Олга Николаевна Скобелева – майка на генерал Михаил Скобелев
Олга Скобелева е родена на 11 март 1823 година в фамилията на помешчика Николай Петрович Полтавцев и Дари Алексеевна Пашковая.
Семейството има пет дъщери. Олга приключва Девическия институт Смолний през 1842 година и скоро по-късно се омъжва за генерал-лейтенант Димитрии Иванович Скобелев (1821 – 1879). През септември 1843 година им се ражда наследник Михаил, и по-късно имат три дъщери.
Омъжена напълно млада, Олга Скобелева е била постоянно съпричастна с проблемите на елементарните хора, свидетелстват исторически извори, позоваващи се на нейни съвременници. Умна, любознателна, с съдбоносен темперамент, тя е била ярка фигура в средите на съветската аристокрация. По думите на барон Н.Н. Кноринг:
“Олга Николаевна беше доста забавна жена, с могъщ и твърдоглав темперамент. Тя доста обичаше единствения си наследник, посещаваше го даже по време на поход и с необятната си благотворителна активност поддържаше политиката му по славянския въпрос. ”
Олга Скобелева, акварел – художник В.И. Гау (1842)
След гибелта на брачна половинка си през 1879 година тя се посвещава на филантропична активност. Пристига в България и оглавява Българския отдел на Червения кръст. В Пловдив тя основава подслон за 250 сираци, чиито родители са били убити от башибузуците и черкезите преди и по време на войната. Сиропиталища и учебни заведения Олга Скобелева провежда и в други селища, а също така тя работи и за разкриване и споразумяване на лечебни заведения в Княжество България и в Източна Румелия.
През 1879 година тя става дружно с граф Игнатиев основател за събиране на средства за построяването на Храм-паметника над с. Шипка. Има желание да основе образцово селскостопанско учебно заведение в Източна Румелия, да построи черква в памет на брачна половинка си – военачалник Дмитрий Скобелев. Пътуването и до Чирпан е имало за цел да сложи началото на цяла мрежа сиропиталища в Източна Румелия.
На 6 юли 1880 година вечерта в гръцкото кафене в Пловдив със сетни сили влиза оцапан с кръв еднообразен мъж и се строполва. Преди да загуби схващане, оповестява новина, която изумява всички. На към 6 км от града на път за Чирпан е убита Олга Скобелева, майката на Белия военачалник.
Човекът, донесъл неприятната новина, е едвам оживелият от клането бодигард унтер-офицер Иванов. Наред с Олга Скобелева, на това място умират още двама – файтонджията и нейната камериерка.
Сутринта на 8 юли вестник “Народний глас ” излиза с черно каре: ” Съ съкрушено сърдце испълняваме прискърбната длъжностъ да известим на своите читатели убийството на великата и незабравена българска благодетелка Нейно Превъсходителство госпожа Скобелева… Человешкий умъ се отхвърля да повярва въ детайлностите на това извънредно ликвидиране ”.
Новината към този момент е обиколила целия град, малко на брой са тези, които не знаят коя е Олга Скобелева. След първичния потрес идва и облекчението, че гибелта й е настъпила не от българска ръка. Това към този момент би било прекомерно тежко. Бързо е посочен килърът, забелязан от унтер-офицер Иванов – става дума за капитан Алексей Узатис и двама черногорци.
Когато потерята потегля към имението на капитан Узатис в село Дермендере, днешното Първенец, той се самоубива. Причината за нападението са парите, които Олга Скобелева носи в Чирпан за откриването на нов подслон за сираци. Впрочем те по този начин и не са открити, което поражда разнообразни клюки тогава.
Капитан Узатис идва в България след Освобождението. Първо е инструктор в румелийската полиция. Семейство Скобелеви го покровителстват, оказват помощ за образованието му. Той става офицер, а след това и пълководец на сапьорска рота в Пловдив. Противоречива персона, описван е както като смел офицер, по този начин и като непочтен и вулгарен авантюрист.
Пловдив издига монумент на починалата благодетелка. От четирите му страни има надписи. Единият от тях е изключително скъп, особено написан епитаф от Иван Вазов, който по това време живее под тепетата. Надписът, който може да се види и през днешния ден, гласи:
С цел висока, красна
при нас пристигна ти,
само че ръка ужасна
твойте дни скрати.
Святице! Прости!
По- късно е повдигнат и различен, огромен монумент. В кръгла отворена колонада върху фундамент на 3 м височина е ситуирана скулптурната комбинация – Олга Скобелева, прегърнала две деца. Автор на паметника е известният ваятел Кирил Тодоров, изваял и паметника на Васил Априлов в Габрово.
Смъртта на Олга Николаевна поразила сина й Михаил Дмитриевич, който буйно обичал майка си. Той плакал като дете и през целия ден не излизал от палатката си.
Олга Скобелева умира на 57-годишна възраст. Останките й са пренесени в Русия и заровени в фамилното имение край Санкт Петербург.
Източник:
https://trafficnews.bg/urok-po-istorija/ubiistvoto-olga-skobeleva-sakrushava-plovdiv-prez-1880-88503/
Семейството има пет дъщери. Олга приключва Девическия институт Смолний през 1842 година и скоро по-късно се омъжва за генерал-лейтенант Димитрии Иванович Скобелев (1821 – 1879). През септември 1843 година им се ражда наследник Михаил, и по-късно имат три дъщери.
Омъжена напълно млада, Олга Скобелева е била постоянно съпричастна с проблемите на елементарните хора, свидетелстват исторически извори, позоваващи се на нейни съвременници. Умна, любознателна, с съдбоносен темперамент, тя е била ярка фигура в средите на съветската аристокрация. По думите на барон Н.Н. Кноринг:
“Олга Николаевна беше доста забавна жена, с могъщ и твърдоглав темперамент. Тя доста обичаше единствения си наследник, посещаваше го даже по време на поход и с необятната си благотворителна активност поддържаше политиката му по славянския въпрос. ”
Олга Скобелева, акварел – художник В.И. Гау (1842)
След гибелта на брачна половинка си през 1879 година тя се посвещава на филантропична активност. Пристига в България и оглавява Българския отдел на Червения кръст. В Пловдив тя основава подслон за 250 сираци, чиито родители са били убити от башибузуците и черкезите преди и по време на войната. Сиропиталища и учебни заведения Олга Скобелева провежда и в други селища, а също така тя работи и за разкриване и споразумяване на лечебни заведения в Княжество България и в Източна Румелия.
През 1879 година тя става дружно с граф Игнатиев основател за събиране на средства за построяването на Храм-паметника над с. Шипка. Има желание да основе образцово селскостопанско учебно заведение в Източна Румелия, да построи черква в памет на брачна половинка си – военачалник Дмитрий Скобелев. Пътуването и до Чирпан е имало за цел да сложи началото на цяла мрежа сиропиталища в Източна Румелия.
На 6 юли 1880 година вечерта в гръцкото кафене в Пловдив със сетни сили влиза оцапан с кръв еднообразен мъж и се строполва. Преди да загуби схващане, оповестява новина, която изумява всички. На към 6 км от града на път за Чирпан е убита Олга Скобелева, майката на Белия военачалник.
Човекът, донесъл неприятната новина, е едвам оживелият от клането бодигард унтер-офицер Иванов. Наред с Олга Скобелева, на това място умират още двама – файтонджията и нейната камериерка.
Сутринта на 8 юли вестник “Народний глас ” излиза с черно каре: ” Съ съкрушено сърдце испълняваме прискърбната длъжностъ да известим на своите читатели убийството на великата и незабравена българска благодетелка Нейно Превъсходителство госпожа Скобелева… Человешкий умъ се отхвърля да повярва въ детайлностите на това извънредно ликвидиране ”.
Новината към този момент е обиколила целия град, малко на брой са тези, които не знаят коя е Олга Скобелева. След първичния потрес идва и облекчението, че гибелта й е настъпила не от българска ръка. Това към този момент би било прекомерно тежко. Бързо е посочен килърът, забелязан от унтер-офицер Иванов – става дума за капитан Алексей Узатис и двама черногорци.
Когато потерята потегля към имението на капитан Узатис в село Дермендере, днешното Първенец, той се самоубива. Причината за нападението са парите, които Олга Скобелева носи в Чирпан за откриването на нов подслон за сираци. Впрочем те по този начин и не са открити, което поражда разнообразни клюки тогава.
Капитан Узатис идва в България след Освобождението. Първо е инструктор в румелийската полиция. Семейство Скобелеви го покровителстват, оказват помощ за образованието му. Той става офицер, а след това и пълководец на сапьорска рота в Пловдив. Противоречива персона, описван е както като смел офицер, по този начин и като непочтен и вулгарен авантюрист.
Пловдив издига монумент на починалата благодетелка. От четирите му страни има надписи. Единият от тях е изключително скъп, особено написан епитаф от Иван Вазов, който по това време живее под тепетата. Надписът, който може да се види и през днешния ден, гласи:
С цел висока, красна
при нас пристигна ти,
само че ръка ужасна
твойте дни скрати.
Святице! Прости!
По- късно е повдигнат и различен, огромен монумент. В кръгла отворена колонада върху фундамент на 3 м височина е ситуирана скулптурната комбинация – Олга Скобелева, прегърнала две деца. Автор на паметника е известният ваятел Кирил Тодоров, изваял и паметника на Васил Априлов в Габрово.
Смъртта на Олга Николаевна поразила сина й Михаил Дмитриевич, който буйно обичал майка си. Той плакал като дете и през целия ден не излизал от палатката си.
Олга Скобелева умира на 57-годишна възраст. Останките й са пренесени в Русия и заровени в фамилното имение край Санкт Петербург.
Източник:
https://trafficnews.bg/urok-po-istorija/ubiistvoto-olga-skobeleva-sakrushava-plovdiv-prez-1880-88503/
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ