Опасни стоки от китайски платформи: Над 67% от продуктите не отговарят на изискванията на ЕС
Опасни ли са стоките, които поръчваме от огромните китайски платформи? Ново европейско изследване за сигурността им откри, че над 67% поръчаните артикули не дават отговор на условията на Европейския съюз, а над ¼ от тях са евентуално рискови. Сред изследваните артикули попадат бижута, детски играчки и зарядни устройства, като са открити нередности в състава им. В петък Европейската комисия разгласява решение против този проблем - от 1 юли 2026 година следва такива артикули да бъдат облагани.
Евтини облекла, аксесоари и техника, поръчани единствено с един клик – огромните китайските платформи притеглят българския консуматор с ниски цени и бърза доставка. Макар и налични, стоките крият опасности.
" Малките колета, които са с заявена стойност до 50 евро, не минават по типичния път на всяка една стока, която влиза в България. Т.е. не минават през митницата, където могат да бъдат тествани от съответните организации и контролни органи, и могат да бъдат открити рискове или някакъв тип нередности по тяхната документаци ", изясни Михаил Николов от " Активни консуматори ".
След изследваните 162 продукта най-проблемни се оказват бижутата, детските играчки и зарядните устройства. При накитите е намерено съществуване на канцерогенно вещество в повишена степен.
" Опасността е двойна, тъй като ние, с нашите сетива, не можем да я определим. Вие просто взимате едно колие, слагате си го на врата - то стартира да ви трови лека-полека, ден след ден. Вие нищо не усещате. Само че, да кажем, след 10 години отидете в болница, имате някакво заболяване - даже не може да се направи връзката от кое място е пристигнало. Вие просто сте изконсумирали отровата без да го знаете. При зарядите USB устройства казусът идва от това, че в случай че сложите по-тънка жичка в сравнение с би трябвало, надлежно това устройство става доста сензитивно към загряване. Най-честият риск е прегряване, което може да води до пожари ", разяснява още Николов.
ЕС търси решение. Въвеждането на мита за дребните колета има за цел да предотврати нелоялната конкуренция.
" Представете си, в случай че 100 000 клиента си поръчат една и съща дреха, тя ще дойде и няма да бъде обложена с мито, макар че за нея ще бъде събрано Данък добавена стойност. Но в случай че един търговец, който желае да продава същата тази дреха в Европа, я поръча, и дойдат 100 000 бройки, той ще мине през всички вероятни инспекции на регулаторните органи, на митници, ще заплати мито, което няма да е пренебрежимо за това количество и в последна сметка неговата стока ще се оскъпи ", изясни Вяра Генова - Рудолф.
Според журналиста Тодор Радев, който живее в Пекин, казусът не е единствено в производителите, а и в декларираните поръчки от страна на задгранични клиенти. Той уточни, че нискокачествени артикули идват от Китай, Виетнам, Бангладеш, Филипините, Индонезия, които са огромни производители на дребни артикули за ползване. " Има го този миг, в който купувачите от чужбина упорстват за по-евтини разновидности на една стока. Така в Китай има заводи, които създават по две линии, едната е качествена, другата е евтина ", добави още Радев.
" Потребителите би трябвало да знаят, че макар че тези покупко-продажби наподобяват много преференциални няма безвъзмезден обяд. В последна сметка те заплащат цената на по-евтините артикули през някакви други механизми ", сподели още Генова - Рудолф.
" Като видите подозрително ниска цена, помислете още един път какво си купувате против нея. Защото рискът да попаднете на рисков артикул е над 50% ", предложи Николов.
Евтини облекла, аксесоари и техника, поръчани единствено с един клик – огромните китайските платформи притеглят българския консуматор с ниски цени и бърза доставка. Макар и налични, стоките крият опасности.
" Малките колета, които са с заявена стойност до 50 евро, не минават по типичния път на всяка една стока, която влиза в България. Т.е. не минават през митницата, където могат да бъдат тествани от съответните организации и контролни органи, и могат да бъдат открити рискове или някакъв тип нередности по тяхната документаци ", изясни Михаил Николов от " Активни консуматори ".
След изследваните 162 продукта най-проблемни се оказват бижутата, детските играчки и зарядните устройства. При накитите е намерено съществуване на канцерогенно вещество в повишена степен.
" Опасността е двойна, тъй като ние, с нашите сетива, не можем да я определим. Вие просто взимате едно колие, слагате си го на врата - то стартира да ви трови лека-полека, ден след ден. Вие нищо не усещате. Само че, да кажем, след 10 години отидете в болница, имате някакво заболяване - даже не може да се направи връзката от кое място е пристигнало. Вие просто сте изконсумирали отровата без да го знаете. При зарядите USB устройства казусът идва от това, че в случай че сложите по-тънка жичка в сравнение с би трябвало, надлежно това устройство става доста сензитивно към загряване. Най-честият риск е прегряване, което може да води до пожари ", разяснява още Николов.
ЕС търси решение. Въвеждането на мита за дребните колета има за цел да предотврати нелоялната конкуренция.
" Представете си, в случай че 100 000 клиента си поръчат една и съща дреха, тя ще дойде и няма да бъде обложена с мито, макар че за нея ще бъде събрано Данък добавена стойност. Но в случай че един търговец, който желае да продава същата тази дреха в Европа, я поръча, и дойдат 100 000 бройки, той ще мине през всички вероятни инспекции на регулаторните органи, на митници, ще заплати мито, което няма да е пренебрежимо за това количество и в последна сметка неговата стока ще се оскъпи ", изясни Вяра Генова - Рудолф.
Според журналиста Тодор Радев, който живее в Пекин, казусът не е единствено в производителите, а и в декларираните поръчки от страна на задгранични клиенти. Той уточни, че нискокачествени артикули идват от Китай, Виетнам, Бангладеш, Филипините, Индонезия, които са огромни производители на дребни артикули за ползване. " Има го този миг, в който купувачите от чужбина упорстват за по-евтини разновидности на една стока. Така в Китай има заводи, които създават по две линии, едната е качествена, другата е евтина ", добави още Радев.
" Потребителите би трябвало да знаят, че макар че тези покупко-продажби наподобяват много преференциални няма безвъзмезден обяд. В последна сметка те заплащат цената на по-евтините артикули през някакви други механизми ", сподели още Генова - Рудолф.
" Като видите подозрително ниска цена, помислете още един път какво си купувате против нея. Защото рискът да попаднете на рисков артикул е над 50% ", предложи Николов.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ




