В кучия студ от зори опашка за монетата с Гоце Делчев
Опашката се изви още от ранни зори, часове преди Централната банка да отвори порти. Гражданите, измежду които доминират младежи, чакат да си закупят сребърната монета с номинал от 10 лв.. Това е първата монета, която Българска народна банка пуска тази година. Тя е отсечена в тираж 3000 броя и е с проба 999/1000.
Гоце (Георги) Николов Делчев (1872–1903) е идеолог, уредник и началник на българското националноосвободително придвижване в Македония и Одринско, останали в рамките на Османската империя след Освобождението на България.
Роден в Кукуш през 1872 година той учи в родния си град и в Българската мъжка гимназия в Солун, а след това във Военното учебно заведение в София (1891), само че поради присъединяване си в социалистически кръжок е изключен и от 1894 година е преподавател в Щип. Там той среща Даме Груев, който го приобщава към Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
Гоце основава канали за прекачване в Македония на литература, куриери и оръжие, развива и укрепва мрежата на ВМОРО, а по време на Солунския є конгрес (1896) взе участие в изработването на учредителен правилник и устав. Арести, подхванати от турската власт, го принуждават да напусне Щип.
Назначен от Българската екзархия за преподавател в Банско (1896), той способства и за напредъка на образователното дело. Всеотдаен и харизматичен, Гоце се трансформира в безспорен учредителен и боен началник на ВМОРО и като един от създателите на програмните є документи (1902) оказва уверено въздействие върху нейните идейни правила.
Той има вяра, че освобождението на Македония и Одринско от османска власт ще стане с въоръжено въстание, за което е нужна продължителна и всестранна подготовка. Макар да смята за преждевременно решението на Януарския конгрес на ВМОРО (1903) „ за навсякъде стратегическо въстание “, Гоце се включва в подготовката, само че предлага ограничение на масовостта му.
Гоце (Георги) Николов Делчев (1872–1903) е идеолог, уредник и началник на българското националноосвободително придвижване в Македония и Одринско, останали в рамките на Османската империя след Освобождението на България.
Роден в Кукуш през 1872 година той учи в родния си град и в Българската мъжка гимназия в Солун, а след това във Военното учебно заведение в София (1891), само че поради присъединяване си в социалистически кръжок е изключен и от 1894 година е преподавател в Щип. Там той среща Даме Груев, който го приобщава към Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
Гоце основава канали за прекачване в Македония на литература, куриери и оръжие, развива и укрепва мрежата на ВМОРО, а по време на Солунския є конгрес (1896) взе участие в изработването на учредителен правилник и устав. Арести, подхванати от турската власт, го принуждават да напусне Щип.
Назначен от Българската екзархия за преподавател в Банско (1896), той способства и за напредъка на образователното дело. Всеотдаен и харизматичен, Гоце се трансформира в безспорен учредителен и боен началник на ВМОРО и като един от създателите на програмните є документи (1902) оказва уверено въздействие върху нейните идейни правила.
Той има вяра, че освобождението на Македония и Одринско от османска власт ще стане с въоръжено въстание, за което е нужна продължителна и всестранна подготовка. Макар да смята за преждевременно решението на Януарския конгрес на ВМОРО (1903) „ за навсякъде стратегическо въстание “, Гоце се включва в подготовката, само че предлага ограничение на масовостта му.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ