Интегрирани матури само след реформа в учебните планове, препоръчва омбудсманът
Омбудсманът Диана Ковачева изпрати до министъра на образованието и науката Красимир Вълчев мнение по отношение на оповестените за публично разискване два плана за изменение и допълнение на наредби, с които се трансформират изпитите на възпитаници при осъществяване на Националното външно оценяване в IV, VII и Х клас . Предложените промени се отнасят и до смяна на условията за Държавния зрелостен изпит (ДЗИ) по български език и литература в ХII клас. Става въпрос за Наредба № 11 от 1 септември 2016 година за оценяване на резултатите от образованието на учениците и на Наредба № 5 от 30 ноември 2015 година за общообразователната подготовка. Повод за мнението на омбудсмана са получените в институцията десетки тъжби на недоволни жители, оповестяват от институцията.
Позицията на омбудсмана е, че преди да се промени Наредба № 11 от 01.09.2016 година, с която се вкарват така наречен „ интегрирани “ изпити на края на годината, вместо познатите „ дребни матури “, би трябвало да се приспособяват образователните проекти и стратегии, тъй че децата да са готови за този вид изпити.
„ Наясно съм, че се планува изпитите по математика и по български език и литература (БЕЛ) да бъдат интегрирани, като в тестовата част въпросите по БЕЛ ще бъдат комбинирани с въпроси от региона на публичните науки, а изпитът по математика ще обгръща и въпроси от региона на естествените науки. Обясним е стремежът да се търсят способи за повишение интереса на учениците и към останалите образователни предмети, както и за придобиване на повече на практика умения, по-малко наизустяване и в последна сметка за обосноваване на учениците за учене “, написа доцент Ковачева. Според нея обаче, въвеждането на така наречен „ интегрирани изпити “ в края на годината би трябвало да става и след обстоен и обществен разбор къде са главните пропуски, усложнения и проблеми на учениците.
Ковачева подчертава, че в жалбите си родителите показват противоречие с готвените промени , които се планува да влязат в действие от образователната 2022/2023 година Те са безапелационни, че така наречен „ интегрирани проби “ ще затруднят учениците и ще основат финансови проблеми за фамилиите им, които ще са принудени да заплащат за спомагателни частни уроци за подготовката на децата си. Омбудсманът показва, че родителите показват опасения, че по този начин ще се задълбочи обществената разлика сред учениците , а също, че все още няма никаква изясненост нито за работещите в системата на образованието, нито за родителите по отношение на тестванията и в каква тенденция би трябвало да се приготвят учениците.
Тя акцентира, че готвените промени от просветителното министерство в наличието на изпитните проби е противоречиво и не се приема еднопосочно от жителите. Освен това, съгласно родителите, по този начин ще се насърчи още повече потребността от частни уроци за подготовка, от разширение на размера и на обсега им, което ще докара до увеличение на „ скритите “ разноски за обучение на фамилиите.
Общественият бранител е безапелационна, че сходно решение би трябвало да бъде взето след реформиране на системата , като смяната би трябвало да стартира от образователните стратегии и образователното наличие, които да бъдат ориентирани към подготовка на учениците за този изпит в границите на образователния развой в учебно заведение.
Тя отбелязва, че сега междинното обучение не е приспособено за подготовка на децата за този изпит , което ще докара до в допълнение напрежение и стрес за учениците, изключително за седмокласниците, които са задоволително натоварени, а също така ще докара и до обилни финансови разноски на родителите, което ще подтиква извънучилищното редом обучение у нас.
Другият проблем, върху който се концентрира доцент Диана Ковачева, е обвързван с изменението на Наредба № 5 от 30 ноември 2015 година за общообразователната подготовка, отнасяща се до измененията в матурата по български език и литература в ХII клас. Става въпрос за желанието на МОН да завиши минималния предел за оценка „ Среден “ от 23 точки на 30 от 100 оптимални.
„ Гражданите показват, че е редно и упорстват тези промени да започват за учениците, които следва да стартират образованието си в първи гимназиален стадий и ще бъдат в VIII клас през новата образователна 2020/2021 година Подкрепям това искане и упорствам да бъде взето поради “, безапелационна е Ковачева.
Позицията на омбудсмана е, че преди да се промени Наредба № 11 от 01.09.2016 година, с която се вкарват така наречен „ интегрирани “ изпити на края на годината, вместо познатите „ дребни матури “, би трябвало да се приспособяват образователните проекти и стратегии, тъй че децата да са готови за този вид изпити.
„ Наясно съм, че се планува изпитите по математика и по български език и литература (БЕЛ) да бъдат интегрирани, като в тестовата част въпросите по БЕЛ ще бъдат комбинирани с въпроси от региона на публичните науки, а изпитът по математика ще обгръща и въпроси от региона на естествените науки. Обясним е стремежът да се търсят способи за повишение интереса на учениците и към останалите образователни предмети, както и за придобиване на повече на практика умения, по-малко наизустяване и в последна сметка за обосноваване на учениците за учене “, написа доцент Ковачева. Според нея обаче, въвеждането на така наречен „ интегрирани изпити “ в края на годината би трябвало да става и след обстоен и обществен разбор къде са главните пропуски, усложнения и проблеми на учениците.
Ковачева подчертава, че в жалбите си родителите показват противоречие с готвените промени , които се планува да влязат в действие от образователната 2022/2023 година Те са безапелационни, че така наречен „ интегрирани проби “ ще затруднят учениците и ще основат финансови проблеми за фамилиите им, които ще са принудени да заплащат за спомагателни частни уроци за подготовката на децата си. Омбудсманът показва, че родителите показват опасения, че по този начин ще се задълбочи обществената разлика сред учениците , а също, че все още няма никаква изясненост нито за работещите в системата на образованието, нито за родителите по отношение на тестванията и в каква тенденция би трябвало да се приготвят учениците.
Тя акцентира, че готвените промени от просветителното министерство в наличието на изпитните проби е противоречиво и не се приема еднопосочно от жителите. Освен това, съгласно родителите, по този начин ще се насърчи още повече потребността от частни уроци за подготовка, от разширение на размера и на обсега им, което ще докара до увеличение на „ скритите “ разноски за обучение на фамилиите.
Общественият бранител е безапелационна, че сходно решение би трябвало да бъде взето след реформиране на системата , като смяната би трябвало да стартира от образователните стратегии и образователното наличие, които да бъдат ориентирани към подготовка на учениците за този изпит в границите на образователния развой в учебно заведение.
Тя отбелязва, че сега междинното обучение не е приспособено за подготовка на децата за този изпит , което ще докара до в допълнение напрежение и стрес за учениците, изключително за седмокласниците, които са задоволително натоварени, а също така ще докара и до обилни финансови разноски на родителите, което ще подтиква извънучилищното редом обучение у нас.
Другият проблем, върху който се концентрира доцент Диана Ковачева, е обвързван с изменението на Наредба № 5 от 30 ноември 2015 година за общообразователната подготовка, отнасяща се до измененията в матурата по български език и литература в ХII клас. Става въпрос за желанието на МОН да завиши минималния предел за оценка „ Среден “ от 23 точки на 30 от 100 оптимални.
„ Гражданите показват, че е редно и упорстват тези промени да започват за учениците, които следва да стартират образованието си в първи гимназиален стадий и ще бъдат в VIII клас през новата образователна 2020/2021 година Подкрепям това искане и упорствам да бъде взето поради “, безапелационна е Ковачева.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ