Моментите от детството, които помним цял живот
Онзи момент, в който хващаме баща за ръка, с цел да излезем на разходка, ароматът на мама, до момента в който ни люлее на люлката…
Всеки от нас има моменти, които остават като вградени в паметта от детството и се връща към тях в най-трудните житейски мигове – още веднъж и още веднъж.
Психолози изброяват тези мемоари от детството, които остават незабравими за цялостен живот:
1. Времето, което детето прекарва дружно с родителите си
Детето не помни всяка подарена от мама и тате играчка, или всеки изяден сладолед, само че когато порасне, то ще помни детайла - по какъв начин сте му купили сладолед, а след това сте взели малко от него, с цел да си го сложите в кафето, по какъв начин сте избърсали неговите устни и сте споделили нещо смешно...
Времето, което прекарваме дружно с децата, сплотява и тъкмо това дребните ще помнят постоянно с топло възприятие.
2. Моментите, когато то е по-важно от телефона ви
Напоследък все по-често следим живота през камерата на телефоните си и преставаме да се любуваме на околния свят по-простичко – онлайн, а не в интернет. Когато зарежем висенето пред екрана, с цел да бъдем по-дълго с детето си, то схваща и усеща, че го обичаме. Не, с цел да си създадем селфи с него, а просто да сме дружно.
Децата не трябва да поделят вниманието на мама или тате с телефона.
3. Нежните думи
Не е нужно да споделяме непрекъснато какъв брой го обичаме – има доста други способи да дадем на детето да разбере, че то е най-важното създание в живота ни. Например, като му споделяме, че е мъдро, положително, че се гордеем с него, че сме признателни за това, че то е такова, каквото е.
Всички тези изречения въздействат на самочувствието на детето в ранна възраст. Затова е нужно постоянно да намираме мотив да похвалим и да кажем нещо благо на дребните.
4. Когато поддържаме в сложни моменти
Децата се обръщат към нас за съвет, тъй като те не са задоволително уверени, към момента знаят прекомерно малко неща за света и се усещат уязвими. Затова би трябвало да ги поддържаме непроменяемо – да намираме такива думи, които ще им разрешат да усетят, че са в сигурност.
Увереността, която родителите вдъхнат на дребния човек от детството, ще го съпътства постоянно и във всичко.
5. Когато не сме до него, само че то усеща любовта ни
Малките могат да запомнят моментите, когато са изпитвали голяма нужда от родителите си, а те не са били покрай тях. Но това не е ужасно, то е част от живота – не всеки път можем да присъстваме до детето си физически.
Но постоянно можем да го уверяваме, че всичко ще бъде наред – когато за първи път остава единствено през нощта, когато нещо значимо се е случило в учебно заведение и то се е върнало бързо, нетърпеливо да ни показа за случката – това са моменти на порастването.
Дори изначало да му се коства, че това е печален миг, след време ще осъзнае, че в действителност му е повлияло позитивно, тъй като го е подтикнало към автономия.
Главното е детето да знае, че родителите постоянно са на негова страна.
6. Отношението ни към хората и обстановките
Децата имат невероятна вътрешен глас - постоянно долавят тъкмо настроението на родителите си. И копират, въпреки и подсъзнателно.
Когато мърморим по нечий адрес и обсъждаме някого зад тила му, дребното счита, че това е обикновено държание и стартира да се държи по същия метод. Когато сме открити, почтени и с положително отношение, детето пресъздава това и в своите действия.
То следи родителите си даже тогава, когато те не виждат това, ето за какво е значимо постоянно да излъчваме позитивни страсти.
В моментите, когато сме напрегнати, затормозени, закъснели, обезпокоени и т. н., не трябва да забравяме едно - детето вижда реакциите ни и ги помни. За да формираме у него по-лек темперамент, който се оправя умерено и изкусно с проблематични обстановки и стрес, когато порасне, е извънредно значимо да си даваме сметка по какъв начин се държим.
Никакво " изпускане на парата " пред него!
Източник: noviteroditeli.bg
Всеки от нас има моменти, които остават като вградени в паметта от детството и се връща към тях в най-трудните житейски мигове – още веднъж и още веднъж.
Психолози изброяват тези мемоари от детството, които остават незабравими за цялостен живот:
1. Времето, което детето прекарва дружно с родителите си
Детето не помни всяка подарена от мама и тате играчка, или всеки изяден сладолед, само че когато порасне, то ще помни детайла - по какъв начин сте му купили сладолед, а след това сте взели малко от него, с цел да си го сложите в кафето, по какъв начин сте избърсали неговите устни и сте споделили нещо смешно...
Времето, което прекарваме дружно с децата, сплотява и тъкмо това дребните ще помнят постоянно с топло възприятие.
2. Моментите, когато то е по-важно от телефона ви
Напоследък все по-често следим живота през камерата на телефоните си и преставаме да се любуваме на околния свят по-простичко – онлайн, а не в интернет. Когато зарежем висенето пред екрана, с цел да бъдем по-дълго с детето си, то схваща и усеща, че го обичаме. Не, с цел да си създадем селфи с него, а просто да сме дружно.
Децата не трябва да поделят вниманието на мама или тате с телефона.
3. Нежните думи
Не е нужно да споделяме непрекъснато какъв брой го обичаме – има доста други способи да дадем на детето да разбере, че то е най-важното създание в живота ни. Например, като му споделяме, че е мъдро, положително, че се гордеем с него, че сме признателни за това, че то е такова, каквото е.
Всички тези изречения въздействат на самочувствието на детето в ранна възраст. Затова е нужно постоянно да намираме мотив да похвалим и да кажем нещо благо на дребните.
4. Когато поддържаме в сложни моменти
Децата се обръщат към нас за съвет, тъй като те не са задоволително уверени, към момента знаят прекомерно малко неща за света и се усещат уязвими. Затова би трябвало да ги поддържаме непроменяемо – да намираме такива думи, които ще им разрешат да усетят, че са в сигурност.
Увереността, която родителите вдъхнат на дребния човек от детството, ще го съпътства постоянно и във всичко.
5. Когато не сме до него, само че то усеща любовта ни
Малките могат да запомнят моментите, когато са изпитвали голяма нужда от родителите си, а те не са били покрай тях. Но това не е ужасно, то е част от живота – не всеки път можем да присъстваме до детето си физически.
Но постоянно можем да го уверяваме, че всичко ще бъде наред – когато за първи път остава единствено през нощта, когато нещо значимо се е случило в учебно заведение и то се е върнало бързо, нетърпеливо да ни показа за случката – това са моменти на порастването.
Дори изначало да му се коства, че това е печален миг, след време ще осъзнае, че в действителност му е повлияло позитивно, тъй като го е подтикнало към автономия.
Главното е детето да знае, че родителите постоянно са на негова страна.
6. Отношението ни към хората и обстановките
Децата имат невероятна вътрешен глас - постоянно долавят тъкмо настроението на родителите си. И копират, въпреки и подсъзнателно.
Когато мърморим по нечий адрес и обсъждаме някого зад тила му, дребното счита, че това е обикновено държание и стартира да се държи по същия метод. Когато сме открити, почтени и с положително отношение, детето пресъздава това и в своите действия.
То следи родителите си даже тогава, когато те не виждат това, ето за какво е значимо постоянно да излъчваме позитивни страсти.
В моментите, когато сме напрегнати, затормозени, закъснели, обезпокоени и т. н., не трябва да забравяме едно - детето вижда реакциите ни и ги помни. За да формираме у него по-лек темперамент, който се оправя умерено и изкусно с проблематични обстановки и стрес, когато порасне, е извънредно значимо да си даваме сметка по какъв начин се държим.
Никакво " изпускане на парата " пред него!
Източник: noviteroditeli.bg
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ