На 18 юни църквата ни почита Светите мъченици Леонтий, Ипатий

18 юни – почитаме Св. мчци Леонтий, Ипатий и Теодул

На 18 юни църквата ни уважава Светите мъченици Леонтий, Ипатий и Теодул. Те живели при римския император Веспасиан (70-79).

Какъв бил Леонтий?

Леонтий бил грък. Бил умен пълководец в град Триполи, който се прочул със своята смелост и ерудиция. Всички хора го обичали и почитали като боголюбив християнин, който постоянно помагал на беззащитните, давал заслон и храна на бедните, учел ги на свят и почтен живот.

Кратка история за живота на Леонтий, Ипатий и Теодул:

При римския император Веспасиан (царувал 70-79 г.) един сановник, на име Адриан, бил пратен във Финикийската област да предава на съд и крах тамошните християни. Адриан доброволно приел това наставление, защото мразел християните и имал безмилостен характер. Когато дошъл в района, донесли му, че в град Триполи, около планината Ливан, се намира един военачалник Леонтий, който има вяра в Христа, и отвръща мнозина от поклонение на боговете. Адриан наложително пратил сцена Ипатий с няколко бойци да задържи Леонтий.

Леонтий обръщал много езичници към Христа, защото чрез своя добродетелен живот той придобил огромно влияние върху жителите на Триполи и бил уважаван и обичан от тях. Той се славел се с храброст, и осведоменост, свято изпълнявал заповедите Христови, помагал на небогати, приемал странници и живеел свято и честно.

Приближавайки се до Триполи трибунът ненадейно тежко болен и бил принуден да спре на пътя. Състоянието му се влошавало и бойците очаквали гибелта на своя началник. През нощта обаче на Ипатий се явил на сън ангел Божий, който му споделил: Ако искаш да оздравееш, то заедно с бойците си извикай три пъти: “Боже Леонтиев, помогни ми! „. Ипатий разказал чудния сън на бойците си.

Един от присъстващите, на име Теодул, слушал разказа на Ипатий с извънредно внимание, разпитвал в елементи за видението и сърцето му се разпалвало с любов към незнайния Бог. Когато се съмнало, всички бойци се събрали и по предложение на сцена с висок глас извикали три пъти: “Боже Леонтиев, помогни! ”. И неотложно болният оздравял.

Всички бойци почнали да ядат, да пият и се веселят. Единствено Теодул не вземал присъединение в общото развлечение, а седейки встрани, мислел. Най-после той пристъпил до сцена, напомнил му за даденото наставление, уговорил го да остави бойците и да върви с него напред в Триполи. Ипатий се съгласил и те тръгнали дружно. Когато към този миг приближавали до града, самичък Леонтий излязъл да ги посрещне, посрещнал ги и попитал:

“Кого търсите? ”. Пратени сме да издирим в тоя град някой си Леонтий – дали отговор Ипатий и Теодул. – След нас идва нашят началник Адриан. Той желае да види тоя Леонтий и да го прати в Рим, където нашият цар ще го утвърди с почит, защото чул, че Леонтий е човек самоуверен, интелигентен и грижлив служител на нашите богове.

– Виждам, че сте чужденци и малко познавате нашия град – дал отговор Леонтий. – Да идем у дома! Ще си починете, а по-късно ще ви покажа индивида, който считате грижлив служител на боговете. Той не е приятел на тия богове, които почитате, а е християнин, и има религия в Господа Иисуса Христа.

Пътниците приели неговото предложение и отишли в къщата му. Стопанинът ги приел с голяма приятност. Като обядвали, Ипатий и Теодул му поблагодарили и го помолили да им покаже Леонтий.

– Аз съм Леонтий, който вие търсите – споделил той. – Аз съм войник на Иисуса Христа и мене вие би трябвало да вземете под стража.

Тогава Ипатий и Теодул паднали в нозете на Леонтий, като извикали: Служителю на Бога Всевишни, моли за нас твоя Бог, защото и ние желаеме да бъдем християни!

Какво се случило по-късно?

След това те разказали за явяването на ангела и за чудесното излекуване на Ипатий чрез името на Бога Леонтиев. Като ги слушал, Леонтий плачел от приятност, и когато те свършили своя разказ, той извикал:

Господи Боже, Който желаеш на всички люде да се спасят и да вдървен истината, милостиво погледни на нас в тоя час! Ти си довел при мене тия същите, които били пратени против мене. Моля Те, резервира ме и тях просвети със светлината на Твоето съчувствие и излей над тях благодатта на Светия Дух! Сърце чисто създай в тях и като ги запечаташ с Твоя свят белег, направи ги Твои непобедими бойци!

Едва произнесъл тая молитва и ослепителен облак осенил Ипатий и Теодул и дъжд ги облял от небето. Леонтий призовал над новообърнатите името на Света Троица – Отца и Сина и Светия Дух. След това той облякъл на Ипатий и Теодул бели дрехи и наредил да носят пред тях запалени свещи, какъвто бил тогава обичаят за новопокръстените.

Между това в града пристигнали бойците, които придружавали сцена. Те с отвращение разбрали, че началниците им приели християнската вяра. В града също по този метод мнозина били недоволни от това и станало безпокойство. Тълпи народ и бойци ходели по града, като викали:

“Да загинат в огън ония, които безчестят нашите богове! ”. Едни защитавали Леонтий и християните, други желали още същия час да ги убият. Най-после решили да не подхващат нищо до идването на Адриан.

Той пристигнал след два дни и повикал християните на съд. На всички негови въпроси Леонтий отговарял с твърдо изповядване на своята вяра. Адриан заповядал жестоко да го бият и още един път да го отведат в тъмницата. След това той се обърнал към Ипатий и Теодул и ги заплашил с мъчения, ако не се отрекат от Христа, и им обещал богатство и почести, ако се покорят на неговата воля. Но Ипатий и Теодул, които твърдо повярвали в Господа и във безконечния живот, не желаели земни благосъстояния и не се бояли от краткотрайни премеждия. Те останали верни на Бога.

Адриан заповядал да ги мъчат: жестоко ги били, стъргали телата им със стоманени остриета и най-накрая ги осъдили на крах. С думите:

“Ти си наше прикритие, Господи! В Твоите ръце предаваме душите си ”, те навели глави под секирата.

След това Адриан повикал още един път Леонтий и почнал да го убеждава, като му обещавал почести и богати богатства, ако се отхвърли от Христа. Но Леонтий му дал отговор: По-добре сам ти се обърни към Христа, Адриане, и ще получиш и чест, и богаство, и освобождение. Най-после го обесили с главата надолу, като му привързали на шията тежък камък.

Адриан заповядал да го мъчат до самата крах и свети Леонтий умрял под ударите на мъчителите. Християните благоговейно погребали тялото му около града.

Защо почитаме паметта на Свети мъченици?

Почитането на паметта на свети мъченици е значимо заради няколко аргументи:

Пример за религия и храброст: Светиите, изключително мъчениците, са живели живот, изпълнен с непоколебима религия в Христос и непоклатима храброст да проповядват Евангелието, даже пред лицето на ужасна гибел. Техният образец въодушевява християните през днешния ден да останат правилни на своята религия, без значение от събитията.

Застъпничество пред Бог: Вярва се, че светците, в това число мъчениците, не престават да имат връзка с Бога и могат да се застъпват за нас, вярващите, като ни оказват помощ в нашите битки и потребности. Като почитаме паметта им, ние търсим тяхното покровителство и молитвена поддръжка.

Историческа последователност: Почитането на светиите оказва помощ да се резервира историята на християнството и да се подсигурява, че уроците от предишното не са забравени. Мъченичеството по-специално играе значима роля в ранната история на Църквата, защото свидетелства за постоянството и силата на вярата измежду гонене.

Насърчаване на единството: Църковните празници, отдадени на светиите, сплотяват християните по целия свят, напомняйки ни за нашето споделено завещание и духовно семейство. Тези празници също по този начин акцентират значимостта на единството и съдействието сред християнските деноминации, защото доста светии са почитани както от православни, по този начин и от католици, както и от други християнски обичаи.

Възхвала на Божията берекет: Най-накрая, почитането на паметта на свети мъченици е метод да се възхвали Божията берекет и милостта, които са били явни в живота и гибелта на тези герои на вярата. Това служи като непрекъснато увещание за Божията мощ и наличие в нашия личен живот.

Как да почетем паметта на свети мъченици?

Има разнообразни способи да почетете паметта на свети мъченици:

Лична молитва: Един от най-ефективните способи да почетете паметта на свети страдалец е посредством персонална молитва. Можете да споменете името му в ежедневната си молитва или да отделите особено време, с цел да се помолите за него.

Посещение на черква или параклис: Ако има локален храм или параклис, отдаден на мъченика, визитата му и присъединяване в литургия или специфична работа може да бъде превъзходен метод да почетете паметта му.

Дарения и доброволчество: Много организации и институции, като лечебни заведения, учебни заведения и приюти, носят имената на свети мъченици. Правенето на подаяние или непринуден труд в тяхно име е на практика метод да почетеш паметта им.

Разказване на истории: Научаването и шерването на историите на светиите, изключително на мъчениците, може да помогне за запазването на тяхната памет и да въодушеви другите. Това може да стане посредством четене на книги, посещаване на музеи или присъединяване в полемики с другари и членове на фамилията.

Участие в църковни празници: Много църкви означават празниците на светиите с тържествени служби и събития. Участието в тези тържества може да ви помогне да почетете паметта на мъченика и да се свържете с по-широката християнска общественост.

Живейте като очевидец: Най-добрият метод да почетете паметта на свети страдалец е да живеете живот, който отразява техните полезности и отдаденост на вярата. Това включва оставането правилни на личните ви убеждения, даже когато сте изправени пред провокации, и проявяването на обич, съчувствие и амнистия към другите.

Целта на почитането на паметта на свети мъченици не е просто да ги запомните, а да бъдете въодушевени от техния образец и да го следвате във вашия личен живот.

Църквата почита през днешния ден Св. мчци. Леонтий, Ипатий и Теодул Финикийски.