Оливър (Юън Макгрегър) е тридесет и осем годишен и никога

Оливър (Юън Макгрегър) е тридесет и осем годишен и в никакъв случай не е бил същински влюбен. По-точно той знае за себе си какво не е любовта и по какъв начин не желае да се усеща, само че не е намерил и претърпял това, което е същинската споделена обич – откровена любов, неоснователно благополучие, благотворителност към другия и милосърдие към света. Такава обич претърпява татко му, който е на прага на гибелта и е гей. Поради ред аргументи, множеството от които са ни до болежка познати, един млад, здрав и прекрасен мъж се оказва надалеч по-объркан и трагичен от един остарял и болен, само че откровен и самоуверен.

Това е историята във кино лентата Beginners. Кристофър Плъмър в ролята на бащата е прелестен – откровено се надявам да вземе Оскар за поддържаща роля след две седмици. Юън Макгрегър е отегчителен и експресивен, а Мелани Лаурънс е загадъчна и безмълвна. Филмът е изработен като ретроспекция, с доста фотоси, цветове и светлина, в които основният воин Оливър се пробва да разбере живота на родителите си. Как се е получило по този начин, че татко му се е криел цялостен живот без да престане да обича фамилията си, без да се отчая и чакайки търпеливо своите броени дни на благополучие, а синът му по този начин и не може да си откри място и като че ли претърпява в себе си цялата горест, за която борбените му и ексцентрични родители не са имали време. И дамата до него го схваща, само че не може да му помогне.

Beginners не дава безапелационен отговор, просто демонстрира два изцяло разнообразни модела на живеене и светоусещане – този на бащата и на сина – и ме накара да си помисля, че когато човек открие тайната на дребните всекидневни наслади и съумява да вкуси с всичките си сетива и най-дребните наслаждения, то по отношение на подобен човек всички ние сме начинаещи. Този филм ни разкрива малко от тайната…