Опасността от замърсяване на лекарствени продукти с вредни съставки -

Опасността от замърсяване на лекарствени артикули с нездравословни съставки - нитрозамини, от години стои на вниманието на регулаторните управляващи в Европа и Съединени американски щати. В Годишния си отчет за 2021 година Европейската организация по медикаментите ЕMA показа ограниченията за отбягване на този риск. Като цяло той се свързва най-много с антихипертензивните лекарства от групата на сартаните (ангиотензин-рецепторните блокери), необятно прилаганото перорално средство при диабет метформин, антиацидния препарат ранитидин, антибиотика рифампицин и други

„ Идентифицирането от притежателите на позволения за търговия на дейни субстанции и подготвени артикули с риск от формиране на N-нитрозамини или (кръстосано) замърсяване е приключено. Всички химически и биологични медикаменти за хуманна приложимост, за които е открит научен евентуален риск от замърсяване с нитрозамини, се подлагат на потвърдително тестване. Това се отнася за 16% от химическите и 1% от биологичните централно позволени за Европейски Съюз артикули. Резултатите се чакат надлежно до септември 2022 година и юли 2023 година През март 2021 година Европейската регулаторна мрежа по медикаментите сътвори Група за контрол на използването на нитрозамини (NIOG), с цел да следи използването на мнението на Комитета за медикаментите в хуманната медицина CHMP. Беше въведена система за гарантиране на сигурността на пациентите, като в същото време се заобикаля дефицит на сериозно значими медикаменти. Мултидисциплинарна експертна група (NMEG) предложи междинни безвредни граници за стеснен интервал от време, до момента в който притежателите на разрешенията за приложимост извършват своите коригиращи и превантивни дейности “, се показва в отчета.

Вече няколко години българският кожен лекар проф. доктор Георги Чернев, началник на Клиниката по дерматология, венерология и дерматологична хирургия към Медицинския институт на Министерство на вътрешните работи и ръководител н Българското сдружение по дерматологична хирургия (БДДХ), дружно със своя екип организира клинични наблюдения, отдадени на връзката сред възникването на кожен меланом и немеланомни тумори на кожата и приема на постоянно предписвани лекарства за лекуване на артериална хипертония – ангиотензин-рецепторни блокери или сартани, независимо или в композиция с диуретика хидрохлоротиазид.

Той е безапелационен, че такава връзка има и в научния свят й се обръща все по-голямо внимание.

„ Първият разказан случай на меланом след приложимост на сартани, евентуално контаминирани с нитрозамини, в международната литература е признат и каталогизиран в международно известната база данни Springer Nature/ Reactions weekly като първа тежка медикаментозна странична реакция към истинския артикул на валсартан, одобряван от наш, български пациент. Този пациент умря в резултат на болестта. Имаме десетки други, официализирани в реномирани списания с импакт фактор “, споделя кожният лекар.
На идния конгрес на научното сдружение при започване на месец март тази тематика ще бъде измежду водещите в програмата за полемики.

Напредва ли науката в проучването на този проблем, вземат ли се на практика ограничения за ограничението му или тематиката към момента е подценявана? Отговор на тези и други въпроси можете да прочетете на следващия ден в изявлението с проф. Чернев.