Стадионът като паметник на културата
Олимпийският стадион в Берлин е много обратно в листата ми с обекти за навестяване и в случай че не живеех с двама мъже, нямаше да стигна до него скоро. Оказа се, че това е доста забавно място, където се влиза с входен билет като в музей и е удостоверение за историческото развиване на Германия от един век насам – а в Берлин няма доста непокътнати монументи от това време.Когато през 1912 година Берлин е определен за хазаин на Олимпийските игри през 1916 година, немското държавно управление взема решение да построи подобаващ стадион за събитието. По-късно игрите са анулирани поради войната, само че стадионът остава. През 1931 година Берлин още веднъж е определен за хазаин на Олимпийски игри – тези през 1936 година - които стават мотив Третият райх да показва своето великолепие. И част от тази проява е Олимпийският стадион – разширена версия на в началото издигнатия. Интересен факт е, че стадионът още от 1916 година до последните му реконструкции след войната е планиран от едно и също семейство – Ото Марх и синовете му Вернер и Валтер.
Всъщност това е цялостен комплекс, който с изключение на стадион включва също и скулптурни композиции, декоративни детайли, здания с друго предопределение и терени за всякакви спортове – от конен спорт до хокей. Всичко това е разпръснато на голяма повърхност, разходката по която е евентуално същата, каквато е била през далечната 1936 година.
Германците нямат навика да пренаписват историята си в нечия изгода, тъй че още първата осведомителна табела на входа почтено оповестява, че по концепция персонално на Хитлер към стадиона са издигнати каменни стели в чест на всички олимпийски първенци на Германия в актуалните олимпийски игри – двама от тях евреи. Също по този начин като монумент е сложена олимпийската камбана, със свастиките по нея. А по каменните стени още личат дупките от патрони – както на доста места из града.
Самият стадион работи и до през днешния ден и има изцяло актуален тип – изключително фамозна е синята настилка на пътеките за тичане, която се продава в дребни сувенирни торбички в магазина на входа. Седалките са поочукани и с лепенки по тях, само че на всички места е безусловно чисто!
Кварталът в близост е доста зелен, с красиви къщи и градини. Ако посещавате Берлин в топлите месеци – не пропускайте Олимпийския стадион.
Всъщност това е цялостен комплекс, който с изключение на стадион включва също и скулптурни композиции, декоративни детайли, здания с друго предопределение и терени за всякакви спортове – от конен спорт до хокей. Всичко това е разпръснато на голяма повърхност, разходката по която е евентуално същата, каквато е била през далечната 1936 година.
Германците нямат навика да пренаписват историята си в нечия изгода, тъй че още първата осведомителна табела на входа почтено оповестява, че по концепция персонално на Хитлер към стадиона са издигнати каменни стели в чест на всички олимпийски първенци на Германия в актуалните олимпийски игри – двама от тях евреи. Също по този начин като монумент е сложена олимпийската камбана, със свастиките по нея. А по каменните стени още личат дупките от патрони – както на доста места из града.
Самият стадион работи и до през днешния ден и има изцяло актуален тип – изключително фамозна е синята настилка на пътеките за тичане, която се продава в дребни сувенирни торбички в магазина на входа. Седалките са поочукани и с лепенки по тях, само че на всички места е безусловно чисто!
Кварталът в близост е доста зелен, с красиви къщи и градини. Ако посещавате Берлин в топлите месеци – не пропускайте Олимпийския стадион.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ




