Проф. Янакиев: Непростимият грях е когато не можем да простим на себе си
Онова, за което сме призовани да прощаваме, нормално е нещо, което мощно ни наранява. За да сме способни да правим това изпитание, би трябвало да си дадем сметка за това, че би трябвало да прощаваме, тъй като на нас всички ни е простено. Това сподели за доцент Калин Янакиев – мъдрец, богослов и учител в Софийския университет " Св. Климент Охридски “.
Да поискаш амнистия значи да се поставиш в безпомощно състояние, изясни той.
" Когато човек желае амнистия, той протяга ръка и се оставя на милостта на оня, който дава прошката. Когато човек желае амнистия, той не трябва да си фантазира, че настояването на амнистия е към този момент някаква заслуга, поради която той безусловно би трябвало да я получи. Ако прави това, той не желае амнистия, а търгува “, разясни доцент Янакиев.
Когато човек даде амнистия, той се освобождава от един нравствен товар. Даването на амнистия значително е и покриване със давност на това, което се е загнездило, останало в паметта и продължава да я ранява. Тук не става въпрос за безспорна давност. Извършеното зло, за което би трябвало да се прости, си остава зло и осъществено, само че оня, който дава прошката, се освобождава по някакъв метод от него. Онова, което е било, в действителност става било, тъй като до момента в който прошката не е дадена, то продължава да остава настояще и то може да продължава с години “, изясни философът.
Прошката изисква време – и за осъзнаване на виновността, и за схващане на нуждата от това да извиним. От дистанцията на времето нещата, за които би трябвало да бъде простено, от време на време биват смекчени.
" Понякога, изключително когато хората са близки, когато живеят дружно, даването на амнистия може да бъде на петата минута след скарването и тя нормално се дава “, добави той.
И настояването, и даването на амнистия са интимни актове и заради тази причина те са предмет на персоналните връзки, а не на политическите.
" Разбира се това е по този начин, когато не става дума за крупни публични злодеяния. След като стартира войната в Украйна, аз нямам никакви сили да си показва по какъв начин украинските дами, деца и народ ще бъде кадърен да извърши това изпитание след всичко, което му натвориха агресорите. Самият аз се хващам, че не мога да си показва по какъв начин ще простя на тези хора “, призна проф. Янакиев.
Според него няма грях, който не може да бъде простен. Непростимият грях значи, че не можем да извиним и на себе си. " Има два правилото – има непростими грехове, а другият е максимата на един от героите на Достоевски от " Братя Карамазови “ – " Всеки пред всички за всичко е отговорен “, уточни проф. Янакиев.
Да поискаш амнистия значи да се поставиш в безпомощно състояние, изясни той.
" Когато човек желае амнистия, той протяга ръка и се оставя на милостта на оня, който дава прошката. Когато човек желае амнистия, той не трябва да си фантазира, че настояването на амнистия е към този момент някаква заслуга, поради която той безусловно би трябвало да я получи. Ако прави това, той не желае амнистия, а търгува “, разясни доцент Янакиев.
Когато човек даде амнистия, той се освобождава от един нравствен товар. Даването на амнистия значително е и покриване със давност на това, което се е загнездило, останало в паметта и продължава да я ранява. Тук не става въпрос за безспорна давност. Извършеното зло, за което би трябвало да се прости, си остава зло и осъществено, само че оня, който дава прошката, се освобождава по някакъв метод от него. Онова, което е било, в действителност става било, тъй като до момента в който прошката не е дадена, то продължава да остава настояще и то може да продължава с години “, изясни философът.
Прошката изисква време – и за осъзнаване на виновността, и за схващане на нуждата от това да извиним. От дистанцията на времето нещата, за които би трябвало да бъде простено, от време на време биват смекчени.
" Понякога, изключително когато хората са близки, когато живеят дружно, даването на амнистия може да бъде на петата минута след скарването и тя нормално се дава “, добави той.
И настояването, и даването на амнистия са интимни актове и заради тази причина те са предмет на персоналните връзки, а не на политическите.
" Разбира се това е по този начин, когато не става дума за крупни публични злодеяния. След като стартира войната в Украйна, аз нямам никакви сили да си показва по какъв начин украинските дами, деца и народ ще бъде кадърен да извърши това изпитание след всичко, което му натвориха агресорите. Самият аз се хващам, че не мога да си показва по какъв начин ще простя на тези хора “, призна проф. Янакиев.
Според него няма грях, който не може да бъде простен. Непростимият грях значи, че не можем да извиним и на себе си. " Има два правилото – има непростими грехове, а другият е максимата на един от героите на Достоевски от " Братя Карамазови “ – " Всеки пред всички за всичко е отговорен “, уточни проф. Янакиев.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ