Не правя нищо полезно по време на изолацията и не ме е срам от това!
Онлайн йога курсове, онлайн курсове за нова подготовка, онлайн медитация, онлайн... какво ли не. Фитнес вкъщи, предписания за бананов самун, който всички пекат сега, 10 прочетени книги за 3 дни, 16 изгледани сериала за 2 дни, дом, изчистен до съвършенство, едно по-добро Аз.
Дрън-дрън-дрън. Няма да върша нищо от изброеното и не се срамя! Защо би трябвало да се състезаваме и в това? Защо превърнахме пандемията в конкуренция по това кой какво прави у дома, кой по-добре понася изолацията и кой какъв брой сполучливо си запълва свободното време?
Аз не желая да диря метод да запълвам свободното си време, не считам да употребявам "тези скъпи мигове у дома ", с цел да се модернизирам или да пускам ново занимание. Защото не схващам това време като подарък. То не ни е обещано. Това е време, което ни е отнето.
Thinkstock
Губим скъпи мигове под пролетното слънце, губим скъпи мигове, прекарани с най-близките ни, пропущаме празници, усмивки, губим работата си, губим "нормалното ", губим почва под краката си.
Отказвам да се пробвам да запълвам миговете на загуба с занимания, положителни мисли и агитация по какъв начин “трябва да извлечем максимума от ситуацията”. Не споделям, че четенето на книги е неприятно, не споделям, че не е прелестно да наваксаш с обичания си сериал, не отхвърлям и какъв брой е отлично, че в този момент се сещаме да се чуваме с околните си по-често. Напротив - ужасно е, че тази пандемия ни отвори очите за значимите неща и ни даде малко повече време в уюта на дома ни.
Но не считам, че е здравословно, разумно и нужно да трансформираме така и така сложния миг, в още един мотив “да си ги мерим”. Кой какъв брой е измършавял или напълнял, кой какъв брой тави с мусака е изпекъл и кой по какъв брой часа извършения прави дневно.
Мисля си, че всички би трябвало да се успокоим и да опитаме да вършим това, което в действителност ни се прави в моментите, в които сме подложени на тествания.
Istock
Ако единственото нещо, което искаш да правиш през днешния ден, е да стоиш през целия ден в леглото по пижама, да ядеш бонбони и мъничко да се самосъжаляваш - ами направи го! Няма да станеш по-малко човек, в случай че не се събудиш с усмивка, не направиш 30-минутна подготовка и не чуруликаш дружно с птичките през прозореца. Ако не ти се готви, а ще си удовлетворена, в случай че просто изпечеш няколко принцеси за вечеря - направи го! Не си неприятна жена, майка и брачна половинка, в случай че за вечеря изядете по 2 филии, вместо да приготвиш първо, второ и трето.
Ако през днешния ден или през всичките дни на изолираност, не научиш нито едно ново нещо, не започнеш нито един онлайн курс, не се научиш да пошираш яйца или пък да свириш на китара - няма ужасно! Това не те прави загубеняк, който е пропилял скъпото си време. Това те прави човек. Нормален човек, който реагира обикновено на напрежението.
Помисли единствено какъв брой уплашени и изнервени сме, когато всекидневието ни върви в естествения си темп. Колко неща се опитваме да вършим по едно и също време, с какъв брой хора се срещаме, какъв брой доста се изисква от нас непрекъснато. Нима е нужно това да се случва и в този момент? Когато сме подложени на още по-голям спомагателен стрес, борейки се против незабележим зложелател?
Istock
Социалната изолираност е сложна сама по себе си и не трябва да я трансформираме в възприятие на закъснение и пропускане на “всички тези готини и продуктивни неща”, които вършат другите. Няма верен и неверен метод да живеем под карантина. И колкото по-бързо го разберем, толкоз по-добре. Капитализмът ни е научил, че сме пълноценни само, когато сме продуктивни.
И по този начин незабелязано започваме да се усещаме като един огромен неуспех. И се питаме “Какво ми става, даже една световна пандемия не мога да изкарам както би трябвало?” А не се замисляме, че никой не ни е подготвил за това и в действителност няма справочник за справяне с сходна обстановка - изключително на прочувствено ниво. Ако рисуването ти оказва помощ - рисувай. Ако писането ти оказва помощ - пиши. Ако гледането на видеа в интернет и яденето на чипс ти оказват помощ - да ти е сладко!
Истината е, че би трябвало да слушаме себе си - какво ни споделят страстите и телата. Ако ни се вършат извършения, готви ни се или пък ни се учи нещо ново - би трябвало да го създадем. Но в случай че желаеме просто да стоим на мира у дома и да се придържаме към нормалните и познати неща, които ни вършат щастливи - би трябвало да вършим точно това. Защото не сме на съревнование, а на тестване. И ще преминем по-лесно през него, като си оказваме помощ, а не като се изпреварваме и задминаваме по пътя.
Дрън-дрън-дрън. Няма да върша нищо от изброеното и не се срамя! Защо би трябвало да се състезаваме и в това? Защо превърнахме пандемията в конкуренция по това кой какво прави у дома, кой по-добре понася изолацията и кой какъв брой сполучливо си запълва свободното време?
Аз не желая да диря метод да запълвам свободното си време, не считам да употребявам "тези скъпи мигове у дома ", с цел да се модернизирам или да пускам ново занимание. Защото не схващам това време като подарък. То не ни е обещано. Това е време, което ни е отнето.
Thinkstock Губим скъпи мигове под пролетното слънце, губим скъпи мигове, прекарани с най-близките ни, пропущаме празници, усмивки, губим работата си, губим "нормалното ", губим почва под краката си.
Отказвам да се пробвам да запълвам миговете на загуба с занимания, положителни мисли и агитация по какъв начин “трябва да извлечем максимума от ситуацията”. Не споделям, че четенето на книги е неприятно, не споделям, че не е прелестно да наваксаш с обичания си сериал, не отхвърлям и какъв брой е отлично, че в този момент се сещаме да се чуваме с околните си по-често. Напротив - ужасно е, че тази пандемия ни отвори очите за значимите неща и ни даде малко повече време в уюта на дома ни.
Но не считам, че е здравословно, разумно и нужно да трансформираме така и така сложния миг, в още един мотив “да си ги мерим”. Кой какъв брой е измършавял или напълнял, кой какъв брой тави с мусака е изпекъл и кой по какъв брой часа извършения прави дневно.
Мисля си, че всички би трябвало да се успокоим и да опитаме да вършим това, което в действителност ни се прави в моментите, в които сме подложени на тествания.
Istock Ако единственото нещо, което искаш да правиш през днешния ден, е да стоиш през целия ден в леглото по пижама, да ядеш бонбони и мъничко да се самосъжаляваш - ами направи го! Няма да станеш по-малко човек, в случай че не се събудиш с усмивка, не направиш 30-минутна подготовка и не чуруликаш дружно с птичките през прозореца. Ако не ти се готви, а ще си удовлетворена, в случай че просто изпечеш няколко принцеси за вечеря - направи го! Не си неприятна жена, майка и брачна половинка, в случай че за вечеря изядете по 2 филии, вместо да приготвиш първо, второ и трето.
Ако през днешния ден или през всичките дни на изолираност, не научиш нито едно ново нещо, не започнеш нито един онлайн курс, не се научиш да пошираш яйца или пък да свириш на китара - няма ужасно! Това не те прави загубеняк, който е пропилял скъпото си време. Това те прави човек. Нормален човек, който реагира обикновено на напрежението.
Помисли единствено какъв брой уплашени и изнервени сме, когато всекидневието ни върви в естествения си темп. Колко неща се опитваме да вършим по едно и също време, с какъв брой хора се срещаме, какъв брой доста се изисква от нас непрекъснато. Нима е нужно това да се случва и в този момент? Когато сме подложени на още по-голям спомагателен стрес, борейки се против незабележим зложелател?
Istock Социалната изолираност е сложна сама по себе си и не трябва да я трансформираме в възприятие на закъснение и пропускане на “всички тези готини и продуктивни неща”, които вършат другите. Няма верен и неверен метод да живеем под карантина. И колкото по-бързо го разберем, толкоз по-добре. Капитализмът ни е научил, че сме пълноценни само, когато сме продуктивни.
И по този начин незабелязано започваме да се усещаме като един огромен неуспех. И се питаме “Какво ми става, даже една световна пандемия не мога да изкарам както би трябвало?” А не се замисляме, че никой не ни е подготвил за това и в действителност няма справочник за справяне с сходна обстановка - изключително на прочувствено ниво. Ако рисуването ти оказва помощ - рисувай. Ако писането ти оказва помощ - пиши. Ако гледането на видеа в интернет и яденето на чипс ти оказват помощ - да ти е сладко!
Истината е, че би трябвало да слушаме себе си - какво ни споделят страстите и телата. Ако ни се вършат извършения, готви ни се или пък ни се учи нещо ново - би трябвало да го създадем. Но в случай че желаеме просто да стоим на мира у дома и да се придържаме към нормалните и познати неща, които ни вършат щастливи - би трябвало да вършим точно това. Защото не сме на съревнование, а на тестване. И ще преминем по-лесно през него, като си оказваме помощ, а не като се изпреварваме и задминаваме по пътя.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ