Най-лудото бягане в олимпийската история
Олимпийските игри при започване на ХХ век съществено са се различавали от сегашните. Те били непопулярно събитие, съвсем без аудитория, и минавали в сянката на далеч по-престижните Световни изложения.
През 1904 година третата олимпиада е в Сейнт Луис. За хазаин е бил определен Чикаго, само че тъкмо поради ревюто в града са преместени. Тези игри влизат в справочниците с това, че за първи път са позволени цветнокожи, че са въведени златен, сребърен и бронзов орден, че 6 отличия печели гимнастикът с дървен крайник Джордж Айзър, с Франк Крюглър - призьор в три разнообразни спорта (борба, тежка атлетика и дърпане на въже), че Рей Юри печели още веднъж всички дисциплини със скок...
Но всички събития били затъмнени от маратонското тичане - най-лудата гонка в историята на олимпийските игри.
Състезанието не било на класическите 42.195 км, а на 40 км. Заявка подали 32-ма спортисти, от които едвам единици същински маратонци - останалите били експерти в бяганията на междинни дистанции. За любимци се смятали все американци - някои от тях към този момент били взели участие на олимпиади, други имали победи в влиятелните Лондонски и Бостънски маратони.
Но не липсвала конкуренция. Например кубинецът Феликс Карвахал. За да иде на олимпиадата, той дълго събирал пари, само че като дошъл в Ню Орлийнс, ги проиграл на зарове. След това крушение се отправил към Сейнт Луис пешком и на автостоп, като съумял да стигне до старта в последната минута, без дори да успее да се преоблече. Бягал с дрехите си за пътешестване.
Изявен фаворит бил американецът Фред Лорц. Той упражнявал нощем, а през деня работел като каменоделец. За игрите се класирал след победа в квалификационното тичане, което американците създали за своите спортисти.
Стартът бил даден на 30 август в 15 ч. Било адска горещина, с температура на сянка 32 градуса. По пътя се стелел прахоляк. На това от горната страна по трасето имало големи изкачвания, а също и дълги сектори с остри камъни (тях спортистите избягвали, бягайки около пътя). Имало и още един проблем - маршрутът минавал през града, а уредниците не си направили труд да обезопасят тази част - в тези времена статутът на олимпийските игри не предполагал затваряне на пътища и щателна организация. Така бегачите непрекъснато трябвало да заобикалят коли, влакове, тролейбуси, даже и бездомни кучета. Имало единствено едно място за пиянство на вода - по средата на дистанцията. Организаторът на маратона Джеймс Съливан съкратил пунктовете за вода с научна цел: да изучи въздействието на обезводняването върху човешкия организъм.
10 км след старта едвам не станала покруса - американецът Уилям Гарсия се отделил встрани и паднал в безсъзнание. Оказва се, че прахолякът увредил стомашната му лигавица и единствено оперативната интервенция на лекарите го избавила от вътрешен кръвоизлив.
По-натам броя на маратонците стремглаво стартира да оредява. На Джон Лордън му прилошава и след няколко опита да продължи бягането се отхвърля. Южноафриканецът Лен Тау е подгонен от глутница бездомни кучета, които го прогонват до покрайнините на Сейнт Луис, на няколко километра настрана. Сам Мелор, който известно време води колоната, се отказва заради припадъци.
Затова пък кубинецът Карвахал се оправя чудесно. Бяга умерено, като понякога споделя усещания с публиката на негоден британски. Заради закъснението си за старта той не бил ял в последните 40 часа - гладът го кара да спре до камион с плодове, да вземе две праскови и да ги изяде, до момента в който тича. Малко по-нататък, в изоставена градина, намира и две ябълки. Но след изяждането им получава мощни стомашни конвулсии. За да отмине болката, той поляга под сянката на група дървета и дремва.
До финала се добират едвам 14 от 32-мата участници. Пръв е Фред Лорц. Зрителите се радвали на американската победа, а Елис Рузвелт (дъщеря на президента Тиодор Рузвелт) му поставя на главата лавров венец и се снима с него.
Но единствено след няколко минути изскачат удивителни детайлности. Хора край трасето са видели по какъв начин Лорц се качва в кола около 14-ия километър. Изяснява се, че 10 благи (16 км) той се возил при треньора си и по-късно още веднъж се върнал към бягането.
Лорц си признава незабавно. Неговата версия е, че се е канел да се откаже заради изтощеност, а треньорът му предложил да го качи в колата и да го откара до стадиона. Но автомобилът се развалил и по този начин на Фред му пристигнала концепцията да се върне на трасето. Той твърдял, че това е смешка, и че смятал да опише всичко и да се откаже от златото. Не му повярвали и го дисквалифицирали.
Точно когато била разкрита измамата на Лорц, на финала дошъл идващият бегач - Томас Хикс, жива руина. По средата на дистанцията той решително се откъснал, само че силите внезапно почнали да го напущат. Треньорите, съпровождащи го с кола, не му разрешили да почива, а решили въпроса коренно - дали му коктейл от отрова за плъхове (стрихнин) и яйчни белтъци. В тези времена постоянно употребявали стрихнин в дребни дози като стимулатор (допинг надзор, несъмнено, не съществувал).
В началото допингът подействал и Хикс почнал да бяга обикновено, само че по-късно му станало още по-зле - пребледнял и почнал да преплита краката. Но след като треньорите му споделили, че спечелилият Лорц е махленски в шикалкавене, той намерил сили и траял.
А треньорът му го предиздвикал да изпие още една доза стрихнин с белтъци, към този момент с чаша бренди. Тогава положението му се влошило допълнително: стъклен взор, бледа кожа, ръцете и краката се движели все едно е дървена кукла... В последните няколко километра Томас получил и халюцинации. Струвало му се, че тъкмо стартира и му предстоят 40 км, непрекъснато молел за храна и позволение от треньорите да легне да поспи напряко на пътя.
На последното нанагорнище едвам се тътрел ходом, а на стадиона въпреки всичко опитал да тича, неуместно движейки краката си съвсем на място. До финалната линия съумял да се добере благодарение на треньорите, които го носели под мишница.
Въпреки това Томас Хикс бил разгласен за победител. Той минал 40 км за 3 часа и половина. След още час лекарите съумели да го свестят напълно. Оказало се, че по време на маратона е изгубил 4 кг от тежестта си.
Втори и трети финиширали американците Олбърт Кори и Артър Нютън, а кубинецът Карвахал, след дрямката, дошъл 4-ти. Чернокожият Лен Тау, който съумял да избяга от глутница кучета, се класирал 9-и.
След този сюжет ръководителите на МОК даже възнамерявали да изключат маратона от програмата на идващите игри, само че размислили. А след година Фред Лорц и Томас Хикс още веднъж се срещнали на дистанцията - в Бостънския маратон. Победил завърналият се след дисквалификация Лорц.
През 1904 година третата олимпиада е в Сейнт Луис. За хазаин е бил определен Чикаго, само че тъкмо поради ревюто в града са преместени. Тези игри влизат в справочниците с това, че за първи път са позволени цветнокожи, че са въведени златен, сребърен и бронзов орден, че 6 отличия печели гимнастикът с дървен крайник Джордж Айзър, с Франк Крюглър - призьор в три разнообразни спорта (борба, тежка атлетика и дърпане на въже), че Рей Юри печели още веднъж всички дисциплини със скок...
Но всички събития били затъмнени от маратонското тичане - най-лудата гонка в историята на олимпийските игри.
Състезанието не било на класическите 42.195 км, а на 40 км. Заявка подали 32-ма спортисти, от които едвам единици същински маратонци - останалите били експерти в бяганията на междинни дистанции. За любимци се смятали все американци - някои от тях към този момент били взели участие на олимпиади, други имали победи в влиятелните Лондонски и Бостънски маратони.
Но не липсвала конкуренция. Например кубинецът Феликс Карвахал. За да иде на олимпиадата, той дълго събирал пари, само че като дошъл в Ню Орлийнс, ги проиграл на зарове. След това крушение се отправил към Сейнт Луис пешком и на автостоп, като съумял да стигне до старта в последната минута, без дори да успее да се преоблече. Бягал с дрехите си за пътешестване.
Изявен фаворит бил американецът Фред Лорц. Той упражнявал нощем, а през деня работел като каменоделец. За игрите се класирал след победа в квалификационното тичане, което американците създали за своите спортисти.
Стартът бил даден на 30 август в 15 ч. Било адска горещина, с температура на сянка 32 градуса. По пътя се стелел прахоляк. На това от горната страна по трасето имало големи изкачвания, а също и дълги сектори с остри камъни (тях спортистите избягвали, бягайки около пътя). Имало и още един проблем - маршрутът минавал през града, а уредниците не си направили труд да обезопасят тази част - в тези времена статутът на олимпийските игри не предполагал затваряне на пътища и щателна организация. Така бегачите непрекъснато трябвало да заобикалят коли, влакове, тролейбуси, даже и бездомни кучета. Имало единствено едно място за пиянство на вода - по средата на дистанцията. Организаторът на маратона Джеймс Съливан съкратил пунктовете за вода с научна цел: да изучи въздействието на обезводняването върху човешкия организъм.
10 км след старта едвам не станала покруса - американецът Уилям Гарсия се отделил встрани и паднал в безсъзнание. Оказва се, че прахолякът увредил стомашната му лигавица и единствено оперативната интервенция на лекарите го избавила от вътрешен кръвоизлив.
По-натам броя на маратонците стремглаво стартира да оредява. На Джон Лордън му прилошава и след няколко опита да продължи бягането се отхвърля. Южноафриканецът Лен Тау е подгонен от глутница бездомни кучета, които го прогонват до покрайнините на Сейнт Луис, на няколко километра настрана. Сам Мелор, който известно време води колоната, се отказва заради припадъци.
Затова пък кубинецът Карвахал се оправя чудесно. Бяга умерено, като понякога споделя усещания с публиката на негоден британски. Заради закъснението си за старта той не бил ял в последните 40 часа - гладът го кара да спре до камион с плодове, да вземе две праскови и да ги изяде, до момента в който тича. Малко по-нататък, в изоставена градина, намира и две ябълки. Но след изяждането им получава мощни стомашни конвулсии. За да отмине болката, той поляга под сянката на група дървета и дремва.
До финала се добират едвам 14 от 32-мата участници. Пръв е Фред Лорц. Зрителите се радвали на американската победа, а Елис Рузвелт (дъщеря на президента Тиодор Рузвелт) му поставя на главата лавров венец и се снима с него.
Но единствено след няколко минути изскачат удивителни детайлности. Хора край трасето са видели по какъв начин Лорц се качва в кола около 14-ия километър. Изяснява се, че 10 благи (16 км) той се возил при треньора си и по-късно още веднъж се върнал към бягането.
Лорц си признава незабавно. Неговата версия е, че се е канел да се откаже заради изтощеност, а треньорът му предложил да го качи в колата и да го откара до стадиона. Но автомобилът се развалил и по този начин на Фред му пристигнала концепцията да се върне на трасето. Той твърдял, че това е смешка, и че смятал да опише всичко и да се откаже от златото. Не му повярвали и го дисквалифицирали.
Точно когато била разкрита измамата на Лорц, на финала дошъл идващият бегач - Томас Хикс, жива руина. По средата на дистанцията той решително се откъснал, само че силите внезапно почнали да го напущат. Треньорите, съпровождащи го с кола, не му разрешили да почива, а решили въпроса коренно - дали му коктейл от отрова за плъхове (стрихнин) и яйчни белтъци. В тези времена постоянно употребявали стрихнин в дребни дози като стимулатор (допинг надзор, несъмнено, не съществувал).
В началото допингът подействал и Хикс почнал да бяга обикновено, само че по-късно му станало още по-зле - пребледнял и почнал да преплита краката. Но след като треньорите му споделили, че спечелилият Лорц е махленски в шикалкавене, той намерил сили и траял.
А треньорът му го предиздвикал да изпие още една доза стрихнин с белтъци, към този момент с чаша бренди. Тогава положението му се влошило допълнително: стъклен взор, бледа кожа, ръцете и краката се движели все едно е дървена кукла... В последните няколко километра Томас получил и халюцинации. Струвало му се, че тъкмо стартира и му предстоят 40 км, непрекъснато молел за храна и позволение от треньорите да легне да поспи напряко на пътя.
На последното нанагорнище едвам се тътрел ходом, а на стадиона въпреки всичко опитал да тича, неуместно движейки краката си съвсем на място. До финалната линия съумял да се добере благодарение на треньорите, които го носели под мишница.
Въпреки това Томас Хикс бил разгласен за победител. Той минал 40 км за 3 часа и половина. След още час лекарите съумели да го свестят напълно. Оказало се, че по време на маратона е изгубил 4 кг от тежестта си.
Втори и трети финиширали американците Олбърт Кори и Артър Нютън, а кубинецът Карвахал, след дрямката, дошъл 4-ти. Чернокожият Лен Тау, който съумял да избяга от глутница кучета, се класирал 9-и.
След този сюжет ръководителите на МОК даже възнамерявали да изключат маратона от програмата на идващите игри, само че размислили. А след година Фред Лорц и Томас Хикс още веднъж се срещнали на дистанцията - в Бостънския маратон. Победил завърналият се след дисквалификация Лорц.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ