Омръзна ли ви от спора дали Леонардо ди Каприо е

Омръзна ли ви от разногласието дали Леонардо ди Каприо е добър в ролята на Гетсби? И на мен. Затова взех решение да си напомня една друга версия на кино лентата, която съм гледала като дете с майка ми –

„ Великият Гетсби “ на Джак Клейтън от 1974 година Доста друг от пищността на версията на Баз Лурман, филмът със сценарист Франсис Форд Копола ни унася в сантиментална нега, само че и ни кара да тръпнем от омерзение и мрачни интуиции по един очарователно демодиран метод.

За Робърт Редфорд, в разцвета на силите и синьото на погледа му, няма смисъл да приказваме. За Миа Фароу съм малко раздвоена – от една страна тя се оправя повече от отлично с ролята на неземната Дейзи, от друга – не я одобрявам задоволително, с цел да се припозная даже малко в главния женски персонаж. Но по този начин е то, и в романа на Ф. Скот Фицджералд, публиката симпатизира не на различен, а на непоправимия романтик и трагически персонаж Гетсби. Въпреки някои тромави подиуми и задържането на камерата и действието в избрани моменти повече от нужното, филмът съумява да улови духа на времето и да ни накара да преглътнем тежко, изключително във втората си част, когато целият натежава от предусещането на трагичния край.

Любопитен подробност е, че в началото за сценарист е бил нает не който да е, а Труман Капоти, който обаче афишира Ник и Джордан за хомосексуалисти и след това бива уволнен. Лайза Минели отхвърля ролята на Дейзи, а Мия Хароу е бременна по време на фотосите. Дизайнер на костюмите е Барбара Матера, известна с работата си по множеството си постановки на Бродуей и зрелищни филми като Семейство Адамс и 101 далматинци.

Приятно гледане!