Оливър Стоун: Америка е прецакана, че е толкова глупава
Оливър Стоун, на 74 години. Режисьор. Сценарист. Оцелял. От войната във Виетнам, в която взе участие като доброволец в продължение на осем месеца през 1967-1968 година. От кокаина, в който затъва като Тони Монтана от “Белязаният”, преди да стартира лекуване за дезинтоксикация през 1981 година в Париж - престой, по време на който написа сюжета за легенардния филм на Брайън Де Палма, написа “Поан”, представен от .
И най-после, Оливър Стоун е оживял от личното си безумство да поема безразсъдни физически опасности, когато се замесва с колумбийски наркотрафиканти за “Белязания” или се прави на военачалник, управлявайки отдалечено гърмежите на снимачната площадка на “Салвадор” или “Взвод”.
Свързан с Франция посредством майка си, нюйоркчанинът Оливър Стоун все пак е посветил множеството си филми на Америка, която не стопира да обича и ненавижда по едно и също време.
Политически режисьор в най-висша степен, Оливър Стоун е белязан от развода на родителите си. Техните неистини заплитат алената нишка на цялата му бъдеща кариера - изобличение на лицемерието на американското общество.
В диалог с Тиери Фремо, шеф на Института “Люмиер” в Лион, режисьорът не пропусна да спомене, както при многочислените изявленията, които дава за автобиографията си “В гонене на светлината”, своето отчаяние от Америка, “която не запомня уроците на историята”.
“Научихме ли нещо от Виетнам? Нищо. Същата нелепост продължава и през днешния ден, тази некадърност на Америка да се поучи от личната си история ме побърква. Прецакани сме, че сме толкоз глупави”.
Почетен посетител на 12-ия Фестивал “Люмиер” в Лион, Оливър Стоун не е изгубил нищо от ожесточението си да жигосва злините на своята страна. Интервю с режисьора на “Взвод” разгласява “Поан”.
- Изобличаването на лицемерието, без значение дали става дума за общество или държавно управление - постоянно американското - е натрапчива концепция във всички ваши филми. И тази натрапчива концепция идва… от родителите ви?
- Мразя лъжите. Те унищожават живота и когато това са неистини на държавното управление, те са като болест, която заразява популацията. Лъжа след неистина и в никакъв случай не се освобождаваш от нея.
Америка е болна от тези неистини. За мен персонално първата неистина беше на родителите ми, когато се разведоха… В този ден разбрах, че това, което постоянно съм считал за обич сред тях, е било единствено неистина.
Майка ми е имала огромен романс с татко ми, който срещнала по време на войната в Париж. Идеята да замине с него, с цел да изживеят връзката си в Америка, е била нещо толкоз мощно за нея, фантазията на един живот…
Но в действителност не беше обич, а по-скоро заблуда. Майка ми наричаше това white lies (бели лъжи)… Тя беше огромна лъжкиня, само че доста я обичах. Родителите ми в никакъв случай не ми споделиха нищо, с цел да ме защитят, до момента в който не научих за раздялата им, когато бях на 15 години.
Научих го от едно телефонно позвъняване в пансиона, в който бях записан.
Никой от тях нямаше смелостта да пристигна да ми го каже персонално. Преживях други неистини от тяхна страна, като да вземем за пример да допускам, че татко ми е богат, до момента в който той беше останал без пари, частично поради майка ми.
Тази първична неистина ме нарани надълбоко и, да, допускам, че провокира натрапчивата мисъл по тази тематика, която приложих към историята на Америка.
- В книгата си казвате, че гибелта на Джон Ф. Кенеди за вас е била другата огромна неистина в живота ви…
- Да, когато открих, години по-късно, че е било изцяло явно, че не е бил погубен единствено от един човек в този безразсъден сюжет, фиктивен от държавното управление, на който сме лапнали въдицата и аз съм вярвал в него като всеки различен.
Това ликвидиране докара до идната неистина, в която аз също повярвах, когато президентът Линдън Джонсън вкара Америка във войната, обещавайки ни, че ще бъде за малко и става дума да разбием комунистите.
Той беше диаметралност на Кенеди, съобщи всичко, което неговият предходник въплъщаваше, направих документален филм за тази история.
Лъжите дефинират живота ни, Виетнам определяше моя и Америка в никакъв случай не поправи лъжите, свързани с тази война - всички тези цивилни, убити в името на една скапана идея, всичко това бе заметено под килима.
Въпреки че най-малко в киното, някои филми започнаха да карат американците да погледнат истината в лицето и се веселя, че “Взвод” е един от тях.
- Заснели сте “Взвод” във Филипините, както Копола 10 години преди вас “Апокалипсис сега” - филм, който Фестивалът “Люмиер” уважи през 2019 година, както и неговия създател. Повлия ли ви той?
- Не, няма никаква връзка сред двата кино лентата, това са два радикално разнообразни метода към войната във Виетнам. Снимах във Филипините, тъй като беше на ниска цена и “Взвод” беше нискобюджетен филм!
Добре, може ми общото е “Дорс”… А Марлон Брандо (незабравимият военачалник Курц в “Апокалипсис сега” - б.р.), доста хареса “Взвод” и ми се обади, с цел да ми го каже. Никога няма да не помни това позвъняване, тази поддръжка беше доста значима за мен.
Но както пиша в книгата си, всички в Холивуд харесаха “Взвод” при излизането му и този триумф ме избави, тъй като преди “Взвод”, трупах неуспехи като сценарист.
Обожавам писането, само че не желаех да свърша по този начин, имах потребност да мина на идващия стадий, да върша облици, още повече, че кариерата ми на публицист беше доста мъчителна.
Въпреки че получих “Оскар” за “Среднощен експрес”, че Брайън де Палма направи от “Белязаният” паметен филм и че мозина считат “Годината на дракона” на Чимино за шедьовър, тези филми надълбоко ме разочароваха, тъй като породиха тълкования, които все по-малко понасях.
Но постоянно ще бъда благодарен на Алън Паркър, Де Палма и Майкъл Чимино…
- Но въпреки всичко Де Палма не промени фамозната имитация на Ал Пачино в “Белязаният”, чийто създател сте вие - “Кажи здравей на дребния ми приятел” (фразата, която произнася Тони Монтана, обкръжен от десетки наркотрафиканти, преди да ги разбие на пух и прахуляк с тежка картечница - б.р.).
- Да, несъмнено, това е отлично, само че за мен беше просто занимателна имитация, която написах, с цел да олицетворявам харизмата на мачо на Тони Монтана.
Моят сюжет беше да напиша за човек, който стартира на улицата, по тази причина толкоз доста хора харесаха кино лентата - доста по-малко критици, които го съкрушиха по това време. Хората обичаха Тони Монтана, тъй като е човек, който идва изпод, свободен, постоянно почтен, безкористен.
Е, те, уви, ненапълно не помниха онази част от кино лентата, която изяснява, че този човек полудява и че въплъщава, в моите очи, всички разрушителни крайности на американската фантазия и капитализма.
Но, да, Тони Монтана е свободен човек и това е повтарящ се претекст в моите истории: постоянно съм правил филми за свободни хора.
И за хора, които разобличават лъжите и лицемерието в едно общество, като героя на Кевин Костнър в JFK, само че доста ми се подиграваха поради този филм.
- Оставате уверен, че Америка повтаря непрестанно своите неточности, в действителност ли нищо не се е трансформирало след Виетнам?
- Научихме ли нещо от Виетнам? Нищо. Същата нелепост продължава и през днешния ден, тази некадърност на Америка да се поучи от личната си история ме побърква. Прецакани сме, тъй като сме толкоз глупави.
- Споменахте израза “бели лъжи” на майка си. Прочетохме на уеб страницата на IMDB, че това ще бъде заглавието на идващия ви филм, по този начин ли е?
- Не, към този момент изоставих плана, сюжетът ми не ме удовлетворява.
- 85 режисьори наскоро написаха отворено писмо до американския Конгрес с молба за незабавна помощ за кината, стотици от които затварят в Съединени американски щати и Англия. Тревожите ли се за бъдещето на киносалоните?
- Отчасти съм черноглед, явно това е невиждана рецесия за салоните. Дори и да отворят, не мисля, че един ден публиката ще се върне толкоз многочислена, както в предишното, ще се основат потребителски привички пред дребния екран.
Все отново постоянно ще има място за киносалоните, уповавам се. На церемонията по откриването на Фестивала “Люмиер” за следващ път видях доколко гледането на филм в кино сплотява публиката с прелестна и несравнима мощ.
Един филм в салона сплотява феновете, на никое място другаде няма да се почувства прочувствената му мощ по този начин, както в залата.
Това в действителност е особено преживяване и ще прибавя, че ентусиазмът на Тиери Фремо способства доста за това, този човек е същински шоумен!
Франция, която е родното място на киното, би могла да бъде идеалната татковина за неговото възобновление.
И имаме също потребност от шоумени, с цел да продават филмите!
И най-после, Оливър Стоун е оживял от личното си безумство да поема безразсъдни физически опасности, когато се замесва с колумбийски наркотрафиканти за “Белязания” или се прави на военачалник, управлявайки отдалечено гърмежите на снимачната площадка на “Салвадор” или “Взвод”.
Свързан с Франция посредством майка си, нюйоркчанинът Оливър Стоун все пак е посветил множеството си филми на Америка, която не стопира да обича и ненавижда по едно и също време.
Политически режисьор в най-висша степен, Оливър Стоун е белязан от развода на родителите си. Техните неистини заплитат алената нишка на цялата му бъдеща кариера - изобличение на лицемерието на американското общество.
В диалог с Тиери Фремо, шеф на Института “Люмиер” в Лион, режисьорът не пропусна да спомене, както при многочислените изявленията, които дава за автобиографията си “В гонене на светлината”, своето отчаяние от Америка, “която не запомня уроците на историята”.
“Научихме ли нещо от Виетнам? Нищо. Същата нелепост продължава и през днешния ден, тази некадърност на Америка да се поучи от личната си история ме побърква. Прецакани сме, че сме толкоз глупави”.
Почетен посетител на 12-ия Фестивал “Люмиер” в Лион, Оливър Стоун не е изгубил нищо от ожесточението си да жигосва злините на своята страна. Интервю с режисьора на “Взвод” разгласява “Поан”.
- Изобличаването на лицемерието, без значение дали става дума за общество или държавно управление - постоянно американското - е натрапчива концепция във всички ваши филми. И тази натрапчива концепция идва… от родителите ви?
- Мразя лъжите. Те унищожават живота и когато това са неистини на държавното управление, те са като болест, която заразява популацията. Лъжа след неистина и в никакъв случай не се освобождаваш от нея.
Америка е болна от тези неистини. За мен персонално първата неистина беше на родителите ми, когато се разведоха… В този ден разбрах, че това, което постоянно съм считал за обич сред тях, е било единствено неистина.
Майка ми е имала огромен романс с татко ми, който срещнала по време на войната в Париж. Идеята да замине с него, с цел да изживеят връзката си в Америка, е била нещо толкоз мощно за нея, фантазията на един живот…
Но в действителност не беше обич, а по-скоро заблуда. Майка ми наричаше това white lies (бели лъжи)… Тя беше огромна лъжкиня, само че доста я обичах. Родителите ми в никакъв случай не ми споделиха нищо, с цел да ме защитят, до момента в който не научих за раздялата им, когато бях на 15 години.
Научих го от едно телефонно позвъняване в пансиона, в който бях записан.
Никой от тях нямаше смелостта да пристигна да ми го каже персонално. Преживях други неистини от тяхна страна, като да вземем за пример да допускам, че татко ми е богат, до момента в който той беше останал без пари, частично поради майка ми.
Тази първична неистина ме нарани надълбоко и, да, допускам, че провокира натрапчивата мисъл по тази тематика, която приложих към историята на Америка.
- В книгата си казвате, че гибелта на Джон Ф. Кенеди за вас е била другата огромна неистина в живота ви…
- Да, когато открих, години по-късно, че е било изцяло явно, че не е бил погубен единствено от един човек в този безразсъден сюжет, фиктивен от държавното управление, на който сме лапнали въдицата и аз съм вярвал в него като всеки различен.
Това ликвидиране докара до идната неистина, в която аз също повярвах, когато президентът Линдън Джонсън вкара Америка във войната, обещавайки ни, че ще бъде за малко и става дума да разбием комунистите.
Той беше диаметралност на Кенеди, съобщи всичко, което неговият предходник въплъщаваше, направих документален филм за тази история.
Лъжите дефинират живота ни, Виетнам определяше моя и Америка в никакъв случай не поправи лъжите, свързани с тази война - всички тези цивилни, убити в името на една скапана идея, всичко това бе заметено под килима.
Въпреки че най-малко в киното, някои филми започнаха да карат американците да погледнат истината в лицето и се веселя, че “Взвод” е един от тях.
- Заснели сте “Взвод” във Филипините, както Копола 10 години преди вас “Апокалипсис сега” - филм, който Фестивалът “Люмиер” уважи през 2019 година, както и неговия създател. Повлия ли ви той?
- Не, няма никаква връзка сред двата кино лентата, това са два радикално разнообразни метода към войната във Виетнам. Снимах във Филипините, тъй като беше на ниска цена и “Взвод” беше нискобюджетен филм!
Добре, може ми общото е “Дорс”… А Марлон Брандо (незабравимият военачалник Курц в “Апокалипсис сега” - б.р.), доста хареса “Взвод” и ми се обади, с цел да ми го каже. Никога няма да не помни това позвъняване, тази поддръжка беше доста значима за мен.
Но както пиша в книгата си, всички в Холивуд харесаха “Взвод” при излизането му и този триумф ме избави, тъй като преди “Взвод”, трупах неуспехи като сценарист.
Обожавам писането, само че не желаех да свърша по този начин, имах потребност да мина на идващия стадий, да върша облици, още повече, че кариерата ми на публицист беше доста мъчителна.
Въпреки че получих “Оскар” за “Среднощен експрес”, че Брайън де Палма направи от “Белязаният” паметен филм и че мозина считат “Годината на дракона” на Чимино за шедьовър, тези филми надълбоко ме разочароваха, тъй като породиха тълкования, които все по-малко понасях.
Но постоянно ще бъда благодарен на Алън Паркър, Де Палма и Майкъл Чимино…
- Но въпреки всичко Де Палма не промени фамозната имитация на Ал Пачино в “Белязаният”, чийто създател сте вие - “Кажи здравей на дребния ми приятел” (фразата, която произнася Тони Монтана, обкръжен от десетки наркотрафиканти, преди да ги разбие на пух и прахуляк с тежка картечница - б.р.).
- Да, несъмнено, това е отлично, само че за мен беше просто занимателна имитация, която написах, с цел да олицетворявам харизмата на мачо на Тони Монтана.
Моят сюжет беше да напиша за човек, който стартира на улицата, по тази причина толкоз доста хора харесаха кино лентата - доста по-малко критици, които го съкрушиха по това време. Хората обичаха Тони Монтана, тъй като е човек, който идва изпод, свободен, постоянно почтен, безкористен.
Е, те, уви, ненапълно не помниха онази част от кино лентата, която изяснява, че този човек полудява и че въплъщава, в моите очи, всички разрушителни крайности на американската фантазия и капитализма.
Но, да, Тони Монтана е свободен човек и това е повтарящ се претекст в моите истории: постоянно съм правил филми за свободни хора.
И за хора, които разобличават лъжите и лицемерието в едно общество, като героя на Кевин Костнър в JFK, само че доста ми се подиграваха поради този филм.
- Оставате уверен, че Америка повтаря непрестанно своите неточности, в действителност ли нищо не се е трансформирало след Виетнам?
- Научихме ли нещо от Виетнам? Нищо. Същата нелепост продължава и през днешния ден, тази некадърност на Америка да се поучи от личната си история ме побърква. Прецакани сме, тъй като сме толкоз глупави.
- Споменахте израза “бели лъжи” на майка си. Прочетохме на уеб страницата на IMDB, че това ще бъде заглавието на идващия ви филм, по този начин ли е?
- Не, към този момент изоставих плана, сюжетът ми не ме удовлетворява.
- 85 режисьори наскоро написаха отворено писмо до американския Конгрес с молба за незабавна помощ за кината, стотици от които затварят в Съединени американски щати и Англия. Тревожите ли се за бъдещето на киносалоните?
- Отчасти съм черноглед, явно това е невиждана рецесия за салоните. Дори и да отворят, не мисля, че един ден публиката ще се върне толкоз многочислена, както в предишното, ще се основат потребителски привички пред дребния екран.
Все отново постоянно ще има място за киносалоните, уповавам се. На церемонията по откриването на Фестивала “Люмиер” за следващ път видях доколко гледането на филм в кино сплотява публиката с прелестна и несравнима мощ.
Един филм в салона сплотява феновете, на никое място другаде няма да се почувства прочувствената му мощ по този начин, както в залата.
Това в действителност е особено преживяване и ще прибавя, че ентусиазмът на Тиери Фремо способства доста за това, този човек е същински шоумен!
Франция, която е родното място на киното, би могла да бъде идеалната татковина за неговото възобновление.
И имаме също потребност от шоумени, с цел да продават филмите!
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ