изяви не са синоними! Субкултурата е псевдоартистична демонстрация, която преследва основно комерсиални ползи, съобразявайки се най-вече с първично-биологичните човешки инстинкти.
Към това би трябвало да се добави, че икономическата взаимозависимост на създателите от страната е основната причина за " заболяванията " на българската интелигенция. Ярките създатели от дълго време са пенсионери, а на младите им е все едно какво става в страната ни " (в. " Минаха години " ). Те търсят, намират и получават подобаващи условия за реализацията на дарованията си в чужбина!
За развиването на културата извънредно значима е ролята на българските медии. " В телевизионните стратегии съвсем няма нищо за умни, чувствителни и търсещи хора " (Веселина Седларска - журналист). Търсейки сензацията, те са подготвени да загърбят всичко стойностно, което не е сензация. " Медиите са главният рупор, който усилва простотията, само че политическата инвазия е доста по-силна и надалеч по-опустошителна от медийната " (Петьо Цеков - журналист). Отново констатацията е, че салдото напълно е нарушен! Не бива да се не помни, че " личността става персона, когато доближи такова ниво на духовно развиване, при което се демонстрират духовни потребности, мотивиращи държанието й " (Йорданка Донева - психолог).
Затова съм уверен, че както има Висш правосъден съвет, Съвет за национална сигурност и прочие, по този начин би трябвало да има Висш публичен съвет по проблемите на културата - формиран единствено от потвърдени експерти, а не от партийни функционери и овластени лица! Трябва ни нова " Венецианска комисия " по проблемите на културата!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ