В 2/3 от случаите ракът се отключва след...
Онкопсихологът Дмитрий Лицов е магистър по логика на психиката, началник на психически център, учител в Международната висша школа по практическа логика на психиката, предава zdrave.to. Предлагаме ви най-интересните моменти от изявление с Дмитрий Лицов, в което той приказва за физическата и психоемоционална природа на рака, връзката живот-смърт, а също и за помощта, която няма да навреди.
Всеки от нас има така наречен атипични кафези, неверните кафези, в които по някакви аргументи е нарушена и изкривена информацията, изяснява експертът. Сривът в работата на клетките може да се случи да вземем за пример вследствие на облъчване, на стрес, а от време на време организмът просто действа погрешно. Имаме имунна система, която също се състои от набор от кафези, като тяхната задача е да улавят всичко непознато, да го обезврежда и унищожава. Т.е., всеки човек има ракови кафези, само че имунната система се оправя с тях. Ако да вземем за пример, човек си пореже ръката, се включва процесът на укрепване: клетките се разделят, само че когато раната заздравее, този развой стопира. Но не и при раковата клетка. Ако нещо не е наред и имунната система се обърква, атипичната клетка се дели и предава същата тази изкривена информация. Тя към този момент не извършва предопределените ѝ функционалности, а се развъжда безотговорно и по този начин се появява туморът.
“Това обаче се случва и на психоемоционално равнище: на физическо равнище болните кафези се разделят и изяждат здравите, с цел да живеят, само че на психоемоционално, на душевно равнище, също се случва някакво “самоизяждане”. Има доста проучвания на тази тематика и данните удостоверяват следното: има нещо, заради което човек стартира да се самоунищожава.
Това може да е възприятие на виновност, засегнатост, яд. Практиката го удостоверява: в към 75% от случаите на рак година и половина-две преди той да се развие, в живота на пациента се е случило някакво тежко събитие, някаква прочувствена загуба, той е изгубил нещо скъпо и значимо, и не може да се оправи с това. Тогава попада в продължителен стрес, който в последна сметка потиска имунната система, тя престава да управлява атипичните кафези и се развива онкология. Има образци в това отношение, които потвърждават, че избран тип психоемоционална контузия, провокира съответна форма на рак “, изясни експертът.
Често поражда въпросът би трябвало ли болният човек да научи незабавно, че има рак? В Европа е признато да се приказва за тази диагноза и психологът счита, че това е вярно.
“Човек има право да знае какво се случва с него и пред какво е изправен. Мой сътрудник онколог обаче счита, че пациентът има право да научи, че има рак, само че също по този начин има право и да не научи за това. Отначало тази позиция не ми беше напълно разбираема. Аз да вземем за пример, споделих една полуистина на моята майка, на която откриха рак на стомаха. Но това изигра съществена роля, когато мама реши ще се бори ли с тази болест, или не. Фактически тази полуистина ни разреши да отложим, да “излъжем” гибелта с цели 4 месеца. В това отношение доста зависи от душeвността на индивида, от неговата емоционалност и стресоустойчивост. Случва се избран човек да не е подготвен да научи тежката диагноза. И ще дам съответен образец: в една от моите психотерапевтични групи имах клиент, който показа, че му разкрили някакви “възелчета”
На епикризата ясно беше написано “метастази”, само че той не забелязал този терми, не го видял. Ние обаче взехме решение да не му споделяме истината право в очите. Нашата цел беше да му помогнем, да го поддържаме, с цел да продължи да приема медикаментите и да се лекува. Една година той се лекува. И в случай че първоначално е имал 6 възелчета с размер съвсем до сантиметър, то след тези 12 месеца те напълно изчезнаха. Когато пристигна в групата, с удивление и наслада показа: “Оказа се, че съм имал метастази!”. Психотерапията не лекува, тя доста покачва успеваемостта от лекуването. Относно силата на мислите, експертът припомня, че в стрес имунната система е потисната и отслабва. Но се оказва, че в случай че човек се оправи със напрежението, в случай че си разреши да преживее това, което не е претърпял преди, се трансформира неговото прочувствено положение към по-светло и положително. Появява се вяра и религия в бъдещето, че всичко е допустимо. Тогава той стартира да живее по-пълноценно и радостно. А това се отразява на имунната система. Нейните индикатори се трансформират и процесът потегля в противоположна посока. Имунитетът укрепва и стартира да извършва отговорностите си. “Но не се отхвърляйте от главното лечение”, обобщава психологът.
Всеки от нас има така наречен атипични кафези, неверните кафези, в които по някакви аргументи е нарушена и изкривена информацията, изяснява експертът. Сривът в работата на клетките може да се случи да вземем за пример вследствие на облъчване, на стрес, а от време на време организмът просто действа погрешно. Имаме имунна система, която също се състои от набор от кафези, като тяхната задача е да улавят всичко непознато, да го обезврежда и унищожава. Т.е., всеки човек има ракови кафези, само че имунната система се оправя с тях. Ако да вземем за пример, човек си пореже ръката, се включва процесът на укрепване: клетките се разделят, само че когато раната заздравее, този развой стопира. Но не и при раковата клетка. Ако нещо не е наред и имунната система се обърква, атипичната клетка се дели и предава същата тази изкривена информация. Тя към този момент не извършва предопределените ѝ функционалности, а се развъжда безотговорно и по този начин се появява туморът.
“Това обаче се случва и на психоемоционално равнище: на физическо равнище болните кафези се разделят и изяждат здравите, с цел да живеят, само че на психоемоционално, на душевно равнище, също се случва някакво “самоизяждане”. Има доста проучвания на тази тематика и данните удостоверяват следното: има нещо, заради което човек стартира да се самоунищожава.
Това може да е възприятие на виновност, засегнатост, яд. Практиката го удостоверява: в към 75% от случаите на рак година и половина-две преди той да се развие, в живота на пациента се е случило някакво тежко събитие, някаква прочувствена загуба, той е изгубил нещо скъпо и значимо, и не може да се оправи с това. Тогава попада в продължителен стрес, който в последна сметка потиска имунната система, тя престава да управлява атипичните кафези и се развива онкология. Има образци в това отношение, които потвърждават, че избран тип психоемоционална контузия, провокира съответна форма на рак “, изясни експертът.
Често поражда въпросът би трябвало ли болният човек да научи незабавно, че има рак? В Европа е признато да се приказва за тази диагноза и психологът счита, че това е вярно.
“Човек има право да знае какво се случва с него и пред какво е изправен. Мой сътрудник онколог обаче счита, че пациентът има право да научи, че има рак, само че също по този начин има право и да не научи за това. Отначало тази позиция не ми беше напълно разбираема. Аз да вземем за пример, споделих една полуистина на моята майка, на която откриха рак на стомаха. Но това изигра съществена роля, когато мама реши ще се бори ли с тази болест, или не. Фактически тази полуистина ни разреши да отложим, да “излъжем” гибелта с цели 4 месеца. В това отношение доста зависи от душeвността на индивида, от неговата емоционалност и стресоустойчивост. Случва се избран човек да не е подготвен да научи тежката диагноза. И ще дам съответен образец: в една от моите психотерапевтични групи имах клиент, който показа, че му разкрили някакви “възелчета”
На епикризата ясно беше написано “метастази”, само че той не забелязал този терми, не го видял. Ние обаче взехме решение да не му споделяме истината право в очите. Нашата цел беше да му помогнем, да го поддържаме, с цел да продължи да приема медикаментите и да се лекува. Една година той се лекува. И в случай че първоначално е имал 6 възелчета с размер съвсем до сантиметър, то след тези 12 месеца те напълно изчезнаха. Когато пристигна в групата, с удивление и наслада показа: “Оказа се, че съм имал метастази!”. Психотерапията не лекува, тя доста покачва успеваемостта от лекуването. Относно силата на мислите, експертът припомня, че в стрес имунната система е потисната и отслабва. Но се оказва, че в случай че човек се оправи със напрежението, в случай че си разреши да преживее това, което не е претърпял преди, се трансформира неговото прочувствено положение към по-светло и положително. Появява се вяра и религия в бъдещето, че всичко е допустимо. Тогава той стартира да живее по-пълноценно и радостно. А това се отразява на имунната система. Нейните индикатори се трансформират и процесът потегля в противоположна посока. Имунитетът укрепва и стартира да извършва отговорностите си. “Но не се отхвърляйте от главното лечение”, обобщава психологът.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ