Оперната вечер на програма Христо Ботев“ е посветена на големия

Оперната вечер на стратегия „ Христо Ботев “ е отдадена на огромния български баритон Кирил Кръстев.

Кирил Кръстев принадлежи към певческия хайлайф на България от годините след войната. Въпреки огромните си интернационалните триумфи той остава напълно отдаден на родната сцена. На Русенската опера Кръстев дава три десетилетия от живота си.

Кръстев е роден на 2 май 1921 година в Петрич в учителско семейство. Пее от напълно дребен. През 1930 година фамилията му се мести в столицата. Там дребният Кирил обиква мощно музиката. Веднага откакто приключва гимназия, през 1940 той се явява на конкурсните изпити в Музикалната академия и е признат. От този миг стартира сериозната подготовка на младия артист, която му подсигурява извънредно певческо дългоденствие.

През 1943 година Кирил Кръстев е мобилизиран, изпратен във Вардарска Македония. В Скопие го ангажират в Българския национален спектакъл, само че не като оперен, а като трагичен актьор. След близо двегодишна работа там е демобилизиран и се връща в София като незабавно се свързва с музикалните среди. Известният диригент и музиковед Илия Темков го насочва към Военния отбор. До началото на 1949 година Кирил е водещ солист там.

През пролетта на 1949, Кръстев се явява на състезанието в Русе и е назначен като постоянен солист. Поверяват му централната баритонова партия – Жорж Жермон в „ Травиата “ на Верди. Така Кръстев се подрежда измежду първите солисти – създатели на театъра. Изпъква още с дебютната си роля, виждат го театрали и музиканти, критици, диригенти, режисьори, вокални педагози. Русенската аудитория незабавно го обиква и това е взаимна обич – „ обич от пръв взор “. По-късно, когато се утвърждава в народен проект и става фамозен, отхвърля всяка покана за работа другаде, даже и в чужбина, поради „ обичания Русе “.

Кариерата на Кирил Кръстев е повече от впечатляваща! След Жермон се зареждат роля след роля: Шарплес в „ Бътерфлай “, Малатеста в „ Дон Паскуале “, Крушина в „ Продадена булка “, след това Онегин в „ Евгений Онегин “ и Мазепа в „ Мазепа “ на Чайковски, Марсел в „ Бохеми “ и Скарпия от „ Тоска “ на Пучини, Барнаба в „ Джоконда “ на Понкиели, Цезар Гал в оперетата „ Волният вятър “, Риголето, Амонасро, Маркиз Поза, Граф Ди Луна, Ескамилио, Фигаро, Цар Калоян, Зурга, Валентин... Общо 47 баритонови партии, значително от тях изпълнени в две или повече разнообразни постановки в Русе и Варна.

В своя обява Огнян Стамболиев споделя: „ Кирил Кръстев се вълнуваше преди излизане на сцената или на концертния подиум, беше извънредно самокритичен, подготвен да отхвърли и най-хубавото, което бе постигнал. Работеше и търсеше непрестанно. Неуморно шлифоваше всеки подробност – за това доста му помагаше и втората му брачна половинка, надарената и опитна оперна пианистка Дарина Куюмджиева. С всяка своя нова роля Кирил даваше открит урок по вокално фразиране и белкантово пеене на своите сътрудници в операта. Това се случи и във Варненската опера, където се дублираше с баритони с по десетина-двайсет години по-млади от него, солисти с качества и опит, които се учеха и възхищаваха от остарелия занаятчия.

Неговите театрални превъплъщения бяха от европейска големина и това бе огромният късмет за трупата на Русенската опера, а след