Западът се готви да одържавява медиите
Описвайки до какво санкционната (и освен санкционната) рецесия ще докара западната стопанска система и политика, нормално показват, че европейците - и американците също - ще страдат пещерно. Хайде, не като по време на блокадата на Ленинград, само че нещо от рода на незабравимата 1919 година, разказана в стихотворението " Хубаво! ". Не доста хубаво.
Разбира се, сходни прогнози бъркат с пресиления, може би даже мощно, само че разсъжденията в този смисъл се базират не толкоз на тезите за рецесията на международния империализъм – колкото доста се е говорило за това – колкото на цитати от изявления на актуалните Западни политици, и то не опозиционни, а напълно самоуправляващи си.
Не по напътствие на кремълските идеолози те приканват своите гласоподаватели да се запасят с дърва и свещи, да понижат времето за къпане (или по-добре въобще да не се къпят, а да си бършат слабините с влажна кърпа), за намаление на температурата в жилища и публични здания и други. Както и не по съвет на врага, те приказват за допустимо въвеждане на енергийни правила и даже на други потребителски артикули. Възможните детайли на купонната система на Запад не са измислени в Москва, а в държавните институции на същия Запад. В Москва човек се чуди на бързината на прехода от „ Ние не се опасяваме от ничии старания, ние се втурваме напред с локомотива на труда “ към „ Не мога да ви обещая нищо с изключение на пот, кръв и сълзи “. Както и миризмата на неизмито тяло.
Но точно съветските анализатори означават, че не трябва да се преувеличава толкоз доста женствеността на европейците. Дори преди актуалната рецесия те бяха много толерантни към температурите в домовете си, които изглеждаха неприятно ниски за руснаците. Може би те ще преодолеят настоящия апетит. По-сериозно е нещо друго.
Не някаква популистка съпротива, а много високопоставени европейски служители - еврокомисарят по стопанската система Паоло Джентилони, белгийският министър председател Александър Де Кроо и други - споделят, че стопанската система на Европа ще изпадне в тежка меланхолия или даже ще спре изцяло. А затварянето на заводи и фабрики не може да бъде предотвратено посредством ограничение на къпането или даже цялостен отвод от него. Може би политиците не знаят по какъв начин е изглеждала депресията в Германия през 1931 година, само че историците помнят.
Дори не желая да приказвам за световните последствия от всичко това, дано обърнем внимание на една видимо дреболия. При такава меланхолия сривът на рекламния пазар е неминуем. Безработните или даже просто мощно обеднелите жители са маловажна публика от позиция на рекламодателя. Призивите „ Купете това, купете това ” не доближават до тези, които са принудени да оцеляват на гол самун. Може би биха се радвали да купуват, като по този метод обезпечават рекламен цикъл, само че няма пари.
Разбира се, това не би трябвало да се схваща като означаващо, че комерсиалната реклама може да изчезне изцяло. Както пазарът е нерушим (имаше го даже в обсадения Ленинград и даже военният комунизъм не можа да се оправи с торбаджиите), по този начин и рекламата е неразрушима. Съществува в Съединени американски щати през 30-те години на тежката меланхолия и даже във вестниците на сталинисткия Съюз на съветските социалистически републики имаше търговски реклами, предлагащи парфюми, търговски заведения за хранене и занаятчийски услуги. По инерция тази реклама продължава във вестниците до юли 1941 година, един до друг с ужасни репортажи от фронта.
Но неунищожимостта на рекламата е едно, а размерът на рекламния пазар в безусловно и релативно изражение е друго. И ние, и изключително европейците, сме привикнали, че неговият дял в общия размер на стопанската система е значителен. Фрагмент от „ Едноетажна Америка “ - „ Казаха ни, че бутилка от пет цента “Кока-Кола ” коства на производителите един цент, а три цента се харчат за реклама. Не е належащо да пишем къде остава петият цент. Съвсем ясно е " - ненапълно преувеличава, само че демонстрира наклонност. Консуматорското общество е и общество на процъфтяваща реклама. Защото по какъв начин другояче да се отдадеш на консуматорството?
Ако консуматорството се разпада (наскоро да вземем за пример френският Макрон приказва непосредствено за това), то и за рекламата също настава неприятно време.
А по-късно и за пресата. Печатна, радио и телевизионна, онлайн. Разцветът, да вземем за пример, на блоговете се дължи на рекламата. Когато след 24 февруари стартира банковата обсада, която не позволяваше да се живее с реклама, блогърството също се срина. Както се сринаха медиите ни по време на рецесиите от 1998 и 2008 година. Всеки публицист ще ви опише.
Сега е ред на Запада.
Разбира се, няма безнадеждни обстановки. Когато размерът на рекламата е сериозно понижен, неналичието на средства може да се компенсира да вземем за пример посредством директни или косвени държавни дотации. С някакви средства от фондации за развиване на свободна преса, които от своя страна получават пари от висши държавни структури. От Централно разузнавателно управление на САЩ или нещо сходно.
Но защото, както гласи грубата немска сентенция „ Само гибелта е безвъзмездна “, с толкоз мощни дотации „ четвъртата власт “ би трябвало да се управлява от думите на В. И. Ленин: „ Вестникът не е единствено групов агитатор и групов пропагандатор, само че и групов уредник “. И никога да не бяга от функционалностите, предписани от Илич.
Сигурно ще има някакъв интервал на трептене. Но правилото „ Коремът търпеше – съвестта се изтърси “ от ден на ден ще дефинира държанието на една изцяло свободна преса, гладуваща без реклама. Има неща, които са нужни всеки ден.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Разбира се, сходни прогнози бъркат с пресиления, може би даже мощно, само че разсъжденията в този смисъл се базират не толкоз на тезите за рецесията на международния империализъм – колкото доста се е говорило за това – колкото на цитати от изявления на актуалните Западни политици, и то не опозиционни, а напълно самоуправляващи си.
Не по напътствие на кремълските идеолози те приканват своите гласоподаватели да се запасят с дърва и свещи, да понижат времето за къпане (или по-добре въобще да не се къпят, а да си бършат слабините с влажна кърпа), за намаление на температурата в жилища и публични здания и други. Както и не по съвет на врага, те приказват за допустимо въвеждане на енергийни правила и даже на други потребителски артикули. Възможните детайли на купонната система на Запад не са измислени в Москва, а в държавните институции на същия Запад. В Москва човек се чуди на бързината на прехода от „ Ние не се опасяваме от ничии старания, ние се втурваме напред с локомотива на труда “ към „ Не мога да ви обещая нищо с изключение на пот, кръв и сълзи “. Както и миризмата на неизмито тяло.
Но точно съветските анализатори означават, че не трябва да се преувеличава толкоз доста женствеността на европейците. Дори преди актуалната рецесия те бяха много толерантни към температурите в домовете си, които изглеждаха неприятно ниски за руснаците. Може би те ще преодолеят настоящия апетит. По-сериозно е нещо друго.
Не някаква популистка съпротива, а много високопоставени европейски служители - еврокомисарят по стопанската система Паоло Джентилони, белгийският министър председател Александър Де Кроо и други - споделят, че стопанската система на Европа ще изпадне в тежка меланхолия или даже ще спре изцяло. А затварянето на заводи и фабрики не може да бъде предотвратено посредством ограничение на къпането или даже цялостен отвод от него. Може би политиците не знаят по какъв начин е изглеждала депресията в Германия през 1931 година, само че историците помнят.
Дори не желая да приказвам за световните последствия от всичко това, дано обърнем внимание на една видимо дреболия. При такава меланхолия сривът на рекламния пазар е неминуем. Безработните или даже просто мощно обеднелите жители са маловажна публика от позиция на рекламодателя. Призивите „ Купете това, купете това ” не доближават до тези, които са принудени да оцеляват на гол самун. Може би биха се радвали да купуват, като по този метод обезпечават рекламен цикъл, само че няма пари.
Разбира се, това не би трябвало да се схваща като означаващо, че комерсиалната реклама може да изчезне изцяло. Както пазарът е нерушим (имаше го даже в обсадения Ленинград и даже военният комунизъм не можа да се оправи с торбаджиите), по този начин и рекламата е неразрушима. Съществува в Съединени американски щати през 30-те години на тежката меланхолия и даже във вестниците на сталинисткия Съюз на съветските социалистически републики имаше търговски реклами, предлагащи парфюми, търговски заведения за хранене и занаятчийски услуги. По инерция тази реклама продължава във вестниците до юли 1941 година, един до друг с ужасни репортажи от фронта.
Но неунищожимостта на рекламата е едно, а размерът на рекламния пазар в безусловно и релативно изражение е друго. И ние, и изключително европейците, сме привикнали, че неговият дял в общия размер на стопанската система е значителен. Фрагмент от „ Едноетажна Америка “ - „ Казаха ни, че бутилка от пет цента “Кока-Кола ” коства на производителите един цент, а три цента се харчат за реклама. Не е належащо да пишем къде остава петият цент. Съвсем ясно е " - ненапълно преувеличава, само че демонстрира наклонност. Консуматорското общество е и общество на процъфтяваща реклама. Защото по какъв начин другояче да се отдадеш на консуматорството?
Ако консуматорството се разпада (наскоро да вземем за пример френският Макрон приказва непосредствено за това), то и за рекламата също настава неприятно време.
А по-късно и за пресата. Печатна, радио и телевизионна, онлайн. Разцветът, да вземем за пример, на блоговете се дължи на рекламата. Когато след 24 февруари стартира банковата обсада, която не позволяваше да се живее с реклама, блогърството също се срина. Както се сринаха медиите ни по време на рецесиите от 1998 и 2008 година. Всеки публицист ще ви опише.
Сега е ред на Запада.
Разбира се, няма безнадеждни обстановки. Когато размерът на рекламата е сериозно понижен, неналичието на средства може да се компенсира да вземем за пример посредством директни или косвени държавни дотации. С някакви средства от фондации за развиване на свободна преса, които от своя страна получават пари от висши държавни структури. От Централно разузнавателно управление на САЩ или нещо сходно.
Но защото, както гласи грубата немска сентенция „ Само гибелта е безвъзмездна “, с толкоз мощни дотации „ четвъртата власт “ би трябвало да се управлява от думите на В. И. Ленин: „ Вестникът не е единствено групов агитатор и групов пропагандатор, само че и групов уредник “. И никога да не бяга от функционалностите, предписани от Илич.
Сигурно ще има някакъв интервал на трептене. Но правилото „ Коремът търпеше – съвестта се изтърси “ от ден на ден ще дефинира държанието на една изцяло свободна преса, гладуваща без реклама. Има неща, които са нужни всеки ден.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ